Решение № 227 от 09.10.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Шумен, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500238 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Електроразпределение Север „ АД, гр.

......, ЕИК ......, представлявано от А.К., Х.Х. и П.В., чрез юрисконсулт Р.Г. срещу решение № 260006/20.03.3023 г. по гр.д. № 2520/2020 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Н. К. Н. от гр. Шумен, действащ чрез пълномощника адв. В. П. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице помагач ЗАД „ Алианц България „, гр.

София, ЕИК ......, представлявано от законните си представители Й.К., Е.Н., А.А., П.П. и В.

А., чрез пълномощника адв. И. М. от ДАК е депозирало отговор, в който заявява, че счита жалбата за основателна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 2520/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия, с искане за осъждане на жалбоподателя да му заплати сумата от 12 500 лева – обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността на ищеца да ползва, за периода от 02.05.2018 г. до 11.11.2020 г., собствения си имот – стопански двор, представляващ УПИ VІ, кв. 1“Д“, с площ от 1 080 кв.м., ведно с масивна сграда „ Клуб на бригадира „ и навес, находящ се в урбанизираната територия на с. ......, обл. Шумен, при граници: улица и имоти №№ ІІІ, ІV, V, VІІ и VІІІ, поради липса на електричество в имота вследствие продължаващо неиздаване на отговарящо на законовите изисквания становище за присъединяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня, следващ депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

В предоставения му срок за отговор ответникът е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен.

Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „ Алианц България „ АД е оспорило иска като изцяло неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ГПК, като с постановеното от него решение е осъдил „ Електроразпределение Север „ АД, гр. ......, ЕИК ...... да плати на Н. К. Н., ЕГН ********** сумата от 10 515.12 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно неизпълнение задълженията на длъжностни лица от ответното дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа, изразяващи се в пропуснати ползи, поради липса на доставяна електрическа енергия при упражняване от ищеца право на ползване върху собствения му недвижим имот, находящ се в с. ......, обл. Шумен, за периода 02.05.2018 г. – 11.11.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от 12.11.2020 г. до окончателното плащане; отхвърлил е иска в останалата част, до пълния предявен размер от 12 500 лева, като неоснователен и е осъдил „ Електроразпределение Север „ АД, гр. ......, ЕИК ...... да заплати на Н. К. Н., ЕГН ********** деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1 266.02 лева, както и Н. К. Н., ЕГН ********** да заплати на „ Електроразпределение Север „ АД, гр. ......, ЕИК ...... деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 71.46 лева. В решението е посочено изрично, че е постановено с участието на третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ Алианц България „ АД.

Решението се обжалва от ответника в осъдителната му част за сумата от 10 515.12 лева. В останалата му част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Между страните не се спори, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим 2 имот № 200, т. VІІ, рег. № 12579, н.д. № 1030/2015 г. на нотариус рег. № 024, вписан в СВ с вх.рег. № 6839/15.09.2015 г., акт №117, т. 19, д. № 3776/2015 г., ищецът е придобил право на собственост върху стопански двор - ПИ VІ в кв.1 “Д“, с площ от 1 080 кв.м., в урбанизираната територия на с. ......, обл. Шумен, при граници на земята: улица и имоти №№ ІІІ, V, VІІ и VІІІ, ведно с построените в имота масивна сграда „ Клуб на бригадира „, състояща се от стая с площ от 22 кв.м. и стая с площ от 10 кв.м., както и навес с площ от 200 кв.м..

Не се спори също, че след закупуване на имота ищецът е подавал няколкократно искания за проучване на условията за присъединяване на същия имот към електроразпределителната мрежа до ответното дружество, първото от които с вх. № 1602000055/08.01.2016 г.. На 22.02.2016 г. ищцът е получил Становище изх. № Ш-161228/19.02.2016 г., изготвено на основание чл.12, ал.1, т.2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Това становище е било коригирано от ответника със Становище изх. № Ш16-1228/19.02.2016 г., получено от ищеца на 02.05.2018 г., като с писмо изх. № 4941870/19.11.2018 г. ищецът е бил поканен да подпише договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа изх. № Ш-16-1228ДПРОК02528/02.10.2018 г., което последният отказал.

Видно от приобщените граждански дела, на 06.02.2017 г. ищецът е предявил срещу ответника иск за сумата от 3 610 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на процесния недвижим имот поради липса на електричество, за периода от 09.02.2016 г. – датата на която е изтекъл 30-дневния срок за произнасяне по искането му за проучване до 03.02.2017 г., общо за 361 дни, както и иск за сумата от 3 610 лева, представляваща неустойка за закъснение, поради неспазване по вина на служители на дружеството на срока, определен с ОУДПЕЕЕМ на „ Енерго – Про мрежи „ АД, по 10 лева на ден за периода от 09.02.2016 г. – датата на която е изтекъл 30-дневния срок за произнасяне по искането за проучване до 03.02.2017 г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 06.02.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане. С решение № 860/22.11.2017 г. по гр.д. № 331/2017 г. по описа на ШРС исковете са били отхвърлени изцяло.

С влязло в сила решение № 44/20.02.2018 г. по в.гр.д. № 16/2018 г. по описа на ШОС решението на ШРС по гр.д. № 331/2017 г. е било отменено изцяло като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от неправомерни действия и бездействия на други лица, на които ответникът е възложил работа, при и по повод изпълнение на същата работа, в раземр на 3 610 лева, които имуществени вреди се изразяват в пропуснати ползи от неправомерно лишаване на ищеца от право на ползване върху негов собствен недвижим имот поради липса на ел. енергия, за периода от 09.02.2016 г. – датата на която е изтекъл 30-дневния срок за произнасяне на ответника по искането на ищеца за проучване, до 03.02.2017 г., общо за 361 дни, умножени 3 по 10 лева за ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В мотивите към решението си въззивният съд е приел, че подаденото от ищеца до ответника заявление с вх. № 1602000055/08.01.2016 г. е искане за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа, в хипотезите на чл.4 ал.1, т.10 и 11 от Наредбата, а не за обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЕ, действащ до 1999 г., всички ел. централи, ел. уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и ел. инсталации на потребителите в цялата страна, се свързват в единна електроенергийна система. В процесния имот е имало изградени ел. инсталации и имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа до 1997 г., т.е. процесните сгради по отношение на електрозахранването им са били част от единната електроенергийна система, поради което към момента на придобиване от ищеца на същия имот, той е следвало да се определи като „обект с прекратен достъп до мрежата” по смисъла на чл.4 ал.1, т.11 от Наредбата. В нарушение на посочения в чл.20, т.9 от ОУДПЕЕЕМ на „ Енерго - Про мрежи ” АД 30-дневен срок за отговор, ответникът е изпратил отговор на подаденото заявление/искане за присъединяване на процесния имот към електрическата мрежа на 22.02.2016 г., като е връчил своето Становище, с изх. № 1228/19.02.2016 г., изготвено от негови служители, за условията, при наличието на които имотът на ищеца може да бъде присъединен към електропреносната мрежа. Ищецът се е явявал клиент на ответното дружество и ползвател на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа до крайния получател, и предвид приложения клиентски номер, издаден му от ответника. Становището на ответното дружество, изпратено в отговор на искането на ищеца за присъединяване на имота му към ел. мрежа е в противоречие със задължителните нормативни изисквания, а именно: На ищеца е предложено ел. захранване за „стопанска дейност”, вместо за „битова”, както е поискано със заявлението; Ответникът е предложил на клиента си -ищеца по делото, да разположи съответното СТИ на около 50 м. от границата на процесния имот, на територията на общинска собственост-улица и в съседство с други два имота, представляващи частна държавна собственост. Горното условие противоречи на чл.29, ал.1 и ал.5 от Наредба № 6, според които ”Когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи” /чл.29, ал.1/ и „електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа” /чл.29, ал.5/. В заключение е прието, че е налице противоправно поведение на лица, на които ответното дружество е възложило работа, изразяващо се в техни неправомерни действия и бездействия при и по повод на възложената им работа, поради което и искът е бил уважен.

На 17.04.2018 г. ищецът е предявил срещу ответника иск за заплащане на 4 обезщетение за пропуснати ползи в резултат на невъзможността му да ползва въпросния недвижим имот поради липса на електричество, вследствие продължаващото неиздаване на отговарящо на законовите изисквания становище за присъединяване, която вреда е в размер на 4 807 лева и представлява сума, съизмерена със средния пазарен наем на ден за имота за периода 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., който период от време е 437 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. В условията на евентуалност, ищецът е предявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 807 лева, представлява неустойка на основание чл.48, вр. чл.47, ал.1, т.1 от ОУДПЕЕЕМ на „ Енерго - Про мрежи ” АД, от по 10 лева на ден за периода 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., който период от време е 437 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. С решение № 173/22.02.2019 г. по гр.д. № 1088/2018 г. по описа на ШРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца, на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4 807 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неправомерно лишаване на ищеца от правото на ползване върху собствения му недвижим имот, поради липса на доставяна електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответното дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа за периода от 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й плащане. Решението е било обжалвано от ответника и потвърдено изцяло с решение № 242/14.11.2019 г. по в.гр.д. № 158/2019 г. по описа на ШОС.