Решение № 15 от 12.01.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. *, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 99/ 12.07.23 г. , постановено по гр.д.№ 29/2023година Районен съд Берковица е признал за установено по предявения иск от Т.С. ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район *, ул. * 23Б, представлявано от А.А., против Г.Е. , с ЕГН ********** от гр. *, ул. * № *, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 З З Д сумата от 1515.14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *, район *, ж.к. * – *, блок *, вход *, етаж *, ап. *, абонатен № */*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата от 229.64 лева - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г., сумата 31,38 лева - главница дялово разпределение за периода от месец 08.2019 г. до месец 04.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2021 г. по ч. гр. д. № 637/2022 г. по описа на Районен съд Берковица, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважените размери до пълния предявен размер за главница от 1538,52 лева и за обезщетение за забава от 234.29 лева като погасен по давност.В останалата част-по отношение на пълния предявен размер за главница от 1538,52 лева и за обезщетение за забава от 234.29 лева е отхвърлил претенцията като като погасена по давност. Съдът също така е отхвърлил и предявения иск от Т.С. ЕАД против Г.Е. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД сумата от 6.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 31.38 лева за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Н” АД със 1 седалище и адрес на управление град *, ул. „*” *, ЕИК *

Това решение е обжалвано от Г.Е. чрез процесуалния представител в осъдителната ч а с т с изложени доводи за неправилност и нарушение на материалния закон.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция изцяло за претендираните суми, като се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представители , но в писмено становище са изложени съображения в подкрепа на становищата .

Конституираното трето лице в процеса „Н И АД“ * не взима становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Г.Е. съществуването на вземане в размер на сумата от 1538,52 лева главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 година до изплащане на вземането, 234,39 лева - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г., 31,38 лева главница - дялово разпределение за периода от месец 08.2019 г. до месец 04.2021 г. , сумата 6,20 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 637/2022 г. по описа на Районен съд Берковица.

За да постанови атакуваното решение в обжалвана част, БРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия и между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за процесния период,поради което и дължи изразходваната топлинна енергия .

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд поради следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Т.С." ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 637/2022г. по описа на БРС.По същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 338/18.11.22 г. по чл.410 ГПК. С последната е разпоредено длъжникът Г.Е. от гр.*, обл.* да заплати на взискателя следните суми: 1538,52 лева главница, ведно със законната лихва,считано от 19.09.22 г. ,234,39 лв. лихва, 31,38 лева главница дялово разпределение ,6,20 лв. лихва върху горната сума и разноските по делото .В срока по чл.414,ал.2 от длъжника е постъпило възражение, че недължи претендираните суми, тъй като не е в облигационно правоотношение със заявителя.Това възражение е съобщено на ищеца и в предвидения от закона срок същия е предявил 2 настоящия иск .

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист За уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия;обема на реално доставената за процесния имот топлинна енергия за исковия период и размера на претендираното вземане.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост, присъединени към абонатна стнация или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия.Тази разпоредба е императивна и урежда кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие,като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложените в първоинстанционното производство писмени доказателства е видно, че ответницата Г.Е. и съпругът Е.Е. продали през 1995 година процесния топлоснабден имот на малолетната си тогава дъщеря М.Е.., като си запазили правото на ползване.

Установено е също така, че на 19.11.2003 година собственичката М Е. заявила пред ищеца искане да бъде открита партида по отношение на процесния топлоснабден имот вместо партидата на досегашния абонат Е.Е. (нейн баща според представения нотариален акт). Към този момент Е. е бил все още жив и ползвател на имота. От представените допълнително доказателства от ищеца е видно, че за процесния период отчетите за дялово разпределение са подписвани от М Е. и на нейно име са издавани както фактурите, така също и изравнителните сметки.

Действително процесния имот находящ се в град *, ж.к. * *, бл. *, вх *, ет. *, ап. *е топлоснабден и за процесния период е консумирана ТЕ, която не е заплатена .

Не се спори между страните, че сумите не са заплатени.Спорното между тях е следва ли да бъдат заплатени от ответницата при наличие на договорни отношение със събственика на имот.

Безспорно установено също така е , че трето лице -собственик на имота добросъвестно е подало молба-декларация за откриване на партида и заявяване, че ще е потребител на топлинна енергия.

Жалбоподателят е приел заявлението и е започнал да издава фактури справки и всякакви други документи на името на заявителя.В случая за задължено лице като потребител следва да се приеме лицето, което е сключило договора с дружеството и едва при липса на такова, задължението следва да се претендира към ползвателя на имота.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ задължени за заплащане на консумираната ТЕ са потребителите собственици или ползватели на топлоснабден имот. Разпоредбата пък на чл.143 ЗЕ урежда начина на възникване на облигационна връзка между доставчика на 3 топлинна енергия и потребителя. Ако липсва изрично волеизявление от потребителя за присъединяване и ползване на топлинна енергия, то приложение намира разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. При едновременно наличие на ФЛ - собственик и ФЛ - ползвател доставчикът на ТЕ може да насочи претенцията си към всеки от тях, съобразявайки разпоредбите на чл.57 ЗС. Ако в отношенията е налице и трето лице - държател, то следва да се приложат разясненията, дадени за такива случаи в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК

Когато има изрично волеизявление от собственика на имота към доставчика на ТЕ за разкриване на партида (сключване на договор за доставка на ТЕ), то доставчикът не разполага с избор към кое лице да насочи претенцията си за плащане.

В случая доставчикът е договорил със собственика при условията на чл.149, т.6 ЗЕ; издавал е известия, фактури, изравнителни сметки на името на собственика;последният е подписвал отчетите, а претенцията е неоснователно е насочена към ползвателя.А след като това е така, то предявената искова претенция е неоснователна ,поради което и е следвало да бъде отхвърлена. Предвид изложеното неоснователна се явява и претенцията за обезщетение за забавено плащане ,поради което също следва да бъде отхвърлена като такава .

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции решението на МРС в атакуваната част следва да бъде отменено като неправилно , като вместо него се постанови ново,с което да се отхвърли иска в уважената част.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази насока на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство. Разноските следва да бъдат присъдени на адвокат И.Н. за оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения /в приложимата редакция на ДВ. бр.68 от 2020г. към момента на сключване на договора и подаване на отговора на исковата молба/ минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 480 лева. От тази част следва да се приспадне присъдените за отхвърлената част на иска,т.е. ищецът следва да заплати сумата 466 лв.Ответникът дължи и заплатената ДТ за въззивната инстанция в размер на 35,52 лв.

За въззивната инстанция не се дължат разноски с оглед обстоятелството,че не е представен договор за правна помощ.

Водим от гореизложеното,Окръжен съд-*

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 99/ 12.07.23 г. , постановено по гр.д.№ 29/2023година В ЧАСТТА,с която Районен съд Берковица е признал за установено по предявения иск от Т.С. ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район *, ул. * *, 4 представлявано от А.А., против Г.Е. , с ЕГН ********** от гр. *, ул. * № *, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 З З Д сумата от 1515.14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *, район *, ж.к. * – *, блок *, вход *, етаж *, ап. *, абонатен № */*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата от 229.64 лева - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г., сумата 31,38 лева - главница дялово разпределение за периода от месец 08.2019 г. до месец 04.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2021 г. по ч. гр. д. № 637/2022 г. по описа на Районен съд Берковица,вместо което ПОСТАНОВЯВА: