Решение № 2380 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2380 гр. С., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20251100106212 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Г. И. Г. поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в допълнителни болки и страдания, настъпили в резултат на последващо влошаване /ексцес/ на здравословното състояние, след настъпило пътнотранспортно произшествие, за което вече е получила застрахователно обезщетение. Самото произшествие настъпило на 05.03.2021 г., около 14:25 часа, в гр. С., на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул.„Пиротска“, когато ищцата пресичала по маркирана пешеходна пътека и била ударена от лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № ****.

Произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача при извършване на маневра завой наляво – не пропуснал ищцата да премине по пешеходна пътека. Понеже гражданската отговорност на водача на лекия лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****, била застрахована при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и застрахователна полица № BG/02/120000742734, а ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в охлузване на дясна китка и дясна длан, множество кръвонасядания на двата долни крайника, както и контузия на долната част на гърба и таза, болезнени оплаквания в областта на врата, кръста, дясната китка, дясната длан, лява хълбочна област, дясна хълбочна област, дясно бедро и дясна подбедрица – претендираното застрахователно обезщетение дало повод 1 за съдебен процес между ищцата и ответника. Съдебният спор завършил с Решение № 4681 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 5281/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, с което в полза на ищцата било присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лева, а искът е бил отхвърлен за разликата до първоначално претендирания размер от 30 000 лева. След постановяване на решението обаче, настъпило неблагоприятно изменение в здравословното състояние на ищцата - приблизително от м. януари и м. февруари 2023 г. тя започнала да изпитва изтръпване на пръстите на двете ръце, загуба на термочувствителност в долната коремна област и в предно-страничните зони на бедрата, рецидивиращи болки във врата, изтръпване на ръцете, впоследствие и на долните крайници, както и загуба на усещане за топло и студено, съпроводени със световъртеж, замайване и пищене в ушите. По повод на тези оплаквания, на 20.07.2023г., ищцата предприела изследване на ядрено-магнитен резонанс при който е била установена загуба на физиологичната шийна лордоза, изразени остефитни наслоявания по предните и задните аспекти на прешленните тела на всички прешлени в шийния сегмент, загуба на водно съдържание на междупрешеленните дискове, както и дискови протрузии на нива С4-С5, С5-С6 и С6-С7. Ищцата твърди, че от извършен ядрено-магнитен резонанс на шийния отдел на 01.09.2023 г. при преглед от невролог и е поставена диагноза - увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия, с придружаващи заболявания - увреждане на междупрешленните дискове в лумбален отдел с радикулопатия, главоболие от тензионен тип.

Тъй като ищцата твърди, че тези по-късно проявили се увреждания и свързаните с тях болки и страдания са настъпили в пряка причинноследствена връзка с настъпване на процесното ПТП и доколкото не са могли да бъдат отчетени от сда при първоначалното разглеждане на делото - те представлявали нови основание за присъждане на обезщетение, поради което претендира за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед очаквания положителен изход от съдебния процес, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати направените по делото разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Чрез процесуалния си представител ответното дружество поддържа становище, че предявеният иск е процесуално недопустим, а при условията на евентуалност - неоснователен и недоказан.

На първо място ответникът поддържа тезата, че искът бил недопустим, доколкото мсъществуващия спор между същите страни на същото основани е и за същото искане вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. С постановеното Решение № 4681 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 5281/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав. Излага, че всички твърдени в 2 настоящото производство медицински увреждания, оплаквания и диагнози включително неврологичните симптоми, протрузиите, пролапсите, цервикалната и лумбалната миелопатия - са били налице и обективирани в медицинска документация още в периода юли - септември 2023г., тоест преди постановяване на решението по гр. д. № 5281/2024 г., поради което е било възможно същите да бъдат релевирани в рамките на първоначалното разглеждане на делото.

Поддържа, че в случая не се касае до нов правопораждащ факт или до новонастъпили, различни последици след влизане в сила на предходното решение, а до позоваване на факти, възникнали преди това, които не могат да обосноват нов иск.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустимответникът оспорва неговата основателност. Оспорва твърдението за наличие на ексцес, като отрича твърдението за обективно влошаване на здравословното състояние на ищцата, настъпило след приключване на съдебното дирене в предходния процес и намиращо се в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП от 05.03.2021 г. Поддържа, че представената медицинска документация не установява последващи травматични увреждания, а констатира изменения с дегенеративен характер в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб - статична и дегенеративна трансформация, дискови протрузии, пролапси и хидрозни промени, без данни за травматична етиология. Твърди, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и въведените в исковата молба неврологични оплаквания – доколкото посочената в исковата молба новаи симптоми са се проявили значително по- късно: около две години след пътния инцидент, поради което и дегенеративни изменения. В тази връзка поддържа, че самата медицинска документация сочи на дегенеративен процес, а не на травматично обусловено увреждане, като твърдените от ищцата нови вреди не представляват закономерно продължение или усложнение на първоначалните телесни увреждания, установени непосредствено след инцидента.

Аргументира позицията си посочвайки факта, че ищцата е получила сравнително леки първоначални увреждания - охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната китка, дясната длан и двата долни крайника, както и контузия на долната част на гърба и таза, но без данни за фрактури, тежка шийна травма, хоспитализация или оперативно лечение непосредствено след произшествието. Поддържа, че при така установените първоначални увреждания твърдението за по-късно развила се цервикална миелопатия, дискова херния и компресия на нервни структури не намира опора в доказателствата и противоречи на обективните медицински данни. Излага също, че в представените медицински документи липсват доказателства за остро травматично въздействие върху шийния отдел на гръбначния стълб, а описаните оплаквания и изменения не могат да бъдат свързани с процесното ПТП само въз основа на хронологична последователност.

Ответникът оспорва и размера на предявената претенция, като 3 прекомерен, несъразмерен на характера и степента на първоначално установените увреждания и в противоречие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Поддържа, че дори хипотетично да се приеме наличие на подлежащи на обезщетяване допълнителни неимуществени вреди, претендираният размер от 30 000 лева е явно завишен с оглед обективните данни по делото, още повече при положение че за същото ПТП вече е било присъдено обезщетение в размер на 5000 лева, което според ответника изцяло съответства на вида и интензитета на първоначално причинените болки и страдания. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като отрича наличието на ексцес и причинна връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата, и моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, поддържа становище за неговата прекомерност по размер.

В заключение на изложените вързажения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищцата да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетия като доказателство делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-92/05.03.2021 г., издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция“, както и от приложените медицински документи - лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ от 05.03.2021г. и съдебномедицинско удостоверение № 134/11.03.2021 г., се установява по безспорен начин, че на 05.03.2021г. ищцата е пострадала при пътнотранспортно произшествие като пешеходец и е получила охлузване на дясна китка и дясна длан, кръвонасядания на двата долни крайника, както и контузия на долната част на гърба и таза. От същата медицинска документация не се установяват фрактури, нито други тежки анатомични увреждания, а в непосредствения период след инцидента липсват данни за обективирано остро травматично увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб.

Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача И.П.С.а е била застрахована при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД по силата на застрахователна полица № BG/02/120000742734, валидна за периода от 13.03.2020 г. до 12.03.2021 г., поради което последното е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения пряк иск.

Не е спорно между страните, а се установява и от представения заверен препис на Решение № 4681 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 5281/2024 г. на СГС, ГО, I-11 състав, че по повод на същото пътнотранспортно произшествие вече е 4 бил разрешен правен спор относно обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищцата от инцидента, като в нейна полза е присъдено обезщетение в размер на 5 000 лева, а искът е отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Като доказателства по делото са представени множество медицински документи от 2023 г., както и последваща медицинска документация от 2025 г., включително амбулаторни листове от неврологични прегледи, етапна епикриза за периода 30.11.2023 г. - 01.10.2025 г., болнични листове за временна нетрудоспособност, разчитания на магнитно-резонансни томографии на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, консултации с неврохирург, кардиолог и други специалисти.

По делото е изготвена и съдебномедицинска експертиза от 04.03.2026г., която анализира представената медицинска документация и дава заключение относно характера и последиците от уврежданията.

От представената медицинска документация се установява, че считано от 18.07.2023 г. ищцата е потърсила специализирана медицинска помощ по повод оплаквания от рецидивиращи болки във врата с изтръпване на пръстите на ръцете, впоследствие и на долните крайници, загуба на усещане за топло и студено, световъртеж, замайване, шум и пищене в ушите.

В съдържанието на приетия като доказателство амбулаторен лист от 18.07.2023 г. са отразени данни за оживени сухожилно-надкостни рефлекси на четирите крайника, положителни двустранно патологични рефлекси (Хофман и Тромнер), както и хипестезия от дистален тип за долните крайници.