Акт № 4067 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря Н. ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110202455 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. З. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-022211/01.09.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Оспорва се компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Твърди се, че АУАН и НП не са издадени в предписаната от закона форма, както и че не са били спазени сроковете за тяхното издаване. Сочи се, че НП не съдържало подпис на наказващия орган. Оспорват се констатациите относно времето и мястото на извършване на нарушението. Изтъква се, че в наказателното постановление е посочено, че нарушението е установено въз основа на данни от очевидци без да са посочени техните имена и други индивидуализиращи данни. Твърди се, че нарушението е описано бланкетно и общо, без всякаква конкретика, което е преценено, че представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи се, че твърдението за липса на шумозаглушително устройство е направено без извършване на измерване на нивото на шум с техническо средство, без експертиза и без други обективни доказателства. Констатацията се основавала единствено на субективна преценка на представител на звено „Сигма“ към МВР, възприета безкритично от актосъставителя. Сочи се, че не са спазени процедурните изисквания на Наредба № Н-32/16.12.11г., регламентираща задължителни методи за проверка на шумозаглушителните системи и нивото на шума, като няма доказателства да са били извършени измервания на шума посредством официално измервателно оборудване и в съответствие с предвидените в наредбата стандарти. Посочва се, че липсата на шумозаглушител не съставлява административно нарушение, доколкото не е 1 налице техническа неизправност на автомобила. Сочи се и че са налице противоречия между АУАН и НП относно това дали посочените като свидетели лица са били и очевидци на нарушението или са присъствали при съставянето на акта. Изтъква се, че в НП не е уточнено колко точки са отнети на жалбоподателя за конкретното нарушение, а е посочено само, че му остават 39 контролни точки. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят се представлява от адв. А. и адв. В.. В хода на съдебните прения адв. А. подчертава, че е налице противоречие между АУАН и НП, тъй като в АУАН се твърди, че устройството е било снето, а в НП – че се касае за неизправно шумозаглушително устройство. Освен това поддържа, че неизправността на шумозаглушително устройство не представлява значителна неизправност, защото не застрашава сигурността на движението. Изтъква, че в НП не била посочена Наредба № Н-32/16.12.11г, която дефинирала значителната неизправност. Излага и съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Моли за отмяна на НП. Адвокат В. изтъква, че всеки от свидетелите В. Х. и А.

Й. е заявил, че не е очевидец, както и че в случая се касае до субективна преценка. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. На 29.04.2026г. са депозирани писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2025г. около 20:33 часа жалбоподателят Я. Г. управлявал л.а.

„НИСАН 350 З“ с ДК № *** в гр. София по бул. „Витоша“ с посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“ към ул. „Верила“. Водачът бил спрян за полицейска проверка от полицейски служители, сред които свидетелят А. Й., които го спрели, тъй като автомобилът им се сторил твърде шумен. За съдействие на място пристигнал екип на ОПП-СДВР, включващ свидетеля В.

Х., на длъжност младши автоконтрольор, който възприел, че в задната част на автомобила, където се намирали шумозаглушителите, имало две прави кухи тръби. Свидетелят Х. приел, че МПС, управлявано от жалбоподателя Я. Г., е със значителна техническа неизправност, тъй като шумозаглушителната му уредба била неизправна и поради което съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3497403/11.08.2025г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя. Срещу АУАН жалбоподателят подал възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 25- 4332-022211/01.09.2025г., от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Я. З. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал.

6, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК и от показанията на разпитаните свидетели В. Х. и А. Й..

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетеля Й., който 2 е възприел управлението на автомобила от страна на жалбоподателя, както и че същият издавал силен шум. С доверие се ценят и показанията на актосъставителя Х., който дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено е възприел, като следва да се има предвид, че и двамата свидетели сочат наличието на кухи прави тръби в задната част на автомобила на мястото на шумозаглушителите, като следва да се посочи, че не се констатира твърдяното от процесуални представител на жалбоподателя противоречие между показанията на двамата свидетели относно броя на посочените тръби, доколкото в показанията си свидетелят Х. не сочи да е имало само една такава тръба, а че такава е имало на мястото на шумозаглушителните устройства, т.е. подразбира се, че става въпрос за всяко от тях. В съдебно заседание свидетелите Й. и Х. изрично потвърдиха, че неизправността е оценена единствено въз основа на визуален оглед и субективна преценка на свид. Й. за сила на шума. Свидетелят Х. потвърди изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.21г., заповед Заповед № 513з-9578 и заповед № 8121к-12547/12.09.24г., поради което възражението за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган е неоснователно.

Спазени са и законоустановените срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП, уредени в чл. 34 ЗАНН.

При служебната проверка за процесуална законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, а при словесното описание на нарушението се твърди, че МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителни устройства.

Според посочената норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

3

Посочената правна норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна и непълна.

Конкретните параметри на неизправността са описани в Наредба № Н- 32/16.12.11г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и в чл. 10, ал. 1 ППЗДвП, където подробно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите, но в последната норма липсват конкретни правила относно шумозаглушителните устройства на автомобилите. В чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ ППЗДвП като значителна техническа неизправност по двигателя се сочи нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Освен че в случая се касае за шумозаглушителна уредба, а не за двигател, като не е установено какво е било нивото на шума при движение на автомобила, нито е посочено какви са нормативните стойности.

В АУАН и НП освен посочване на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП отсъства посочване на норма, която правно да сочи в какво се изразява техническата неизправност и че същата е значителна. Действително е налице словесно описание на твърдяното нарушение, но отсъства надлежна правна квалификация, която да описва твърдяното нарушение. Нормата на чл. 139, ал.

1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите да управляват технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още по-малко касаещи техните шумозаглушителни устройства. В чл. 42, ал. 1, т. 5 и в чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН се съдържа изискване в АУАН и в НП да бъдат посочени законовите норми, които са били нарушени виновно. Като не е посочена конкретната норма, въвеждаща изисквания относно изправността на шумозаглушителната уредба на МПС и кога такава неизправност ще бъде значителна според Наредба № Н-32/16.12.11г., актосъставителят, а след това и наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която твърди, че е била нарушена. Непосочването на конкретната правна норма или посочването само на бланкетната норма следва да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на наказаното лице да узнае за какво нарушение е санкционирано. Без посочване на конкретния законов текст жалбоподателят е затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна и опасна неизправност, според което се определя и размерът на санкцията по чл. 179, ал. 6, т. 1, т. 2 или 3 ЗДвП.

С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното 4 постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, който видно от приложения договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка, е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Доколкото възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано, както изисква чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, същото не следва да бъде разглеждано и сума в посочения размер следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя и възложена в тежест на учреждението, към което се числи органът, издал подлежащият на отмяна санкционен акт – СДВР.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-022211/01.09.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Я. З. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Я. З. Г. 300 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5