Решение № 119 от 08.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Враца, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500165 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адвокат А. М. К. - САК, против решение № 34/18.01.2023г. по гр.д. № 2793/2022г. по описа на Районен съд Враца в неговата цялост, с което е признато за установено, че Х. Д. Д., ЕГН **********, не му дължи сумата 4350,78 лв., от които - 3653,45 лв. главница по договор за кредит от 2011 г., договорна лихва от 297,73 лв. за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г., 9,79 лв. наказателна лихва за периода от 26.08.2011г. до 20.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, 79,22 лв. държавна такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар /за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело № 1727/2012г. по описа на ВРС/, поради изтичането на погасителна давност, и е осъден да заплати на Х. Д. Д. деловодни разноски за внесена държавна такса от 174.03 лв. и адвокатско 1 възнаграждение 550 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и ч е при постановяването му първоинстанционния съд не е взел под внимание, че по време на образуваното изпълнително дело през 2012г. е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно чиито постановки давността на вземането не е текла до постановяване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Поддържа, че н овото изпълнително дело № 776/2018г. е образувано при ЧСИ Г. Б. с peг. № *** преди изтичането на давностния срок, тъй като с молбата за образуване на делото са поискани да бъдат извършени и изпълнителни действия - налагане на запор, а през 2019г. и 2021г. са поискани да бъдат извършени нови изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана отново. Посочва, че според най-новата съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността и подадената молба след прекратяване на делото има значение на действие прекъсващо давността, течаща по отношение на процесното вземане, доколкото в него не е релевирано изрично искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което действие съдебният изпълнител е имал задължение да извърши. Счита че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че от датата на последното валидно изпълнително действие - 06.12.2013г., до следващото валидно действие, което се явява на 18.04.2019г., е изминал предвидения в закона петгодишен давноствен срок, тъй като не е взел под внимание факта, че при образувано изпълнително дело през 2012г. са се прилагали постановките на ППВС № 3/18.11.1980г. - тоест давност не е текла до постановяването на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Отчитайки това обстоятелство давността за вземането е изтекла на 26.06.2020г., като през този период са предприемани редица принудителни действия. Моли, въззивният съд да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му присъди разноските в настоящето производство. В случай, че съдът потвърди първоинстанционното решение прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Х. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. М. Д. – АК-Враца , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело пред ДСИ е от 07.02.2014 г., а на 05.04.2016 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, след което на 19.11.2018 г. пред ЧСИ Г. Б. peг. № *** при КЧСИ със същият изпълнителен лист е подадена молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, позовавайки се на извършена цесия, за образуване на изпълнително дело, с което да се събират дължимите от нея суми. Поддържа, че няма данни за надлежното й уведомяване от „Юробанк и ЕФ Джи България” АД, респ. от „Еос Матрикс” ЕООД за извършеното прехвъряне на дълга, поради което 2 цесията не е породила действие за нея. Посочва, че след образуването на изп. дело № 776/2018 г., първите изпълнителни действия са от 19.04.2019 г. изпращане на запорно съобщение до работодателя й. Счита, че при действието на ТР по ТД № 3/2013 г. в сила от 26.06.2015 г. образуването на изпълнително дело не прекъсва давността и че едва извършването на действия /не искането, а предприемането на действия/ за принудително събиране на задължението прекъсва давността. Следователно към момента на изпращане на запорното съобщение до работодателя й, считано от последното изпълнително действие по първоначалното изпълнително дело при ДСИ от 06.12.2013 г. 5-годишната давност е настъпила. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение и да й присъди сторените разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от Х. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез адв. М. Д. – АК-Враца против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, гр. София, с искане за признаване за установено, че ищцата не му дължи сумата 4350,78 лв., от които - 3653,45 лв. главница по договор за кредит от 2011 г., договорна лихва от 297,73 лв. за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г., 9,79 лв. наказателна лихва за периода от 26.08.2011г. до 20.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, 79,22 лв. държавна такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар /за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело № 1727/2012г. по описа на ВРС и е образувано изп. дело № 776/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при КЧСИ /, поради погасяване на вземанията поради изтичането на погасителна давност.

В исковата молба ищцата Х. Д. Д. твърди, че по искане на „Юробанк и ЕФ Джи България” АД, гр. София е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1727/2012 г. по описа на Районен съд Враца и е допуснато издаването на изпълнителен лист, че такъв е издаден на 03.05.2012 г. срещу 3 нея, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 437/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд Враца. Поддържа, че въпреки събирането на част от сумите, последното валидно изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 06.12.2013 г., съгласно отметката на изпълнителния лист, след което в продължение на години не са предприети действия за събиране на сумите и на 05.04.2016 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Посочва, че на 19.11.2018 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, като взискател, позовавайки се на извършена цесия, е подал пред ЧСИ Г. Б. per. № *** при КЧСИ със същият изпълнителен лист молба за образуване на изпълнително дело за събиране на дължимите от нея суми и е образувано изп. дело № 776/2018 г. Изтъква, че не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на дълга, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, нито от „Юробанк и ЕФ Джи България” АД, нито от „Еос Матрикс” ЕООД. Твърди, че първите изпълнителни действия по новото изпълнително дело са от месец април 2019 г. и се изразяват в изпращане на запорно съобщение до работодателя . Счита, че при действието на ТР по т.д. № 3/2013 г., в сила от 26.06.2015 г., образуването на изпълнително дело не прекъсва давността, поради което към м. април 2019 г. възможността за принудително събиране на задължението е била погасена по давност, тъй като считано от 06.12.2013 г. до месец април 2019 г. са изтекли повече от пет години, какъвто е срока на погасяване на възможността за принудително изпълнение по изпълнителен лист.

В срочно подаден отговор ответникът „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, гр. София оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва фактите, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 437/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд Враца е извършено на 06.12.2013г. и че на 05.04.2016г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Твърди, че на 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който цедентът „Юробанк България“ АД е прехвърлил задължението на Х. Д.

Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL 583264/26.04.2011г., на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа, че съгласно чл.99 от ЗЗД до ищцата Х. Д. на посочения в договора адрес е изпратено уведомително писмо, съдържащо уведомлението, че същото се е върнало в цялост, като причина за не получаването му е отбелязано „непотърсен“. Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че не е надлежно уведомена за цесията, тъй като цедентът, чрез негов пълномощник, е изпратил уведомлението на посочения в договора адрес, но същото е останало непотърсено, както и по делото от ищцата е представено заверено копие от изпратеното уведомително писмо. Посочва, че по време на образуваното изпълнително дело през 2012г. е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно чиито постановки давността на вземането не е текла до постановяване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г., че новото изпълнително 4 дело № 776/2018г. е образувано при ЧСИ Г. Б. с per. № *** преди изтичането на давностния срок, тъй като с молбата за образуване на делото са поискани да бъдат извършени и изпълнителни действия - налагане на запор, както и че през 2019г. и 2021г. са поискани да бъдат извършени нови изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана отново. Изтъква, че в резултат на предприетите принудителни действия в периода 14.02.2022г. - 05.10.2022г. по делото регулярно постъпват принудително събрани суми, като последната сума е от 05.10.2022г. Моли съда, да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е приложено заверено копие от материалите по изпълнително дело № 776/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. с per. № *** с район на действие Окръжен съд Враца, въз основа на които е прието, че предявеният иск е допустим и основателен. Съдът не е споделил съображенията на ищцовата страна, че същата не е надлежно уведомена за извършената цесия от 18.01.2016г. между „Юробанк и ЕФ Джи България” АД и ответника. Приел е, че от последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 437/2012г., извършено на 07.02.2014г. /респ. на 06.12.2013г., съгласно щемпела поставен от ДСИ на лист първи от изп. лист/ до следващото валидно изпълнително действие налагане на запор на ищцата въз основа на запорно съобщение от ЧСИ от 18.04.2019г. по новообразуваното изпълнително дело № 776/2018г., е изтекла законоустановената в чл.110 ЗЗД пет годишна погасителна давност по отношение на главницата и съответно и три годишната давност предвидена в чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на лихвите, при което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност и исковата претенция е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена.