Решение № 382 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 359/12.04.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220101174 Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил иска на Г. П. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ***А, вх. Б, ет. 4, ап. Б1 против Л. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ***, вх. Б, ет. 6, ап. 17, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 825 лв., представляваща половината от продажната цена на недвижим имот в гр. С., продаден от ответника по време на брака между страните с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том I, рег. № 1250, дело № 113/2021 г., съставен на 16.02.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.

Осъдил е Г. П. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 79А, вх. Б, ет. 4, ап. Б1 да заплати на Л. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Б., бул.

„О.“ № 87, вх. Б, ет. 6, ап. 17, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Г. П. Н. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. На първо място в жалбата се твърди, че районният съд не е разбрал с какъв иск е сезиран, поради което го е квалифицирал неправилно. Жалбоподателката подчертава, че не се касае за 1 иск за икономическо изравняване на придобитото по време на брака имущество и спорът не е за съвместен принос. Касаело се за неизпълнение на задължение на пълномощник по отношение на неговия упълномощител да му отчете и предаде резултата от сД.та, по която е действал от името и за сметка на упълномощителя. Страните са се разпоредили с обща недвижима вещ и само единият съсобственик се бил разпоредил с цялата получена сума, без знанието и съгласието на другия съсобственик. Независимо, че към момента на продажбата двамата съсобственици са били съпрузи, СК не давал право единият съпруг да извършва разпоредителни действия с имущество на другия съпруг през волята му. Твърди се, че се касае за действия на ответника без представителна власт, водещи до неоснователното му обогатяване, изразяващо се до погасяване на негови лични задължения по заеми с чужди парични средства. Неправилно районният съд бил приел, че в случая става въпрос за изпълнение на нравствен дълг към съпруга и семейната общност и ощетеният съпруг трябва да преглътне факта. Че не може да изразява свободна воля за разпореждане със своята част от семейното имущество.

Решението било необосновано, защото не кореспондирало със събраните по делото доказателства. Неправилно било и в частта за разноските, тъй като такива не били направени до приключване на устните състезания – 13.03.2023 г. Този довод се развива подробно във въззивната жалба. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника, вкл. и с твърдение, че не могат да бъдат присъждани разноски за двата адвокати.

В законния срок са постъпили два писмени отговора от ответника по жалбата, депозирани от двамата му процесулни пълномощници. С искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Л. Г. Н. ищцата Г. П. Н. е твърдяла, че с ответника Л. Г. Н. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. На 12.02.2021 г., докато още били в граждански брак, ищцата упълномощила ответника да се разпореди по избран от него начин в полза на трети лица или на себе си с идеалните части от недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. С., район 2

„Л.“, ж.к. „Л. 2“, в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С., заедно с прилежащите към имота идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена жилищната сграда, и с прилежащото складово помещение, който имот бил придобит по време на брака между страните и бил в режим на СИО. Причината за продажбата на имота била необходимостта от ликвидни средства за издръжка на семейството им. На 16.02.2021 г. ответникът сключил договор за покупко-продажба на имота, с който го продал на майка си УлЯ. С. Н. за сумата от 43 650 лв. От датата на разпоредителната сД. до момента на предявяване на исковата молба ответникът не бил предоставил на ищцата полагащата й се част от тази сума, нито я бил уведомил за начина на управление на тези парични средства.

Твърди, че не била упълномощавала ответника да се разпорежда с нейната част от продажната цена, нито с нейни парични средства или вземания.

Поради това предявява иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 21 825 лв. (след допуснатото от съда увеличение на иска), представляваща половината от продажната цена на недвижимите имоти в гр. С. за удовлетворяване на вземането й като един от продавачите на имотите.

Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника Л. Г. Н. е постъпил отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на иска.

Твърдял е, че по време на брака му с ищцата той е издържал финансово семейството, в т.ч. двете им деца, с доходите си от трудова дейност и с пари, взети на заем от майка му, брат му и негови познати. За периода от 2012 г. до 2020 г. ищцата започвала работа четири-пет пъти за по няколко месеца на минимална работна заплата, но искала да води разточителен начин на живот.

Средствата за закупуване на апартамента в гр. С. също били изцяло от заеми.

Поради недостиг на финансови средства в началото на 2021 г. с ищцата решили да продадат апартамента в гр. С.. Тъй като липсвали купувачи, ответникът със съгласието на ищцата продал апартамента на майка си, която се съгласила да го купи, за да остане за децата му. Парите от продажбата на апартамента изтеглил поетапно и ги държал в секцията в хола. С тях със съгласието на ищцата изплатил взетите заеми в общ размер на 25 800 лв.; направил ремонт на семейните автомобили на стойност 3 700 лв.; дал за издръжка на семейството за пет месеца и половина сума в размер на 16 500 лв.; заплатил екскурзия до Г. през 2021 г. на стойност 5 000 лв.; заплатил 10дневна почивка на море в България на приблизителна стойност от 2 000 лв.; дал около 3 000 лв. за гориво на семейните автомобили през периода от месец февруари до месец юли 2021 г.; заплатил около 550 лв. за ток и вода за същия период; за цигари за двамата и алкохол за ищцата заплатил приблизително 2 3

000 лв. за същия период и за изплащане на кредита към „Банка ДСК“ АД заплатил 600 лв. Разликата между общия разход на семейството и получените от продажбата средства в размер над 15 000 лв. били поети също от неговите доходи и от родителите му, които продължавали да ги финансират всеки месец. Поради това счита, че не дължи пари на ищцата и моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба, подаден от втория пълномощник на ответника, с който е оспорена допустимостта на исковата претенция по съображения, че между бивши съпрузи били недопустими искове за неоснователно обогатяване по време на брака, извън исковете по чл. 29 и 30 от СК, както и поради липса на правен интерес от предявяване на иска, доколкото сочената от ищцата правна квалификация на иска - връщане на дадено при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, не отговаряла на изложените в исковата молба факти, според които ищцата е упълномощила надлежно ответника да се разпореди по избран от него начин с притежаваните от нея идеални части от съсобствения им недвижим имот, включително с правото да получи продажната цена, в брой или по банков път, поради което ищцата нямала качеството на „кредитор“ на ответника и нямала „вземане“ от него. Поради недопустимостта на иска моли прекратяване на делото и присъждане на разноски. По същество е оспорен иска като неоснователен. Не оспорва, че имотът, предмет на договора за покупко-продажба, е придобит от страните в условията на СИО и купувач по договора за покупко-продажба е майката на ответника, както и че продажбата на имота е продиктувана от необходимостта от ликвидни средства за издръжка на семейството. Твърди, че страните не разполагали със средства за закупуване на имота в гр. С., поради което закупуването му било финансирано изцяло от родителите и брата на ответника. За целта майката на ответника УлЯ. Н. му дарила сума на обща стойност 31 000 лв., а баща му Г. Н. - сума в общ размер на 28 000 лв.

Последната вноска за апартамента била направена след издаване на разрешението за ползване на сградата със заеми от майката на ответника в размер на 9 900 лв. и от брат му С. Н. в размер на 3 900 лв. Освен тези заеми, за да се издържа семейството, взели заеми от И.С. в размер на 4 000 лв. и от Д.С. в размер на 8 000 лв. Затова след продажбата на апартамента страните съвместно решили да погасят всички свои задължения по договорите за заем.

Остатъкът от сумата ответникът изтеглил поетапно от банковата си сметка и държал парите в секцията в хола, където били на разположение на семейството. Тези средства използвали за посрещане на нуждите на семейството от месец февруари 2021 г., когато бил продаден апартамента, до 4 фактическата им раздяла през месец юли 2021 г. - за закупуване на мобилни телефони и лаптоп, ремонт на семейните автомобили, хранене по ресторанти, пътувания до родното село на ищцата, почивка на море, екскурзия до Г..

Оспорва ищцата да има вземане за половината от продажната цена на апартамента, тъй като нотариусът е удостоверил направеното реално плащане на цената по договора. Оспорено е твърдението на ищцата, че не е упълномощавала ответника да се разпорежда с частта от цената, която й се полага, тъй като по време на сД.та страните са били съпрузи, а СИО е бездялова и съпрузите нямали реални части, докато не бъде прекратен бракът помежду им, както и поради обстоятелството, че претенциите за неоснователно обогатяване между съпрузите били изключени от изискването на закона за взаимно разбирателство и общи усилия на съпрузите за осигуряване на благополучието на семейството. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните пред районния съд доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 16.09.2006 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 25.11.2021 г. решение по гр.д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Безспорно е също, че от брака си страните имат две ненавършили пълнолетие деца - М. Л.ова Н., родена на 11.01.2009 г., и Г. Л.ов Н., роден на 24.10.2017 г.

На 09.01.2020 г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 85, дело № 2/2020 г. Л. Г. Н. е закупил недвижим имот, находящ се в „Жилищна сграда с фитнес и гаражи“, изградена на етап „груб строеж“, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., С. община, район „Л.“, ж.к. „Л.“ 2, с площ по кадастрална скица от 758 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 938, квартал 33б, парцел: V, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***. ***, ***, а именно: апартамент № 8, находящ се на 2 етаж от гореописаната сграда, на кота +2.90 м, със застроена площ от 53.86 кв.м., състоящ се от: коридор, баня с тоалетна, спалня и дневна с кухненски бокс, заедно с 1.45 % идеални чати от общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 7.43 кв.м., и 1.43 % идеални части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, ведно със склад 5