Разпореждане № 1454 от 07.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1454 гр. Благоевград, 07.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100325 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Й ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С , представлявано от М С и Д К К г, срещу длъжника С.

А. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С , за сумата от 236,77 евро /с левова равностойност от 463,08 лева/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани мобилни услуги, неустойки и лизингови вноски, формирана от следните суми:

- сумата от 45.05 лева – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-19.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 17.39 лева – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-15.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 60.58 лева – главница, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от 10.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.02.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 163.14 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, изчислени по 1 най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора;

- сумата от 134.94 лева - неустойка за предоставено устройство марка , представляваща част от отстъпка от стандартната цена на устройството, посочена в параграф III, т.2, б. „б“ от допълнително споразумение от 14.12.2021г. към Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г.

- сумата от 41.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г., представляваща стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси.

Претендират се и сторените по делото разноски за държавна такса – 10,86 евро и адвокатско възнаграждение – 245,42 евро.

Към заявлението е представено копие от цитираните договори, ОУ и др.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай подаденото заявление е редовно от външна страна и се отнася за вземания за парични суми, които са от компетентността на районния съд. Същото е основателно и следва да бъде уважено за претендираната сума от 45.05 лева (с еврова равностойност от 23,03 евро) по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-19.09.2023г. и сума от 17.39 лева (с еврова равностойност от 8,89 евро) по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-15.01.2024г., представляващи дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги. Съдът намира, че искането за така претендираното вземане не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител.

Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в останалата част за претендираните неустойки и неплатени лизингови вноски по следните мотиви:

2

Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение за вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. и Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г., предвиждащи в т.9, б. „а“ от договорите, че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок месечни абонаменти в размер на всички найвисоки според условията на плана месечни абонаменти, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда посочената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователно обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси в размер на всички най-високи според условията на плана, който е по-висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на закона и добрите нрави. Съдът намира, че е налице обоснована вероятност посочената клауза да е и неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП.

Предвидената неустойка при прекратяване на договорите в размер на три найвисоки според условията на плана месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „най-високи според условията на плана“ месечни абонаменти, които са в по-висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по-малко месеца, той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата.

Налице е обоснована вероятност да са неравноправни и нищожни поради противоречието им с добрите нрави и клаузите от допълнително споразумение от 14.12.2021г. към Договор за мобилни услуги с абонатен номер № +359899090110 от 10.01.2023г. (параграф III, т.2, б. „б“) и договор 3 лизинг на базови аксесоари, предвиждащи че при прекратяване на договора абонатът дължи възстановяване на разликата между стандартната цена и заплатената от него обща преференциална цена на предоставеното устройство, както и на лизинговите вноски за предоставените за временно и възмездно ползване базови аксесоари до оставащия срок на договора. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на вече предоставените стоки и услуги /в случая на предоставеното устройство марка /, без потребителят да може да се откаже от договора, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, както и да получи необосновано високо обезщетение или неустойка, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.

Съдът намира, че не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка от цена на устройство, доколкото същата е предоставена към момента на закупуване на вещта, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в договора, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената, което съдът намира да е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта. По отношение на претенцията за лизингови вноски за предоставените за временно и възмездно ползване базови аксесоари до оставащия срок на договора същата следва да се отхвърли доколкото от една страна не са изпълнени указанията на съда за посочване на периода, за който се претендират същите, а от друга страна поради нарушение на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост, изхождайки от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на вещта – предоставено е само нейното ползване. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за неустойки и лизингови вноски не следва да бъде издавана.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 34,56 евро, от които държавна такса - 1,46 евро и адвокатско възнаграждение - 33,10 евро.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Й ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С , представлявано от М С и Д К К , срещу длъжника С. А. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С , за следните суми:

- сумата от 23,03 евро /двадесет и три евро и три евроцента/ - главница, представляваща дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-19.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2026г. до окончателното й 4 изплащане;

- сумата от 8,89 евро /осем евро и осемдесет и девет евроцента/ главница, представляваща дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № от 10.01.2023г. за периода 20.08.2023г.-15.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.02.2026г. до окончателното й изплащане;