Определение № 119 от 19.04.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 184/2023
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 10.04.2023
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Андон Георгиев Миталов
Цитирани разпоредби
- чл. 212 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. София, 10.04.2023 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600184 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпил е протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.К. срещу определение на Районен съд – гр.С. от 23.02.2023 г., постановено по ЧНД № 129/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК, постановлението на Районна прокуратура – гр.К. от 21.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 74/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 221/2020 г. на РП К., и делото е върнато на тази прокуратура за изпълнение на дадените указания по прилагането на закона.
В частният протест се излагат доводи, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. В тази насока се твърди за необосновано прието от първостепенният съд, че оспореното прекратително постановление е немотивирано, доколкото не съдържало ясни и безпротиворечиви фактически констатации, както и обективен анализ на доказателствената им основа, позволяващи извършването на съдебен контрол върху волята на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В посоченият аспект се изтъква, че в обстоятелствената част на прекратителното прокурорско постановление, ясно и недвусмислено е посочено каква фактическа обстановка е възприел прокурора и въз основа на кои 1 доказателства я е възприел; анализирани са и са съпоставени показанията на разпитаните свидетели, като е дадена оценка за тяхната достоверност; изложени са и правните изводи, формирани на базата на същите тези доказателствени източници. Според подалият протеста прокурор, оспорения процесуален акт съдържа и подробно аргументирани правни изводи, относно наличието на основанието по чл.24 ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, като доводите на районния съд за липса на яснота коя от двете хипотези е налична, представлявали „крайно формализиране на процеса”. Твърди се и, че с атакувания акт, районният съд не се е произнесъл по заявеното с жалбата на пострадалия искане за отвод на наблюдаващия досъдебното произовдство прокурор. С оглед на всички тези съображения, се заявява искане пред въззивната инстанция за отмяна на протестираното определение, с което от своя страна е отменено прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, като последното бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 74 от 2020 г. по описа на ОСлО при СОП е образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.213а ал.2, т.5, вр. ал.1 от НК, на основание чл. 212 ал. 1 от НПК /с постановление от 30.03.2020 г. на прокурор от РП К./, а именно за това, че в периода 2017 г. – 2019 г., в гр.С., област Софийска, е заплашвал Б. С. М. с насилие от лице от състава на МВР, с цел да бъде принуден да се разпореди с вещ – етаж от къща в гр.С., ул.”*******” № 12.
В хода на разследването по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.К. от 21.02.2022 г. по пр. пр. № 221/2020 г. по описа на РП К., ДП № 74/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т. 1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че по разследването „не могат да 2 бъдат събрани доказателства за извършено съставомерно деяние по смисъла на НК”, с оглед на което и достигнал и до крайният извод за необходимостта воденото наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
С протестираното по въззивен ред определение от 23.02.2023 г. на Районен съд – гр.С., постановено по ЧНД № 129 по описа на съда за 20 22 г., е отменено на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК, горното прекратително постановление и делото е върнато на РП К., за изпълнение на дадени от съда указания. Решаващият съд е приел, че проверяваното прокурорско постановление е немотивирано, доколкото в него отсъства изложен фактически и юридически анализ на доказателствения обем по делото, както и посочване на правни доводи за прекратяване на наказателното производство.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция намира, че първия съд правилно и обосновано е приел, че проверяваното прокурорско постановление е постановено в несъответствие с процесуалния закон /при допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето му от прокурора – липса на мотиви/, доколкото в същото отсъства анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото. С тези доводи на първата инстанция, въззивната такава напълно се солидаризира.
Налице е визираното от първият съд съществено процесуално нарушение – липса на мотиви на прокурорското постановление, тъй като предложените такива в същото, не дават възможност на съда да провери в рамките на съдебния контрол, който е задължен да извърши в производството по чл.243 ал.4 НПК, основателността на стореното от прокурора прекратяване на наказателното производство.
Известно е, че предмет на съдебният контрол в двустепенното производство по чл.243 от НПК е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Правомощията на съда от първата и втората инстанция да потвърди, респ. да отмени изцяло или частично прокурорския акт, произтичат от преценката за правилността и законосъобразността на прекратяването, с оглед предпоставките на чл.243 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В същото време, при съдебният контрол върху тази категория актове на държавното обвинение следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокуратурата да предприеме или откаже наказателно преследване срещу едно лице. От това следва, че в производството по чл.243 ал.5 от НПК и по чл.243 ал.7 от НПК, съдебните инстанции не са оправомощени сами да се произнасят по въпросите от компетентността на прокурора и да го „заместват”, тогава когато в 3 постановлението му за прекратяване липсва анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и пълноценни изводи относно фактите и правото, каквото в случая се набелязва.
В частност, при постановяването на проверяваното прекратително постановление, прокурорът не е изложил изводите си за фактите по делото възприетата от него за доказана фактическа обстановка по делото, доколкото в този акт липсва изобщо произнасяне кои факти се приемат за доказани и безспорно установени, и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства. Събраните по делото доказателствени източници, които са многобройни по обем и противоречиви по съдържание – особено тези, съдържащи гласни доказателства, изобщо не са обсъдени от прокурора в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост. Прокурорският акт съдържа единствено изложение на фактическите твърдения на пострадалия свидетел Б. М. и направените във връзка с тях доказателствени искания от страна на същия, за разпит на свидетели. Посочени са и събраните гласните доказателствени средства по делото и по-точно - част от тях, и установените от всеки един от тези източници факти, без да са налични съждения какви са приетите за установени от прокурора констатации по тези факти. Липсва извършен от прокурорът и съответно изложен фактически анализ на доказателствения обем по делото, както и излагане на доводи, какви правни заключения следват от приетите констатации по фактите.
Тези допуснати от прокурора съществени процесуални нарушения при изготвянето на прекратителното му постановление, са били надлежно отчетени от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че поради това същото /проверяваното постановление/ е постановено в несъответствие с процесуалния закон и е необосновано /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата/.
Също така, вярно е отбелязано от първостепенният съд, че липсата на направено от прокурора обективно и пълно изследване на доказателствения материал по делото, поставя съда в невъзможност да прецени каква е приетата от него за доказана фактическа обстановка по делото, правилно ли същата е приета за установена въз основа на наличните по делото доказателства и законосъобразна ли е оценката на последните.
Като резултат именно от липсата на дължимия разбор на доказателствения материал по делото, проверяваният прокурорски акт съдържа необосновани изводи за фактите от предмета на доказване и правните им последици, тъй като е неясно при каква приета за установена фактическа обстановка са формирани тези изводи. Заключението на прокурора, че по разследването „не могат да бъдат събрани доказателства за 4 извършено съставомерно деяние по смисъла на НК”, е необосновано, доколкото не е ангажирано с никакви конкретни правни съображения. Това заключение на прокурора, всъщност е и единствения правен извод в полза на крайния му такъв за необходимостта наказателното производство, водено за посочените престъпления да бъде прекратено. В аргумент на това правно заключение, липсва направен от прокурора и съответно изложен в постановлението му фактически анализ на доказателствения обем по делото.
С оглед на всички изложени съображения, въззивната инстанция счита, че решаващият извод на първостепенния съд за отмяна на прекратителното постановление и за връщане на делото на прокурора, е правилен и законосъобразен. Съобразно това, въззивният съд намира, че атакуваното определение на РС С. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Това от своя страна налага извода, че изложените в протеста оплаквания са неоснователни. В частност, несъстоятелен е и отправеният в протеста упрек към районния съд, за липсата на съдебно произнасяне по заявеното с жалбата на пострадалия, искане за отвод на наблюдаващия досъдебното производство прокурор. В негов отговор следва да се посочи това, че основанията и реда за отвеждане на прокурора в досъдебното производство, са регламентирани в разпоредбата на чл.47 от НПК, като конкретно по основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство, се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2023 г. на Районен съд – гр.С., постановено по ЧНД № 129/2022 г. по описа на същия съд .
Определението не подлежи на обжалване и протест иране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
6