Решение № 916 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110201181 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-031106 от 10.12.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ф. И. Г., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.00 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ф. И. Г. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П. Г. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмЯ.та на санкционния акт.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 23.12.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното п о с т а н о в л е н и е на

12.12.2025г. съгласно писмена разписка, материализирана на гърба на наказателното постановление, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на жалбоподателя Г. (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-031106 от 10.12.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на Ф. И. Г., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.00 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ф. И. Г. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“ на 11.09.2007г. Същият към 10.10.2025г. бил безработен, с определена 100% трайна инвалидизация по Решение от ТЕЛК от 22.01.2020г.

Н а 10.10.2025г., около 00:49 часа, жалбоподателят Г. управлявал в гр.София, по улица „Гео Милев“ лек автомобил марка „Хонда Акорд“, с рег. № ***********, собственост на физическото лице Васил Ф.ов И., с посока на движение от улица „Иван Димитров Куклата“ към улица „Слатинска река“. Водачът Г. бил спрян за проверка от свидетелите Е. Г. К. и И. В. М. като служители на СДВР-ОПП, изпълняващи своята държавна служба (били са на работа). По време на проверката, свидетелите К. и М., след справка (в таблета си и чрез ОДЧ), установили, че МПС, управлявано от жалбоподателя Г., е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 19.08.2025г. (с оглед уведомление от Гаранционен фонд за липса на застраховка „гражданска отговорност“). Срещу жалбоподателят Г. бил 2 съставен АУАН серия GA с № 3473204 от 10.10.2025г. Водачът Г. не е бил уведомяван от СДВР-ОПП, че управляваният от него автомобил е бил служебно дерегистриран. В 13:02 часа на 10.10.2025г. в срок до 23:59 часа на 09.10.2026г. за инкриминираното МПС била сключена валидно действаща застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите. С писмено постановление от 11.11.2025г. прокурор от СРП е отказал образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя Г. за престъпление по чл.345 от НК, доколкото липсвали надлежни доказателства за уведомяването му от органите на СДВР-ОПП, че автомобилът е имал към 10.10.2025г. служебно прекратена регистрация от 19.08.2025г.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че свидетелите Е. Г. К. и И. В. М. не излагат в показанията си никакви възприятия от провелата се проверка срещу жалбоподателя Г.. Съдът приема, че съставеният АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила.

Съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал, събраните в производството писмени доказателства. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо ” . Липсват писмени доказателства, които да обосновават субективната страна на конкретното нарушение.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят Ф. И. Г. да е извършил вмененото му в отговорност административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП. Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя Г. административно нарушение. Входа на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя Г., довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на 3 посочената, като нарушена правна норма. Необходимо да е налице в АУАН и НП и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза.

Липсва пълно очертаване на съставомерните факти. Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват писмени доказателства, доказващи субективната страна на деянието. Съдът намира, че административно-наказващият орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени писмени доказателства дали самият жалбоподател Г. е бил уведомен от СДВРОПП, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена (само по този начин деецът би могъл да бъде поставен във виновно положение). Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административно-наказващия орган с доказателства и въпреки това, е управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва. Административнонаказващият орган и актосъставителя е следвало законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в съответствие с принципите на правовата и демократична Държава, които този съдебен състав на съда прокламира и споделя безусловно. Собственикът на моторно превозно средство, който е бил ФЛ, а не жалбоподателя Г., обективно няма как да знае (както и жалбоподателя Г.) кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, което е било ползвано.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът/ползвателят е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Съдът съобразява, че всяко престъпление е деяние, но не всяко деяние е престъпление и/или административно нарушение. Въззивната инстанция се позова изцяло на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022г., според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административно-наказателния процес не се предполага (по аргумент от 4 нормата на чл.6 от КЗПЧОС). Съдът следва да се произнесе дали случаят е маловажен, ако се приеме, че формално е извършено административно нарушение. Отговорът е положителен. Съдът намира, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са настъпили съставомерни вреди. Липсват вредни последици от деянието. Това е обстоятелство, което дори прокурорът е отчел в постановлението за отказ да образува досъдебно производство.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 255.65 евро. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат П. Г. са съответни на значително положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуалноследствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия вид. Правната помощ на адвокат Г. е съответна на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат Г. е съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.