Протокол № 122 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500183 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец Т. К. Г.

, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Г. С., преупълномощен от адв. С.Н., за което в момента представя пълномощно.

Жалбоподателят-ответник ПРБ, редовно призована, не изпраща представител.

За контролиращата страна АПП, редовно призована, се явява прокурорът МБ.

Адв. С: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Б: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Настоящето производство е образувано по подадени 2 въззивни жалби.

Първата от тях е от Т. К. Г. чрез процесуалния си представител адв.

С.Н. против решение № 260023 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1

131/2021 г. по описа на О кръжен съд – Пловдив – ХV гр.с. в частта, в която предявеният от нея иск е бил отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати търсените обезщетения в пълен размер, т.е. от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата и всички направени по делото разноски. Към жалбата са представени пълномощно, с което адв. С.Н. е упълномощен да оказва безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА на ищцата.

По тази жалба не е подаден писмен отговор от ПРБ.

Постъпила е жалба и от ответника ПРБ против същото решение в частта, в която е осъдена да заплати на Т. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в тази част, като се иска то да бъде отменено и да бъде оставен без уважение предявеният иск или да бъде намален размера на обезщетението като прекомерно завишен и несъобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД и меродавната съдебна практика по подобен род дела.

По тази жалба е постъпил отговор от Т. К. Г. чрез адв. С.Н., с който въззивната жалба на ответника се оспорва и се иска тя да бъде оставена без уважение. Към отговора е представено пълномощно, аналогично като съдържание с това, което е представено с жалбата.

В двете жалби и в отговора няма направени доказателствени искания.

Адв. С: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и оспорвам тази на Прокуратурата на РБ по съображенията в отговора.

Нямам искания за доказателства.

ПРОКУРОР Б: Поддържам жалбата на Окръжна прокуратура в частта й за намаление на размера на присъденото обезщетение.

Оспорвам жалбата на госпожа Г. изцяло.

Нямам искания за доказателства.

2

С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА 3 бр. пълномощни, приложени към жалбата на ищцата, към отговора й на жалбата на ПРБ и представеното в днешното съд. заседание.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. С: В жалбата и в отговора са изложени всички аргументи, които имаме по отношение решението на Пловдивски окръжен съд и няма нужда да ги повтарям. Затова моля действително да съобразите решението си със съдебната практика, която в интерес на истината е повече на СГС поради естеството на водените там дела, но обезщетенията в подобни случаи трябва да бъдат завишени. Подобен присъден размер намирам за обидно нисък и несправедлив в сравнение с обезщетенията, присъждани по други подобни дела и не виждам защо трябва да се прави такова разграничение.

Моля да ни присъдите разноски.

ПРОКУРОР Б: Моля да приемете, че присъденият размер на обезщетението е завишен и не отговаря на доказателствата по делото.

Изложени са в жалбата на прокуратурата и няма да ги повтарям.

Наказателното производство е продължило по-малко от 1 година, тя е била без мярка за неотклонение и не са доказани някакви вреди в нейната социална, здравна и професионална сфера.

Това, на което искам да обърна внимание, съзнавайки, че съм пред въззивна инстанция, е възражение за давност на лихвата за забава за обезщетението за вреди и ще обясня защо. В исковата молба не е посочено нито един момент, когато е получила постановлението за прекратяване на досъдебното производство, и няма правнорелевантна дата, на базата на която да се направи възражение още при получаване на исковата молба. По време на делото в съда е разпитана дъщеря й в качеството на свидетел, която казва, че към май месец е видяла в пощенската кутия постановлението за прекратяване. До постановяване на акта на съда не е било известно в кой момент постановлението за прекратяване е придобило някакъв стабилитет, за да може от този момент нататък да се претендира лихва. Това става ясно чак от съдебния акт, поради което аз си позволявам да направя възражение за 3 давност на лихвите, тъй като срокът е 3-годишен и е изтекъл още преди предявяване на исковата молба, което е станало на 13.01.2021 г., т.е. според мен до 18.01.2018 г. лихви за забава изобщо не се дължат. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

Представям писмено становище, което моля да имате предвид.

Адв. С (реплика): Мисля, че е обърнато внимание на начина, по който е доставено постановлението на Т.Г. – с обикновена поща без обратна разписка.

Който държи да докаже някаква дата, той трябва да положи необходимите усилия, за да докаже документално тази дата. В исковата молба е посочена дата, доколкото е възможно, тъй като би било леко наивно да се твърди, че някой може да има ясен спомен затова на коя точно дата е открито писмото в пощенската кутия. Затова ние доказахме със свидетелски показания кога е получено постановлението и спрямо тези показания беше ориентиран и Окръжният съд при постановяване на своето решение относно присъждането на законна лихва – до възможно най-близката дата и както е по правилата на ЗЗД. Ние приемаме дата 01.06.2016 г.

ПРОКУРОР Б: Ние не приемаме определената от съда дата 01.06.2016 г. Те нито с исковата молба, нито с доказателствата са успели да докажат кога е получено постановлението за прекратяване.

Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т. е. до 06.07.2022 г.

Протоколът изготвен в с. з.

Заседанието се закри в 09:47 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4