Решение № 252 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Нели Куцкова

Красимир Машев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502171 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260839 от 09.02.2021г., постановено по гр. д. № 3638/ 2018г. СГС, I ГО, 15 състав е признал за установено по предявен от Е. С. К. против Г. Д. Г. и Н. Д. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищцата е собственик на основание упражнено право на строеж, придобито с нотариален акт за замяна на недвижим имот на апартамент № 19, находящ се в гр.София, м. “***“ и е осъдил Г. Д. Г. и Н. Д. Г. да предадат на Е. С. К. владението на недвижи- мия имот. Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски в раз- мер на 5 512.30лв. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответниците „Графит 04“ ЕООД и „Дженерали за- страховане“АД.

Решението е обжалвано от ответниците Г. Д. Г. и Н. Д. Г., както и от третите лица помагачи, с по- дробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

Въззиваемата ищца, чрез своя процесуален представител, е депози- рала отговори на въззивните жалби, с които ги оспорва. Считат, че обжал- ваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като излага подробни съображения.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззив- ните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено след- ното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

1

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

За да уважи иска, първостепенният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че в полза на „Комстрой 94“ ЕООД на 07.11.2007г. е учредено безсрочно право на строеж за построя- ване на жилищна сграда в УПИ ІV-1040,кв.29 по плана на гр.София, м. “Витоша-ВецСимеоново“ от М. Г. М. и Й. В. Г., в качеството им на собственици на урегулирания поземлен имот, за построяване на „жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна станция и два магазина“ съгласно Разрешение за строеж № 372 от 09.10. 2006г. на СО-район Лозенец, състояща се от сутерен, пет етажа, подпо- кривен етаж и кула, със застроена площ от 337.45 кв.м., с изключение на обекти, които учредителите си запазват правото на строеж; - че Разрешението за строеж е влязло в сила на 27.10.2006г.; - с нотариален акт за замя- на от 2007г. ищцата на 20.12.2007г. е придобила от „Комстрой 94“ ЕООД правото на строеж на процесния апартамент. От справка по партидата на дружество „М.И.Пропъртис“ ЕООД е прието за установено, че на 24.01.

2013г. по партидата на дружеството е вписан апорт на непарична вноска от съдружниците М. Г. М. и Й. В. Г. на гореописаното УПИ в капитала на дружеството, заедно с изрично посочени самостоятелни обекти в построената сграда, като процесният апартамент не е сред изрично изброените обекти, както и изрично било посочено, че обектите са построени на ниво „груб строеж“. На 12.08.2014г. по партида- та на дружеството „Графит 04“ЕООД е вписан апорт на непарична вноска от едноличния собственик „М.И.Пропъртис“ ЕООД на описаното УПИ. С нотариален акт от 2016г.

„Графит 04“ЕООД, представлявано от М. Г. М., на 17.08.2016г. е продал процесния апартамент на Г. Д. Г., който към момента на сделката е бил в гражданския брак с Н. Д. Г..

По основния спорен въпрос дали правото на строеж за процесната сграда е било упражнено в срока по чл.67, ал.1 ЗС и дали е било погасено поради неупражняването му, както и дали принципът на приращението е приложим за апортната вноска в капитала на „М.И.Пропъртис“ ЕООД, съставът на СГС след позоваване на дадените в ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС указания, съгласно които собственост върху сграда, построена въз ос- нова на учредено право на строеж може да възникне само ако тя е обосо- бена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответ- ните строителни норми, и като е изходил от легалната дефиниция на поня- тието „право на строеж“, съдържаща се в пар.5,т.46 ДР на ЗУТ, според която „груб строеж„ е сграда или постройка, на която са изпълнени ог- раждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи, е приел следното: Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, е меродавният момент, даващ и отговор на въпроса доколко пра- вото на строеж е реализирано в обект, годен предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ, според трайната съдебна практика. Обсъ- дени са приетият по делото Констативен протокол № АБ 94/М/151/10.11. 2008г. на СО-район Лозенец, Акт за приемане на конструкция образец 14 с дата 01.03.2009г. за сградата, както и последващи актове, като е прието, че Акт за приемане на конструкция образец 14 с дата 30.08. 2014г., който по съдържание не се различава с акт образец 14 с дата 01.03.2009г.; второ удо- стоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ от 10.09.2014г., установяващ, че строежът на сградата е на етап „груб строеж“, както и Констативен протокол № КП-152 от 02.09.2014г. към момента на 2 направения оглед на сградата, устано- вяващ завършеност на сграда.

Обсъждайки доказателствената сила на строителните книжа, съставът на

СГС е приел, че констативният протокол от 2008 г. на СО- район Лозенец по чл.181,ал.2 ЗУТ, имайки качеството на официален по смисъла на чл.179 ГПК документ, обвързва съда с материал- на доказателствена сила относно направените в него изявления от длъжно- стните лица в кръга на службата им, авторство и дата. Последващите удо- стоверение и констативен протокол не опровергават констатациите, че към 10.10.2008г. строителството на сградата е реализирано на етап груб строеж. Материалната доказателствена сила на констативния протокол е прието, че не е опровергана от приетите по делото експертни заключения и от свиде- телските показания. Констатирано е, че щом сградата е била завършена на етап „груб строеж“ преди апортната вноска на УПИ ІV-1040, кв.29, от М. Г. М. и Й. В. Г. в капитала на „М.И.Пропъртис“ ЕООД, принципът на приращението по чл. 92 ЗС не се прилага към процесния апартамент. Следователно, последното дружество не е станал собственик на апартамента, съответно не е могъл да го прехвърли с апортна вноска и на основание приращение в полза на „Гра- фит 04“ЕООД, т.е. ответниците Г. Д. Г. и Н. Д. Г. не са придобили право на собственост на процесния апартамент от „Графит 04“ЕООД.

За непротивопоставимо на ищцата по настоящото дело е прието влязлото в сила Решението по гр.д. № 1881/2013г. на СГС, с което по иск на М. Г.

М. и Й. В. Г. срещу „Ком- строй 94“ ЕООД е прието за установено погасяване на учреденото в полза на ответното дружество право на строеж.

За неоснователно е намерено възражението, че договорът за учредяване на право на строеж, сключен между „Комстрой 94“ ЕООД и ищцата К., не е произвел вещно-правно действие, тъй като прехвърлителят не е притежавал това вещно право в пълен обем, тъй като е имало съсобст- веник.

Поради недоказване, че имотът е поделен между съсобствениците, учредяването на право на строеж от един от тях, без в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с права, в поголям от притежания обем, но договорът не е нищожен. След позовава- не на практика на ВКС – Решение №44 от 04.03.2013г. по гр.д. № 358/ 2012г. на ВКС, ІV ГО, съставът на СГС е приел, че действията на този съ- собственик над притежания от него обем права не пораждат вещен ефект, като при евентуално реализиране на строежа съответните идеални части от сградата по приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик.

За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора за замяна, сключен между ищцата и „Комстрой 94“ ЕООД, поради противоречие с добрите нрави, изведено от нееквивалентност на престациите, каквато разлика в стойностите на заменените имоти не е установена в степен, за да обоснове извод за нищожност.

По възражението на ответниците, че са придобили имота по давност, съдът е приел за необоснован доводът за присъединяването на владението на праводателите на ответниците, поради недоказаност на факта, че са вла- дяли имота. От 17.08.2016г., от който момент ответниците са установили владение върху имота, до завеждане на исковата молба, не е изтекъл дори и срокът на кратката петгодишна давност, поради което е счетено за безпред- метно обсъждането на тяхната добросъвестност.

Оплакванията в жалбите са за необоснованост и неправилност на изводите за: - неоснователност на възраженията за недействителност и ни3 щожност на сделката, въз основа на която ищцата е придобила право на строеж; - за неправилност на извода, че Решението по гр.д. № 1881/2013г. на СГС няма действие по отношение на ищцата; - за необоснованост на извода, че построеното е достигнало до етап „груб строеж“ преди изтичане на петгодишния срок за погасяване на правото на строеж; - за неправил- ност на извода за неоснователност на възражението за придобивна давност.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е ва- лидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед наведените оплаквания от въззивниците, съдът излага следните съображения:

Активната си материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск ищцата обосновава с придобито в замяна на право на строеж, придобито на 20.12.2007г. от „Комстрой 94“ ЕООД, за което твър- ди, че е реализирано в рамките на 5 годишния давностен срок, в който сгра- дата е била изградена в груб строеж.

По основния спорен по делото въпрос, очертан от оплакванията и възраженията на страните, досежно съществуването на правото на строеж, учредено на 07.11.2007г. от М. Г. М. и Й. В. Г. в полза на „Комстрой 94“ ЕООД, представлявано от М. Г. М., намира следното: Първо, споделя извода на състава на СГС, че влязлото в сила на 25.03.2014г. решение по чл. 67 ЗС, постановено по гр.д. № 1881/2013г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, със страни М. Г. М. и Й. В. Г., като ищци, и „Ком- строй 94“ ЕООД – като ответник, с което е признато за погасено по давност правото на строеж, не разпростира действие и спрямо ищцата, в качеството й на правоприемник на суперфициаря „Комстрой 94“ ЕООД. Неоснова- телно е възражението на въззивниците, че посоченото решение има сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата К.. Съгласно чл. 298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Действително ищцата е частен право- приемник на „Комстрой 94“ ЕООД, но важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъ- пило, след като силата на пресъдено нещо е възникнала спрямо праводате- ля по делото, по което той е бил легитимиран. Правното основание на ва- жимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника е проце- суалната легитимация на неговия праводател по делото, от което е възник- нала силата на пресъдено нещо. В настоящия случай, материалното право- приемство между ищцата и „Комстрой 94“ ЕООД е настъпило преди пре- дявяване на иска по чл. 67 ЗС.

Следователно, влязлото в сила решение по чл.67 ЗС е непротивопоставимо на ищцата и няма обвързващо действие по чл.299 ГПК.

По същество на спора за погасеност на процесното правото на стро- еж:

Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на зе- мята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.05.2012г. по т.д. №1/ 2011г., ОСГК на ВКС, „смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е 4 издадено разрешението за строеж“. Според § 5, т. 46 от Допълни- телните разпоредби на ЗУТ „груб строеж“ е сграда или постройка, на коя- то са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент правото на стро- еж се счита за реализирано и се трансформира в право на собственост вър- ху съответните самостоятелни обекти. Това се извежда от разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗУТ, която предвижда, че „правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж“.