Решение № 197 от 10.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Смолян, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500195 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл273 ГПК .

С обжалваното решение №17/24.01.2024г по гр.д. №502/2021г Смолянският районен съд е осъдил ЧСИ Т. С. В. с рег. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с адрес гр. Смолян, ул. „Дичо Петров“ № 38, ет. 1, офис № 2 на основание чл. 441, ал. 1, изр.първо, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД да заплати на „Дюлгер“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч. причинени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнително дело № 289/2020 г. по описа на ЧСИ В., както следва:

-677,45 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000402 от 10.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 14 750,86 лв. за периода от 10.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

-3 604,65 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000406 от 25.11.2020 г., 1 съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 193 666,97 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

-586,78 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000407 от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 31 526,08 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.;

-1 742, 41 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД,съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 40

179, 49 лв. за периода от 11.12.2020 г. - датата на превода на сумата към ЧСИ до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане,

-632, 33 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по Данъчна фактура № 000000423 от 31.01.2021 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 21 473, 54 лв. за периода от 31.01.2021 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдил ЧСИ Т. С. В. с рег. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с адрес гр.

Смолян, ул. „Дичо Петров“ № 38, ет. 1, офис № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Дюлгер“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425,39 лв., от които 363,89 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 1852 лв. за СОЕ и 1009,50 лв. за СИЕ.Това решение е постановено при участието на третото лице - помагач на ответника -Застрахователно дружество „Лев инс“ АД

Постъпила е въззивна жалба с вх.01097/14.02.2024г от Т. С. В. ,в качеството на ЧСИ № 918, с район на действие Окръжен съд гр. Смолян е адрес гр. Смолян, ул. ”Дичо Петров”№38, ет. 1, офис № 2, чрез адв. В.Р. против решение № 17/24.01.20г по гр. д. № 502/2021 г. по описа на районен съд –Смолян,с което съдът осъди ЧСИ Т. С. В. с per. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, във всички осъдителните части ,като със същото решение е осъден ЧСИ Т. С. В. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Дюлгер“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на 2 управление -гр. Смолян, бул. “България“ № 58, ет. 3,представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425,39 лв., от които 363,89 лв. държавна такса,

1 200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 1 852 лв. за СОЕ и 1 009,50 лв. за СИЕ. Намира ,че решението е неправилно ,постановено в нарушение на материалният и процесуален закон и счита ,че е необосновано. Намира че районния съд се е произнесъл при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и пълно игнориране на установени несъмнено факти, в т.ч. с писмени доказателства и констатациите на СИЕ на в.л. Х..Моли въззивният съд да се произнесе с решение ,с което да отмени обжалваното решение № 17/24.01.2024г. по настоящото дело, като с ново решение по съществото на спора да отхвърлите предявените искове.Твърди ,че от ищеца са предявени 5 субективно и обективно съединени иска за вреди под формата на законни лихви, като твърди ,че вредата произтичала от задържането на сумите и невъзможността ищецът да ползва същите, съответно да реализира от тях полза, което представлявало имуществена вреда.Съгласно чл.45 ЗЗД счита ,че следва да са налице кумулативно материалноправните предпоставки- да е извършено конкретно вредоносно деяние, в резултат именно на което деяние да са причинени вреди, вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение, да е причинена имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, да е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител.Счита ,че не е установена никоя от сочените предпоставки за пораждане на отговорността на ЧСИ Т. В., спрямо която и да е от конкретните претендирани вреди, но въпреки това съдът е уважил исковете. Твърди ,че районния съд е възприел като вредоносно поведението на ЧСИ от едни действия, но го е осъдил да заплати вреди от съвсем различни от обсъжданите като вредоносни Счита ,че в по-голямата си част мотивите на съда са неверни фактически установявания.които не кореспондират на събраните по делото доказателства.Счита ,че решението на районен съд -Смолян съдържа мотиви, които биха били относими в производство за контрол на действия на съдебен изпълнител, но не и в производство като настоящото. Намира ,че установяването на несъразмерно осъществяване на действия, не означава автоматично, че са причинени търсените вреди, без да са установени всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД.Счита ,че районния съд невярно е приел , че в срока за доброволно изпълнение длъжника е платил по сметка на ЧСИ сумата от 119 693,27 лв.

Твърди ,че тази сума не е внесена доброволно от длъжника, а напротив събрана е в хода на проведеното принудително изпълнение на 29.09.2020 г. реализиран запор от ТЗЛ „Райфайзенбанк“ ЕАД.Моли въззивният съд да обърне внимание, че в този смисъл е заключението на вещото лице Х..

В мотивите на обжалваното решение районен съд-Смолян сочи че длъжника „Дюлгер“ООД е внесъл гаранция в размер на 388 508,72 лв. пред ВКС за спиране на изпълнението, което спиране е дало основание на 3

„Дюлгер“ООД на 09.10.2020 г. да депозира молба, с която да поиска отмяна на наложените запори на банкови сметки и на вземания по търговски и облигационни договори и на материални активи на дружеството, като е изразил пълна готовност за съдействие.Счита ,че районният съд въобще не е обсъждал , че с разпореждане на ЧСИ от 07.10.2020 г., изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 4ГПКвъв вр. чл. 282, ал.

2, т. 1 от ГПК по молба с вх, № 4171/07.10.2020 г. от длъжника "ДЮЛГЕР" ООД, към която е приложено Определение № 372 от 01.10.2020 г. на Върховен касационен съд, съгласно което е внесена гаранция в размер на 388,508.72 лв. по сметка на ВКС, равняваща се на присъдената главница, без лихви и разноски, т.е. преди депозиране на искането за отмяна на обезпечителни мерки. Твърди ,че принудително събрана към този момент от запор сума е в размер на 119,844.15 лв. Счита ,че това, което съдът не отчита е че спирането на изпълнителното производство представлява временна забрана да се „упражняват процесуални права“ , като в хода на спирането ЧСИ не е оправомощен да извършва нови действия, така и не би могъл да извършва каквито и да било процесуални действия за отмяна на вече наложените обезпечителни мерки.

Счита ,че районния съд е приел, напълно невярно , че ЧСИ не е изпълнил определението на ВКС за спиране на изпълнението на решението на ПАС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, което било станало причина длъжникът да продължи да защитава правата си, като обжалва разпореждането за отказ пред окръжен съд –Смолян . Счита ,че „спиране на изпълнението,, не е еднозначно с вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, което би могло да е последица единствено и само от прекратяване на изпълнението. Намира ,че това което районния съд не е съобразил е , че спирането настъпва към момента на постановяването му и няма обратно действие, нито има за последица отмяна на вече приложени принудителни мерки. Счита ,че ЧСИ Т. В. е изпълнил задължението си да преустанови провеждането на принудителното изпълнение изцяло - никакви нови действия не са предприети, не би и могло, но не би могло и да се отменят вече наложените обезпечителни мерки преди спирането. Твърди ,че постъпилите суми са въз основа на запори ,наложени и реализирани преди спирането

Следващият аргумент на съда, за да приеме незаконосъобразно процедиране на ЧСИ В., от което били произтекли вреди /при недоказана причинно следствена връзка/ е извода, че „от събраните по делото доказателства и изслушаните по делото експертизи се било установило, че към момента на налагане на запорите и осъществяване на съдебна защита, длъжникът бил финансово стабилен.Счита ,че този извод на съда, не държи сметка за две обстоятелства- първо, че към момента на налагане на обезпечителните мерки, нито и при искането за отмяната им ЧСИ е разполагал с правна възможност да назначава и изследва стойност на активи чрез експертизи, нито и да назначава или изследва коефициент на задлъжнялост и/или други обстоятелства касаещи длъжника; на второ място предприемайки действията по всяко изпълнително дело ЧСИ разполага само с правомощието 4 да изисква и получавам справки за задължения, за права, за имуществени отношения.Твърди ,че в конкретният случай, при започването на изпълнителното производство Т. В. е установил следните тежести за длъжника, които съдът не е обсъждал в комплекса от предпоставки за извода налице ли е „финасово стабилно състояние на длъжника“:

С писмо вх. №3997/29.09.2020г. /л. 127 от изп.дело/ е приложено удостоверение за наличие на задължения, видно от което длъжникът има непогасени публични задължения към НАП в размер на 18 916,17 лв., като държавата е приета за присъединен по право взискател, такъв е и заложният кредитор в чиято полза е учреден особен залог, какъвто в конкретния случай видно от документите по делото е бил учреден върху цялото търговско предприятие като съвкупност за сумата от 2 200 000,00 лв.