Решение № 11898 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11898 гр. С, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110105001 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.

45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер 786,88 евро, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с настъпило ПТП на 01.06.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че 01.06.2021 г., в гр. С, ж. к. „Св. Тр.“ блок *** е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „М“, модел „6“ с рег. № ********, управляван от К.К., предприема маневра за потегляне от паркомясто без да съобрази местоположението на лек автомобил „Т“, модел „3“ с рег. № ******, в резултат на което са нанесени щети върху последния автомобил. За реализираното ПТП е съставен двустранен протокол. Ищецът твърди, че е застраховател по полица № ********* по имуществена застраховка „Каско+“ лек автомобил „Т“, модел „3“ с рег. № ******. Посочва още, че е заплатил на 28.05.2024 г. застрахователно обезщетение в размер на 1247,04 евро (2439 лева) на собственика на увредения автомобил. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови сума в размер на 1254,71 евро (2454 1 лева), представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро (15 лева), като ответникът заплатил единствено сума в размер на 467,83 евро (915 лева).

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лек автомобил „М“, модел „6“ с рег. № ********. Оспорва сочения в исковата молба механизъм, като поддържа, че застрахованият при него водач не е виновен за настъпването му. Поддържа, че изключителна вина за настъпването има водача, застрахован при ищеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 и т. 7 от ЗДвП, в резултат на което е причинил ПТП. Допълва, че застрахованият при ищеца водач е паркирал автомобила си на забранен участък. Оспорва сочените вреди да се намират в причинна-връзка с процесното събитие, както и техния размер. Оспорва стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, като счита същото за несъответстващо на действителния размер на вредите. В условията на евентуалност, твърди съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач повече от признатите от ищеца 70 % на съпричиняване. По изложените твърдения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че за лек автомобил „М“, модел „6“ с рег. № ********, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве АД; че „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е застраховател по полица № ********* по имуществена застраховка „Каско+“ лек автомобил „Т“, модел „3“ с рег. № ******, валидна към датата на процесното събитие, във връзка с която е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1247,04 евро (2439 лева); че ответното дружество е заплатило сумата в размер на 467,83 евро /915 лева/.

Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.

В тази връзка по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 01.06.2021г., съставен от участниците в ПТП, в който е посочен напълно идентичен с исковата молба механизъм на ПТП. В протокола водачът на л.а. „М 6“, К.К., е признал вината си.

Свидетелят Б. Л. И. свидетелства, че от месец септември 2019 г. управлява лек автомобил марка „Т“. Посочва, че си спомня процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на паркинг в гр. С, кв. „Св. Тр.“, тъй като по това време редовно посещавал кинезитерапевтични процедури в района и инцидентът се случил на паркинга пред блока, в който се намирал кабинетът. Заявява, че докато маневрирал с цел да намери свободно място за паркиране, другият участник в произшествието предприел потегляне от паркомясто, като впоследствие му обяснил, че не го е видял и чул. Свидетелят сочи, че поради предприетата маневра бил ударен автомобилът му, като по негов спомен били увредени задната врата и калникът. Посочва, че веднага спрял автомобила си, а другият водач многократно му се извинил, като между тях не възникнал спор относно настъпването на произшествието.

Свидетелства още, че, доколкото си спомня, страните попълнили двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. На въпроси на съда заявява, че се движел по паркинга с намерение да паркира автомобила си, 3 тъй като в сутрешните часове обичайно се освобождавали паркоместа, като отново посочва, че по спомен уврежданията били по задната врата и калника.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като вещото лице е приело, че на 01.06.2021 г., около 08:45 часа, в гр. С, ж.к. „Св. Тр.“, водачът на лек автомобил „М 6“, с рег. № ******** при предприемане на маневра за излизане от паркомясто е реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се лек автомобил „Т 3“. Установява още, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 01.06.2021г. ПТП. Според заключението към датата на ПТП автомобилът бил в експлоатация – 1 година, 8 месеца и 13 дни от датата на първоначалната регистрация. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Т“ с рег. № ********, изчислена на база пазарни пари съгласно представената фактура към датата на ПТП е 2439 лева или 1247,04 евро.

Предвид гореизложеното, а именно представения по делото двустранен констативен протокол, свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, както и приетото по делото заключение съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лек автомобил „М 6“, с рег. № ********. С поведението си същият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач, който предприема каквато и да е маневра, е длъжен предварително да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, след него или покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Именно това противоправно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите по автомобила на ищеца имуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Т 3“. По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата или с поведението си по какъвто и да е начин е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Напротив, от свидетелските показания и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че автомобилът „Т 3“ се 4 е движел по алеята на паркинга с намерение да паркира, когато водачът на автомобила „М 6“ е предприел маневра за излизане от паркомясто и го е ударил. Не се установиха и твърденията на ответника, че автомобилът на ищеца е бил паркиран в нарушение на разпоредбите на чл. 98 ЗДвП, доколкото към момента на настъпване на произшествието същият се е намирал в движение, а не в паркирано състояние. Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано и неоснователно.

Предвид горното, искът е доказан по основание.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. От заключението е видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във фирмен сервиз за марката, която възлиза на 2439 лева или 1247,04 евро, а с направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, вземането възлиза общо 1254,71 евро.

Доколкото ответникът е заплатил обезщетение в размер на 467,83 евро, то искът в размер на 786,88 евро е доказан по размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение – 269,38 евро, платен депозит за изготвяне на експертиза 200 евро, държавна такса в размер на 31,47 евро или в размер на общо 500,85 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д.“ №1, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 12178407, със седалище и адрес 5 на управление: гр. С, бул. „Витоша“ №89Б, на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 786,88 евро, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с настъпили вреди по л.а. „Т“ с рег. № ********, вследствие на ПТП на 01.06.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д.“ №1, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 12178407, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от 500,85 евро – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6