Решение № 2294 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2294 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20262120101561 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на §19, ал.1 ПЗР на АПК във вр. §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Н. К. Г., ЕГН ********** от ***, надлежно уточнена с последваща молба, против мълчалив отказ на кмета на Община Созопол да издаде заповед на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ относно новообразуван имот № *** по плана на новообразуваните имоти за местност ***, землище на гр. Ч..

В жалбата се сочи, че на 26.01.2026г. жалбоподателката подала до община Созопол молба, като поискала да има произнасяне относно въвеждането й във владение на имот № ***, който й е възстановен в собственост. До момента кметът не се е произнесъл и не е издал нарочна заповед за въвода във владение, като срокът за това е изтекъл. Липсата на произнасяне е мълчалив отказ по смисъла на чл.58 АПК. Моли мълчаливият отказ да бъде отменен.

След дадени указания, Г. е подала молба, с която е уточнила, че обжалва мълчаливия отказ на кмета да издаде изрична заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ по отношение на имот № *** от ПНИ. Става въпрос за приключване на административната процедура по реалното възстановяване на правото на собственост върху имота, която приключва именно с издаване на заповедта на кмета за възстановяване на собствеността върху имота. Според жалбоподателката, необяснимо защо кметът не е издал такава заповед за този имот, въпреки че за съседните имоти има вече издадени заповеди.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ангажират се доказателства.

За ответника, редовно призован, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни З. Л. Т., Н. К. Н., Г. К. Н. и Т. К. Т., не се явяват и не се представляват.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Данните сочат, че жалбоподателката Г. е един от наследниците /внучка/ на общия наследодател Н. Л. Н. В., починал през ***г.

С протокол от 22.02.1993г. ПК-Созопол е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Л. В. върху редица недвижими имоти.

С решение от 22.02.1993г. ПК-Созопол е признала правото на собственост на наследниците на Н. Л. В. в съществуващи реални граници на редица имоти, включително на нива от 3 дка, находяща се в терен по параграф 4 на село Ч.. Възстановено е правото на собственост в стари реални граници на имотите, включително на нива от 2.785 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с. Ч., в м. ***.

Според удостоверение на община Созопол от 2013г., по плана на новообразуваните имоти за м. ***, землище на Ч., одобрен със заповед от 07.05.2007г. на областния управител, са записани няколко новообразувани имоти на името на наследниците на Н. Л. В. и на Н. Д.

М., сред които и процесният имот № *** с площ от 607 кв.м., който е в процедура по възстановяване. За част от останалите имоти е удостоверено, че са възстановени с протоколи за въвод. Също според удостоверението, по приетия помощен план за м. ***, бивш имот № 1288 с площ от 2785 кв.м., е записан на наследниците на Н. Л. В., като новообразуван имот № *** попада с 510 кв.м. ид.ч. върху бившия имот. Удостоверението сочи, с решение от 22.02.1993г. на ПК Созопол е било признато на наследниците правото на собственост на имот в терен по §4 в м. ***, с площ от 3 дка, с № ***, като същият е идентичен с новообразувани имоти № № ***, ***, ***, ***, *** и ***.

От представените по делото писмени данни е видно, че за други два имота по ПНИ, записани на наследниците на В., а именно имоти № *** и № ***, вече са издадени, още през 2011г. заповеди по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с които кметът е възстановил на наследниците правото на собственост върху тези имоти и те са въведени във владение.

При горните факти съдът намира следното:

Жалбата е против мълчалив отказ на кмета да издаде заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според чл. 58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Съгласно чл.149, ал.2 АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Според чл.57, ал.1 АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

В случая кметът на общината е бил сезиран с молба, подадена на 26.01.2026г. Дори и да се счете, че срокът за произнасяне е 14 дни, каквато хипотеза би била найнеблагоприятна за жалбоподателката при преценка за допустимостта на жалбата, то в този случай срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 09.02.2026г. От тази дата тече срокът по чл.149, ал.2 АПК за оспорване на мълчаливия отказ. Срокът е двумесечен и би изтекъл на 09.04.2026г. Жалбата е подадена чрез кмета на 12.03.2026г. и е в срок, поради което се явява допустима.

По същество районният съд намира жалбата за основателна.

Институтът на мълчаливия отказ е законово уредена фикция, създадена като гаранция правото на защита на лицата срещу бездействието на администрацията. По силата на тази законова фикция бездействието на административния орган в период попродължителен от законоустановения срок за произнасяне е приравнено на административен акт. Именно поради особения характер на института на мълчаливия отказ, при него не могат 2 да бъдат констатирани пороците липса на компетентност, съществено нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената форма.

Мълчаливият отказ е едно бездействие на административния орган по направено пред същия искане за издаване на административен акт, което по силата на законово въведена фикция е приравнено на административен акт. Само бездействието на компетентния да се произнесе по направеното искане за издаване на индивидуален административен акт орган може да бъде приравнено на мълчалив отказ, като в същото време мълчаливият отказ е бездействие и за същият няма как да се търси спазване на установената форма, тъй като такава няма. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

В случая жалбоподателката е подала молба до кмета, в която е заявила, че с решение на ПК е било признато за възстановяване правото на собственост върху имоти, попадащи в зоната по §4 ЗСПЗЗ. Записано е в молбата, че към момента не е приключила процедурата по възстановяване собствеността върху имот № *** и имот № ***. За другите имоти процедурата е приключила с издаване на протоколи за въвод във владение. Поискала е да бъде въведена във владение на имота. Ако административният орган е считал, че молбата е нередовна и не е ясно дали се иска въвод във владение или приключване на процедурата за възстановяване на собствеността върху имота, т.е. издаване на заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, е можел на основание чл.30, ал.2 АПК да изиска от молителката да уточни искането си.

Такива данни няма по преписката. Искането е уточнено едва с подадената жалба, като от нейното уточнение става ясно, че молителката е претендирала да бъде издадена заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. След като административният орган не е дал указания на молителката да уточни искането си и е бездействал, само на това основание според районния съд мълчаливият му отказ се явява неправилен и незаконосъобразен.

Отделно от горното данните сочат, че жалбоподателката е наследница на Н. В., като в нейна полза и в полза на останалите наследници има издадено решение на ПК за възстановяване на имоти в стари реални граници, сред които и нива от 2.785 дка, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ. За този имот е удостоверено, че е изчертан по помощния план и върху него, по плана на новообразуваните имоти, попадат имоти № № *** /процесният/, ***, ***, ***, *** и ***. Почти всички имоти са записани на наследниците на Н. Л. В. и за някои от тях има издадени протоколи за въвод. Приложени по делото са заповеди по §4к за възстановяване правото на собственост в полза на наследниците за имоти № *** и № *** от ПНИ, които също в плана са записани на тях. За процесния имот обаче няма издадена заповед за възстановяване на собствеността, с която да приключи всъщност реституционната процедура. Имотът е в същото правно положение като другите имоти, върху които вече е била възстановена собствеността със заповедите на кмета. Според §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. В случая процесният имот № *** е отразен в ПНИ, който е приет още през 2007г.

Имотът е записан на наследниците на Н. Л. В.. За този имот е налице решение на ПК за възстановяването му на наследниците, като изрично в решението е записано, че се касае за терен по §4. Следователно, за да приключи реституцията на имота, трябва да се издаде в 3 полза на възстановените собственици заповед на кмета за възстановяване на собствеността върху имота, който вече е изчертан надлежно с граници и площ по плана на новообразуваните имоти. Няма според районния съд пречки такава заповед да се издаде.

Именно кметът е компетентен да се произнесе по искането на молителката и липсата на произнасяне е мълчалив отказ. Ако административният орган счита, че съществуват пречки от друг характер, може мотивирано да отхвърли молбата с изричен акт.

Горното налага извод, че мълчаливият отказ на кмета се явява неправилен и трябва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне с изричен административен акт.

Водим от горните съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. К. Г., ЕГН ********** от *** мълчалив отказ на кмета на Община Созопол за издаване на заповед на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ относно новообразуван имот № *** по плана на новообразуваните имоти за местност ***, землище на гр. Ч. и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по молба с вх. № 94-00-313/26.01.2026г., като определя 14-дневен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: ___________(П)__________

4