Решение № 59 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №463/22.12.2023 г. по гр.д.№490/2023 г. на ОС – П., постановено по предявен от К. С. Б. против П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда №24/08.07.2019 г., постановена по НОХД №265/2018 г. на РС – П., потвърдена с окончателно Решение №149/12.11.2019 г. по ВНОХД №656/2019 г. на ОС – П..

С обжалваното решение предявеният иск е бил частично уважен до размера от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата над размера от 25 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. предявеният иск е бил отхвърлен, като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса, както и разноски за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от иска. Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№190/08.01.2024 г. ответникът П., представляван от прокурор от ОПрП., обжалва решението изцяло в осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ. Вредите, които ищецът претендира, са недоказани по основание, по 1 размер, и като пряка последица от действия на органи на П.. Със ЗОДОВ е уредена специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице – пряк причинител на вредите, т.е. е гаранционно-обезпечителна. На репариране подлежат само действително претърпените вреди, като обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост, но тези вреди следва пряко и непосредствено да произтичат от увреждането. От събраните доказателства не се установява факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Не се установява ищецът да е търсил медицинска помощ, не е установено ограничаване на социалните контакти – напротив, установява се, че много от колегите на ищеца са го подкрепяли и защитавали, подкрепа получавал и от близките си приятели. Не са ангажирани доказателства за медийно разгласяване на воденото срещу ищеца наказателно производство, а и не следва да се ангажира отговорността на П. за действия и актове на трети лица, каквито са медиите.

Неправилно съдът е приел, че ищецът към момента на привличането му като обвиняем е изпълнявал висока ръководна позиция в системата на М. – заеманата от него длъжност е била „Н.Г.“ в РУ – П., която не се числи към висшия ръководен състав на М., и след приключването на наказателното производство ищецът е бил възстановен на същата ръководна длъжност. Не се установява настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, и причинно-следствената връзка с незаконното обвинение.

Присъденото обезщетение е завишено, не съответства на икономическия стандарт на живот в страната, и на практиката на съдилищата в подобни случаи – ищецът е търпял лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“, делото се е отличавало с фактическа и правна сложност и е протекло в разумен срок, липсват доказателства за прекалена интензивност на наказателната репресия срещу ищеца. Решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност. Неправилно и необосновано съдът е приел, че във всички случаи от момента на привличането до влизането в сила на оправдателната присъда ищецът е търпял вреди, за които не е необходимо да се сочат и събират доказателства. При недоказаност на претендираните неимуществени вреди, механизма им и пряката причинна връзка между тях и действията на П., съдът е следвало да приеме иска за недоказан, и да го отхвърли изцяло.

Настоява се за отмяна на постановеното решение в осъдителната му част, и отхвърляне изцяло на предявения иск. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.

С Въззивна жалба вх.№519/16.01.2024 г. ищецът К. С. Б., чрез адвокат Л. Л., обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част – за разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв., до претендирания размер от 50 000 лв.

Поддържа се неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение.

Съдът правилно е приел, че искът е доказан по основание, като са установени причинната връзка между действията на ответника и увреждането на ищеца, приел е за установени реално претърпени вреди – уронване на престижа и репутацията на ищеца сред роднини, приятели, познати, колеги и съграждани, накърняването на неговото достойнство, 2 разколебаването на доверието му в правосъдието, понесените ограничения и неудобства, загубата на работата и доходите му в резултат от дисциплинарното му уволнение.

Действително след влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е бил възстановен на работа, но не на заеманата преди това длъжност в О. - П., а на друга длъжност – „Н.Г.“ в сектор „П.“ – О. – Б., при което новите му колеги при изпълнение на задълженията се отнасяли към него с недоверие, като човек уволняван и съден, и чужд на тяхната дирекция, той не е разполагал с жилище в гр. Б., не е бил в състояние да премести и устрои съпругата и детето си там, които обстоятелства в крайна сметка са го принудил да сложи край на кариерата си в органите на М.. Неправилно съдът е определил обезщетението в занижен размер, който не репарира в пълна степен претърпените от ищеца вреди. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и присъждане на допълнително обезщетение за неимуществените вреди – до пълния предявен размер.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част. Отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК. Въззивната жалба на ответника отговаря на изискванията на л.261 от ГПК, като ответника е надлежно представляван и не дължи внасянето на държавна такса за въззивното производство на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК. Въззивната жалба на ищеца в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК. Въззивните жалби са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещните страни, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК никоя от тях не се е възползвала от възможността да депозира отговор на насрещната страна.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивните жалби оплаквания.

В производството не е било спорно между страните, че на 15.08.2016 г. ищецът К. С. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело №69/2016 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – П., преписка вх.№2126/2016 г. на РПр.- П., за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че за периода от 01.08.2013 г. до 18.07.2016 г. в гр. П. и гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, и в качеството си на длъжностно лице – служител на М., е поддържал у А.Ф.А.А. и Ю.И.Н., и е възбудил у К.Г.И. заблуждение, с което е причинил имотна вреда на „Д.“ООД и на „Г.“АД, в общ размер на 3 750 лв. Не се спори, че с обвинение за това престъпление е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца, като в образуваното съдебно наказателно производство ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, с Присъда №24/08.07.2019 г. по НОХД №265/2018 г. на РС – П., влязла в сила на 12.11.2019 г. /на 3 л.13-14 от гр.д.№490/2023 г. на ОС – П./, когато с окончателно въззивно Решение №149/12.11.2019 г., постановено по ВНОХД №656/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд /на л.1519 от гр.д.№490/2023 г. на ОС – П./, оправдателната присъда е била потвърдена.

От приложените материали по проведеното срещу ищеца наказателно производство се установява от фактическа страна следното:

Досъдебното производство №69/2016 г. е било образувано с Постановление от 15.06.2016 г.

/на л.2 от ДП/ срещу К. Б., за престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1 във вр. чл.209, ал.1от НК, за извършена от него, като длъжностно лице, измама в периода 2015 г. – 2016 г.

С Искане вх.№8-769/24.06.2016 г. е поискано от съда разрешение да бъдат приложени по отношение на ищеца специални разузнавателни средства - наблюдение, подслушване и проследяване, което с разпореждане на съда е било разрешено /приложено по НОХД № С265/2018 г. на РС – П./.

С постановление от 28.06.2016 г. на районен прокурор от РПр-П. /на л.26 от ДП/, е постановено задържане на К. Б. за 24 часа по реда на ЗМ. и извършване на личен обиск, в момента на извършване на престъплението.

На 10.08.2016 г. в 11:05 ч. ищецът е бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане от 10.08.2016 г. /на л.101/. В 12:40 часа на същата дата на ищеца е извършен личен обиск /от протокол за обиск на л.103 от ДП/. С Протокол за доброволно предаване от същата дата /на л.105/ е иззет личния му мобилен телефон. Непосредствено след задържането му, на 10.08.2016 г., ищецът е дал обяснения /на л.107/.

От Фиш за спешна медицинска помощ /на л.104 от ДП/ се установява, че непосредствено след задържането му на 10.08.2016 г., по повод получено от ищеца сърцебиене, е бил повикан в 14:00 ч. екип на ЦСМП- П., който е поставил диагноза „надкамерна тахикардия“ и е дал становище, че лицето „Не може да се задържи!“ , поради което ищецът е бил освободен от ареста на 10.08.2016 г. в 14:05 часа.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.08.2016 г. /на л.116/ ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за описаното престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1 във вр. чл.209, ал.1от НК, и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. На същата дата, непосредствено след привличането му, К. Б. е бил разпитан в качеството на обвиняем /видно от протокол на л.119/.

Към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил на 39 години.

Видно от приложената на л.44 от ДП справка съдимост от 10.08.2016 г., той е бил неосъждан. От Служебна характеристика от 10.08.2016 г. /на л.50 от ДП/ се установява, че от 28.07.2017 г. ищецът е заемал длъжност „Н.г. „О.п.““ към РУ – П.. През 2016 г., преди привличането му в качеството на обвиняем, е бил награден с колективна парична награда от министъра на вътрешните работи. Не са му били налагани дисциплинарни наказания.

Съгласно преценката на прекия му ръководител - Н. на РУ – П. – ищецът успешно се е справял с поставените му задачи, добросъвестно и своевременно е изпълнявал задълженията 4 си, демонстрирал е добра подготовка, добра лична организация, отговорност към служебните си задължения, готовност и усърдие в работата си. Имал е изграден авторитет сред колегите си, умения да работи в екип, способност да създава с работата си положителна мотивация на своите колеги. В професионалната си дейност е спазвал морално-етичните правила на поведение, съобразявал е поведението си с Етичния кодекс на държавните служители на М.. От Кадрова справка /на л.51 от ДП/ се установява, че ищецът е започнал работа в М. на 15.03.2005 г. на длъжност „п. в С.“, сектор „О.п.“ към РУ – П..