Решение № 1469 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100324 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от П. Д. А. от гр. ******В молбата се твърди, че на 16. 02. 2021 год. между*****заемодател, от една страна, и П. Д. А.заемател, от друга, е бил подписан договор за паричен заем № ****. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 000 лв. Твърди се, че на 04. 03. 2021 год. между същите страни е бил подписан договор за паричен заем № ****. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 000 лв. Твърди се, че при сключването на гореописаните договори е предвидено условието за обезпечаване на договорите за паричен заем, като и при двата са дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица- поръчители, предоставяне на банкова гаранция или подписване на договор за поръчителство с избрано от кредитодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор заемодателят е представил на ищеца като единствена възможност подписването на договори за предоставяне на гаранция. Твърди се, че страни по договорите са *****и П.

Д. А.. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключените 1 договори за паричен заем и договори за предоставяне на поръчителство, ищецът е заплатил дължимите суми. Твърди се, че заемателят П. А. е физическо лице, което при сключването на договорите за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди се, че процесните договори имат характеристиките на договори за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 79, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договорите за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесните договори е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Твърди се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, като в случая тези суми не са включени в ГПР.

Твърди се, че в случай на включването на същите в ГПР последният би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договорите за кредит. Твърди се, че сключването на тези договори за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. Твърди се, че от съдържанието и на двата договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредитите, доколкото гаранционните договори се сключват в деня на сключването на договорите за заем и то със свързано с кредитора дружество. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Твърди се, че заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна- нищожни са цялата поредица от сделки. Твърди се, че единствената цел за сключването на договорите за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на 2 задълженията по договорите за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл.

19 ал. 4 от ЗПК, то тези договори са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че сключените договори за потребителски кредит са недействителни като противоречащи на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото не съдържат информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписаните договори към момента на сключването им и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че в настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договорите по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването им. Твърди се, че противоречието на процесните договори на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на тяхната недействителност в цялост, съгласно чл.

22 от ЗПК. Твърди се, че нормите на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В заключение ищецът моли съда да прогласи недействителността на сключените между ищеца и първи ответник договори за потребителски кредит № ****/ 16. 02. 2021 год. и № ****/ 04. 03. 2021 год., както и да прогласи за недействителни и сключените между ищеца и втория ответник договори за предоставяне на гаранция № ****/ 16. 02. 2021 год. и № *****/ 04. 03. 2021 год. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответниците да й заплатят сумата от 50 евро всеки един поотделно, представляваща недължимо платена сума по договорите за потребителски кредит и предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 3 до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 26. 06. 2026 год. е допуснато изменение на размера на предявените осъдителни искове по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на 16. 02. 2021 год. между П. Д. А. от гр. ***, в качеството му на заемател, и ****, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който **** е предоставило на ищеца сумата в размер на 2 000 лв., които ищецът се задължил да върне в 22седмичен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 35. 00 % и годишен процент на разходите в размер на 41. 12 %. Безспорно по делото е, че на 04. 03. 2021 год. между П. Д. А. от гр. Плевен, в качеството му на заемател, и****в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ***е предоставило на ищеца сумата в размер на 2 000 лв., които ищецът се задължил да върне в 22- седмичен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 35. 00 % и годишен процент на разходите в размер на 39. 98 %. Безспорно е, че заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица- поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя и 3. Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, че на 16. 02. 2021 год. между П. Д. А. и "*****е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на ****с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем № ****, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора. Безспорно по делото е, че на 04. 03. 2021 4 год. между П. Д. А. и **** е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на **** с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем № ****, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора.

От заключението на вещото лице В. В. се установява, че при изчисляване на ГПР по процесните договори за паричен заем не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция. Вещото лице е посочило, че при включването на същото ГПР би възлязъл на 504, 83 % по договора от 16.

02. 2021 год. и 477, 40 % по договора от 04. 03. 2021 год. В заключението е отразено, че по двата процесни договори от 16. 02. 2021 год. общо заплатената от ищеца сума е в размер на 2 602, 86 лв., а по двата процесни договора от 04.

03. 2021 год. платената сума е в размер на 2 947, 71 лв.

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Сключените между П. Д. А. и ***** договори са потребителски, поради което намират своята регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договори за паричен заем и договори за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 5 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесните договори за паричен заем е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с**** което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че **** е едноличен собственик на капитала на ***** като двете дружества са с един адрес на управление и с един и същи представител.