Решение № 279 от 04.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Благоевград, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500386 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „АГРОМЕХАНИЗАЦИЯБЕЛАСИЦА” ЕООД, ЕИК 101640470, със седалище и адрес на управление гр.

Петрич, „Оранжерии - шосето за София”, представлявано от *** - управител, чрез адв. П. Й., против Решение № 453/23.12.2025 г., постановено по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС – Петрич.

С обжалваното решение № 453/23.12.2025 г. по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС - Петрич съдът е признал за установено в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 83160904,6 и

„Агромеханизация Беласица“ ЕООД, ЕИК 101640470, че "Агромеханизация Беласица" ЕООД дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД сумите, с които се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72698/2024 година по описа на Районен съд гр. София, а именно: 203,50 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ склад, находящ се в ***, с абонатен № 365241, както и сумата от 7,82 лв., представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 1 по чл. 410 ГПК - 04.12.2024 г. до окончателното плащане на задълженията; и е отхвърлил като неоснователни установителните претенции на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, да се признае за установено в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, и „Агромеханизация - Беласица“ ЕООД, ЕИК 101640470, че "Агромеханизация - Беласица" ЕООД дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72698/2024 г. по описа на Районен съд гр.София, а именно:

45,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г., както и сума в размер на 2,17 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, като е осъдил „Агромеханизация - Беласица“ ЕООД, ЕИК 101640470, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, съдебни разноски съразмерно на уважените претенции както следва: сумата от 502,17 лв. - съдебни разноски в исковото производство; сумата от 61,24 лв. - съдебни разноски в заповедното производство /частно гражданско дело № 72698/2024 г. по описа на Районен съд - гр. София/.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „АГРОМЕХАНИЗАЦИЯ-БЕЛАСИЦА” ЕООД, ЕИК 101640470, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, „Оранжерии-шосето за София”, представлявано от *** – управител, чрез адв. П. Й., в която оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи както относно фактите, така и относно приложението на закона. Жалбоподателят оспорва извода, че само поради обстоятелството, че ответното дружество е собственик на имот в топлоснабдена сграда, възниква задължение за заплащане на топлинна енергия, включително тази, отдадена от сградната инсталация, независимо че отоплителните тела са демонтирани.

Поддържа се, че съдът необосновано е отхвърлил възражението, че ответникът не е ползвал имота и не е потребявал топлинна енергия, като същият е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договори за наем. Според жалбата тези договори са били представени още с отговора на исковата молба, не са били оспорени от ищеца и са приети като доказателства, но въпреки това съдът ги е игнорирал с аргументи, свързани с липсата на вписване и с характера им на частни документи.

Излага се и довод за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е дал указания на ответника, че следва да ангажира допълнителни доказателства относно ползването на имота от трети лица, нито е разпределил правилно доказателствената тежест.

Според жалбоподателя именно ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия 2 състав на претенцията, включително че ответникът реално е ползвал имота и е консумирал топлинна енергия.

В тази връзка се подчертава, че при иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е достатъчно да се установи собственост върху имота, а е необходимо да се докаже реално обогатяване, изразяващо се в спестени разходи. Според изложеното такова обогатяване липсва, тъй като имотът е бил ползван от наематели, които са фактическите потребители на енергията, поради което евентуалното имуществено разместване е настъпило между тях и ищцовото дружество, а не между ищеца и ответника.

Жалбоподателят се позовава и на практика на въззивен съд по сходен казус между същите страни, при която е прието, че именно наемателите са упражнявали фактическа власт върху имота и съответно не е налице обогатяване на собственика. Оттук се прави извод, че ако изобщо съществува задължение за заплащане на топлинна енергия, то следва да бъде понесено от ползвателите, а не от ответника.

В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от П. *** - Изпълнителен директор и инж. *** - Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител М. К.. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, законосъобразно и съобразено с установената съдебна практика по този тип спорове. Според въззиваемата страна съдът е изложил подробни и мотивирани съображения, основани на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи.

Твърди се, че доводите във въззивната жалба са неоснователни, тъй като почиват на неправилно, разширително и аналогично тълкуване на материалния закон, което не съответства на действителното му съдържание.

Поради това възраженията на жалбоподателя се определят като несъществени и необосновани.

В отговора се подчертава още, че в хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество е доказало претенцията си при условията на пълно и главно доказване, като е установило всички релевантни факти, необходими за уважаване на иска.

Изразява се становище, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, както и че вътрешното убеждение на съда е формирано правилно въз основа на цялостната доказателствена съвкупност по делото.

В заключение се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и да отхвърли въззивната жалба, както и да присъди на въззиваемата страна направените съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

3

С въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД („Далсия“ ООД) не представя отговор на въззивната жалба в указания от съда срок.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

На 04.12.2024 г. е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 392457/04.12.2024 г. срещу „Агромеханизация Беласица“ ЕООД за сум а в размер на 203,50 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ склад, находящ се в ***, с абонатен № 365241, сума в размер на 7,82 лева, представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; за сума в размер на 45,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г., както и сума в размер на 2,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 72698/2024 г. по описа на СP C е уважено подаденото от ищеца заявление и е издадена заповед за изпълнение № 39143 /12.12.2025 г. срещу длъжника за горепосочените суми.

4

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение, с което е оспорил съществуването на вземането. В тази връзка на заявителя е указано съобщение, получено на 28.03.2024 г., че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Районен съд - гр. Петрич е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 , срещу Агромеханизация Беласица“ ЕООД, ЕИК 101640470.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ***, помещение в подблоково пространство с аб. 342137, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на ищцовото дружество сумата от 258,79 лева, от които 203,50 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 07.2022 г. - 04.2023 г. и не е заплатил законова лихва за забава от 45,30 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г. както и сумата за дялово разпределение, от която главница в размер на 7,82 лв. за периода 05.2022 г.-10.2022 г. и лихва в размер на 2,17 лв. за периода 01.07.2022 г. - 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумите.