Решение № 157 от 06.04.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Дупница, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20221510100304 по описа за 2022 година

ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе" № 67А, е предявило срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, адрес: гр. София, бул. "Македония” № 3, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410, ал.1 КЗ. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 284.22 лв. - невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 32.37 лв. - мораторна лихва за периода 04.04.2020 г. - 18.05.2021 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 16.11.2019 г., около 22:15 часа, на изхода от път III-106 към ПП1 Е79, км 343 +490 в посока гр. Дупница до с. Бобошево лек автомобил „Тойота РАВ 4” с ДКН СВ4949МК, управляван от М. Г. ХР., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, което довело до ПТП с материални щети по автомобила.

За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен констативен протокол за ПТП № 348р-15894 от 16.11.2019 г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета № 0911-1261-19-412994 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001910016681, със срок на валидност от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г.

При извършения оглед на лекия автомобил били констатирани щети и въз основа на опис, експертиза и оценка бил определен размерът на обезщетението за увреденото МПС в размер на 284, 22 лева, което е изплатено на собственика с платежно № BORD08307331 от 03.12.2019 г.

Пътнотранспортното произшествие е настъпило на път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура” и съгласно §1, т.1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя е АПИ, чрез нейното специализирано подразделение, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал.2, т.З от Закона за пътищата управлението на пътищата 1 включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.

Поради това ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК срещу АПИ, по което е образувано ч.гр.д. № 27999/2021 г. по описа на РС - София. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законово определения срок.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Направени са възражения относно влизането в сила и действието на процесния застрахователен договор, предвид изискването за извършен оглед и заснемане на превозното средства като условие за влизане в сила на договора, както и за заплащане на дължимите вноски от застрахователната премия; включването на автомобилни гуми в предмета на договора. Оспорва се констативен протокол № 348р-15894 от 16.11.2019 г., механизма на ПТП, наличието на описаната дупка в пътното платно, твърди се груба небрежност на водача на процесния автомобил, направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение поради наличие на съпричиняване.

Сочи се, че път III-106 не минава през гр. Бобошево

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил застрахователна полица по застраховка „Каско" № 93001910016681 на ищцовото дружество за лек автомобил „Тойота РАВ 4” с ДКН СВ4949МК, собственост на „Ив Трейд 07” ЕООД, със срок от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г.; заявление за причинена щета на застрахования автомобил при описаното ПТП, в което мястото на попадане в дупка е описано като „изхода от второстепенен път посока Дупница при Бобошево при включването на главен път Е79”; опис на претенция, експертиза и доклад по щета № 0911-1261-19-412994; преводно нареждане от 03.12.2019 г., с което ищецът е изплатил сумата 284.22 лв. на „Ив Трейд 07” ЕООД.

С оглед на възраженията в писмения отговор ищецът е представил копие от приложимите Общи условия към процесния застрахователен договор, доказателства за извършен оглед и заснемане на превозното средства и за заплащане на застрахователната премия в размер на 1880, 12 лв.

Видно от приложения констативен протокол № 348р-15894 от 16.11.2019 г., той е съставен от Любомир Петров – служител на РУП – Дупница, посетил на същата дата в 22, 15 ч. мястото на ПТП, описано в протокола като „изхода от път III-106 към ПП1 Е-79, км 343 +490 в посока гр.

Дупница”. Автомобилът бил със срязана предна и задна лява гума, деформирани и охлузени джанти. В близост до автомобила върху пътното платно имало дупка в асфалтовото покритие с приблизителни размери 160 см. на 180 см. и дълбочина около 15 см.

Предвид оспорването на описания констативен протокол, представляващ официален удостоверителен документ, съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК, в което ответникът не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания. Поради това оспорването не е доказано.

Ответникът е представил изхождащ от него отговор на регресна покана, отправена му от ищеца, в който се сочи, че път III-106 няма пътна връзка с ПП 1 Е – 79 на соченото в процесния констативен протокол километрично положение; поради това мястото на ПТП не е точно определено и не може да се направи обоснован извод за дължимост на претендираната сума.

В заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се сочи, че въз основа на данните по делото възможният и вероятен механизъм на причиняване на вредите е преминаването на лекия автомобил през описаната дупка, довело до увреждане на двете автомобилни гуми. Размерът на причинените по този начин щети възлиза на 287, 28 лв.

2

От показанията на свидетелката М. Г. ХР. се установява, че при управлението на описания автомобил на процесната дата тя излязла от автомагистрала „Струма” в района на гр. Бобошево в посока гр. Дупница, преминала покрай заведение „Замъка” и непосредствено преди включването в главния път автомобилът попаднал в описаната дупка. Автомобилът започнал да поднася и тя спряла пред намиращата се в близост автокъща. Дупката не била обезопасена или обозначена; при инцидента свидетелката управлявала автомобила със скорост 30-40 км/ч. Извиканите полицейски служители измерили дупката и съставили протокол, подписан от нея.

Приложено е ч.гр.д. № 27999/2021 г. по описа на РС – София, от което се установява спазването на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410, ал.1 КЗ за установяване по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 27999/2021 г. по описа на РС София за сумата 284, 22 лева - изплатено застрахователно обезщетение и сумата 32, 37 лв. мораторна лихва за периода 04.04.2020 г. - 18.05.2021 г.

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД.

По предявения регресен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД: настъпването на ПТП, неговия механизъм, наличието на противоправно поведение, вид и размер на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното. Ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба.

Установява се от приложените писмени доказателства /включително за извършен оглед и заснемане на превозното средства и за заплащане на застрахователната премия/, че към датата на ПТП увреденият автомобил е бил обект на валидна застраховка „Каско” към ищеца ; че при ПТП на автомобила са били причинени щети, за отстраняването на които ищецът е заплатил сумата 284.22 лв. Видно от застрахователната полица, договореното покритие е по клауза 1, която съгласно Общите условия включва и риска пътно-транспортни произшествия по време на движение.

Съставеният за конкретното пътно-транспортно произшествие констативен протокол представлява официален свидетелстващ документ и се полза съгласно чл.179, ал.1 ГПК със задължителна материална доказателствена сила - съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Спорно по делото е мястото на възникване на инцидента, посочено в протокола като „изхода от път III-106 към ПП1 Е-79, км 343 +490 в посока гр. Дупница”. Ответникът сочи, че път III-106 няма пътна връзка с ПП 1 Е – 79 на описаното в процесния констативен протокол километрично положение. Общодостъпна е информацията, че път III-106 е част от републиканската пътна мрежа на територията на област Благоевград, т.е. при инцидент на този път протоколът не би бил съставен от служител на РУП – Дупница. От всички останали доказателства се установява, че мястото на инцидента е в района на пътен възел Бобошево при включването в главен път Е - 79 в посока гр. Дупница /липсва противоречие между посоченото в заявлението за причинена щета на застрахования автомобил при описаното ПТП и в показанията на свидетелката М.Х. относно мястото на инцидента – свидетелката не сочи инцидентът да е възникнал на автомагистрала „Струма”/. Поради това очевидно в констативния протокол е допусната 3 техническа грешка, като вместо път III-104 е изписано път III-106 /отново е общодостъпна информацията, че път III-104 е част от републиканската пътна мрежа в района на пътен възел Бобошево/.

От посочения констативен протокол се установява, че на датата на инцидента в района на пътен възел Бобошево непосредствено при включването в главен път Е - 79 в посока гр. Дупница върху пътното платно имало дупка в асфалтовото покритие с приблизителни размери 160 см. на 180 см. и дълбочина около 15 см., както и, че намиращият се в непосредствена близост лек автомобил „Тойота РАВ 4” с ДКН СВ4949МК е бил със срязана предна и задна лява гума, деформирани и охлузени джанти на същите колела.

От показанията на свидетелката М.Х. се установява механизма на причиняване на увреждането – навлизане на управлявания от нея автомобил в описаната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Този механизъм е възприет като възможен и вероятен от вещото лице по назначената авто-техническа експертиза, като размерът на причинените по този начин щети възлиза на 287, 28 лв.