Решение № 220 от 20.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Благоевград, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500013 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.259 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я. Д. Б., ЕГН **********, с адрес община С., село Б., ж.к. М., чрез процесуалния представител адв. А.

А.А., срещу Решение № 601 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело № 1450/2022 г., по описа на Районен съд – Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на решението, както и че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, за което се излагат следните доводи:

Посочено е във въззивната жалба, че в първото по делото заседание ищецът не е се яви лично, както повелява нормата на чл.321, ал.1 от ГПК, съответно не се е явила лично и Я. Боридова, като в съдебно заседание пълномощникът е заявил, че същата е възпрепятствана поради служебна ангажираност да се яви за това заседание и е поискал допълнителен срок за представянето на доказателства за това с оглед изискването за лично явяване на страните.

1

Нормата на чл.321,ал.1 от ГПК изисква за първото по делото заседание по иск за развод страните да се явят лично, с оглед разрешаването на предварителните въпроси по спора и напътването на страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Твърди се, че като не е изпълнил тази процедура съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, което прави решението неправилно и незаконосъобразно, особено в случая, в който е направено искане за произнасяне по въпроса за вината на единия от съпрузите за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

На следващо място се посочва във въззивната жалба, че още в отговора на исковата молба с искането за произнасяне по въпроса за вината, направено от Я. Д. е направено и доказателствено искане за това обстоятелство - разпит на двама свидетели.

Посочва се, че видно от проекто - доклада, обективиран в разпореждането за насрочване на дата на първо съдебно заседание, съдът е допуснал свидетели при режим на довеждане, без да е уточнил кога да бъдат изслушани. Предвид разпоредбата на чл.321, ал.1 от ГПК и поради невъзможност да бъдат ангажирани за първото по делото заседание свидетелите е поискано разпитът да бъде проведе в следващо такова. Посочва се, че първоинстанционният съд е приел, че не е основателно искането за разпит в друго заседание на допуснатите свидетели и е приел делото за изяснено от фактическа страна, както и е даде ход на устните състезания.

Счита, че от събраните по делото доказателства и с оглед особения характер на спора не се е доказало от събраните по делото доказателства по категоричен начин дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като в този смисъл счита първоинстанционното решение за изцяло немотивирано.

С оглед изложеното във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е и неправилно поради нарушение на процесуалните правила предвид, че първостепенният съд не е дал процесуална възможност на ответницата по първоинстанционното дело да ангажирам гласни доказателства с оглед направеното искане за доказване на вината на ищеца и с оглед оспорване на останалите обстоятелства с исковата молба.

На следващо място счита решението и за немотивирано и неправилно по отношение на предоставянето на ползването на семейното жилище на ищеца.

2

В случая, въпреки че ищеца е направил искане счита, че в производството не се е доказало по категоричен начин същия да има жилищна нужда чл.56 от СК. В случая счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съответно неправилно, предвид че не е изследвано в производството необходимостта от жилищна нужда на ищеца.

Предвид на изложеното счита, че изцяло неправилно, недопустимо и в противоречие на съдопроизводствените правила, първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за даване ход на делото и е преминал към разглеждане на същото без личното явяване на страните по делото, както и е дал ход на устните състезания без да се попълнил делото с необходимия доказателствен материал.

Поради изложеното иска от въззивният съд като правен резултат - да отмени Решение № 601/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1450/2022 г., по описа на Районен съд — Благоевград като постановено при съществени процесуални нарушения в съдопроизводството и да върне делото на първоинстанционни съд за попълване на делото с необходимия доказатествен материал относно вината за разстройството на брака и предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца, а при условията на евентуалност въззивния съд да реши спора по същество като признае, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е единствено и само на ищеца и да отхвърли искането за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане при режим на довеждане две лица, с които ще се оспорват твърденията, изложени в исковата молба и ще се установява кой има вина за разстройството на брака, относно направеното в отговора искане за произнасяне относно вината на ищеца за дълбокото разстройство на брака.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото не е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание жалбоподателката Я. Б. се явява лично и с адв. А.А..

Заявява се, че се поддържа въззивната жалба. Ответникът А. Б. не се явява, за него се явява пълномощника му адв. Р.. Заявява, че оспорва жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна 3 страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото обезсилване.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Благоевград е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК инициирано по подадена искова молба от А. Г. Б., против Я. Д. Б..

С исковата молба е отправено искане до съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в село Б., ул. Г.Д. * на ищеца; е се противопоставя след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи фамилното име Б. или същото да бъде променено; не се претендира издръжка.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден е подадена писмен отговор от страна на ответницата Я. Д. Б., с който моли съдът да се произнесе с решение, с което да се прекрати сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина единствено и само на ищеца.

За доказване на твърденията на страните, изложени съответно в исковата молба и писмения отговор е направено доказателствено искане за допускане на свидетели при режим на довеждане – по двама свидетели на всяка страна.

4

Районният съд с Определение № 1018/25.07.2022 г. е допуснал събирането на гласни доказателства за страните.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 24.10.2022 г. процасуалния представител на ответницата адв. Б., заявява, че не води допуснатите им свидетели, с които ще установява обстоятелствата относно вината за фактическата раздяла между страните, без да сочи уважителни причини за неявяването им, предвид което и съдът е заличил същите.

От страна на процесуалния представител на ищеца е направено оттегляне на искането за разпит на водения свидетел, тъй като не е спорно между страните, че същите са във фактическа раздяла.

Въз основан на събрания доказателствен материал пред първата инстанция, в мотивите на първоинстанционното решение съдът е посочил, че в производството е направено искане за произнасяне по вината на единия от съпрузите, правно основаващо се на чл. 49, ал. 3 от СК. Посочено е, че брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат- дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като първоинстанционният съд е счел, че в настоящия случая не е проведено доказване на брачни нарушения, предвид което с решението бракът между страните е прекратен без съдът да се е произнесъл по вината.

С въззивната жалба на Я. Д. Б. подаден чрез адв. А.А. е отправено искане при условията на евентуалност съдът да реши делото по същество и да се произнесе по вината, като в тази връзка е направено и доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на вината, каквото искане е направено в отговора на исковата молба пред първата инстанция.

С Определение № 33/11.01.2023 г. въззивният съд е допуснал поисканите двама свидетели, които са разпитани в съдебно заседание, проведено на 06.04.2023 г. и това се свидетелите М.М.А. и В.К. Г. – майка на жалбоподателката Я. Б., чийто показания съдът кредитира като обективни.

Съвкупно от показанията на свидетелите се установява, че А. Б. от 20 години работи в чужбина, като през това време Я. Б. се е грижела за сина им и за родителите на А., като свидетелката В. Г.а посочва, че А. Б. не е плащал издръжка за детето им. Свидетелите сочат за различни ситуации, при които 5

А. е дърпал за косата Я., биел я, избил й зъбите, за което е подаден и сигнал на тел. 112. Посочват, че А. е имал връзки с други жени по време на брака, като преди три години и половина е заживял с приятелката си.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели като безпротиворечиви.

Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./. В настоящия казус свидетелските показания на А. и Г.а не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл.

172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. Конституирани като свидетели, роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", С., 1997 г., стр. 53/. В случая обаче съобщеното от свидетелката Г.а, макар и майка на жалбоподаотелката, е с висока степен на достоверност и и се подкрепя с казаното от свидетелката А..