Решение № 195 от 19.04.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Габрово, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100594 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове, заявени от Д. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."**********" № 41, вх.

А, ет. 2, ап. 6 срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.

40- 46.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Твърди, че на 06.04.2022 г. сключила договор за паричен заем № 4451253 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3000,00 лева, видът на вноската била месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза па институцията отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто досие в ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 1

4451253, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата.

Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство ищцата следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това „Файненшъл България" ЕООД било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Ищцата Д. И. погасила изцяло процесния кредит.

Между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и ищцата, като заемател възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лева. Заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК. Следователно с характеристики на потребителски договор бил и Договорът за предоставяне на поръчителство N 4220858, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България" ЕООД. Т.к. договорът за поръчителство бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България” ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било видно от Търговски регистър кьм АВ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест на заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (3000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания. Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД дружество. Това дружество било именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъл България” ЕООД, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4451253 бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълнел и погасял вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност па платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).

От друга страна собственик на капитала на поръчителя „Файнепшъл България" ЕООД бил заемодателят no договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Основен предмет на дейност на ответника „Файненшьл България" ЕООД били гаранционни сделки, каквато била и процесната. Печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят бил изправна страна по същия. Поради това клаузата на чл.

3

3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

Така бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите нрави.

Клаузата на чл.4 от договора за паричен заем била нищожна.

Искането на ищцата след допуснатото изменение на осъдителния иск с протоколно определение от 29.02.2022 г. е съдът да постанови решение с което:

- да признае за установено между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция/поръчителство № 4451253 е нищожен;

- да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да заплати на ищцата сумата 763,24 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция/поръчителство № 4451253, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Сумите да бъдат заплатени по банкова сметка:

BG21INTF40012050647658.

2. От страна на ответника:

Ответникът, неоснователен. чрез процесуалния си представител, намира иска за

Прави възражение за нищожност на договора за паричен заем, алтернативно на клаузата на чл. 4 от него.

Твърденията за отношенията между „Изи Aceт Мениджмънт” АД и ищеца нямали отношение към ответника и към договора за поръчителство, т.к. договорът за паричен заем, предмет на възражението, не бил предмет на процеса. Страните по договора за паричен заем не съвпадали със страните по делото.

Прави възражение за нищожност на договора за паричен заем, алтернативно на клаузата на чл. 4 от него.

4

„Файненшъл България” ЕООД било самостоятелен правен субект, както според материалното, така и според процесуалното право. Дружеството било вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.