Определение № 1127 от 01.10.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. Карлово, 01.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101455 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Л. Б. против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с представители З. Б., Д.

М. и Ю. А.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за заем Microcredit № 9042-00156626, сключен на 27.09.2023 г. между М. Д. и „Микро Кредит“ АД, впоследствие прехвърлен чрез цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради противоречие със закона. Посочва, че по процесния договор кредиторът завел ч. гр. д. № 2254/2024 г. по описа на PC - Карлово, I-ви наказателен състав. По него бил издаден изпълнителен лист № 251 от 13.03.2025 г., с който ответното дружество поискало образуването на изпълнително дело № 20258210400591 при ЧСИ ***, с peг. № ** и район на действие ОС - Пловдив. Въпреки това ищцата счита, че няма пречка да предяви настоящия иск за нищожност на договора, тъй като според практиката на СЕС влязлата в сила заповед за изпълнение или съдебно решение не съставлявали абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК правният спор да бъде преразгледан относно тези договорни клаузи, спрямо които националният съд не е осъществил преценка за наличието на някое от основанията по чл. 143 от ЗЗП.

1

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Н. П. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че в заповедното производство по ч. гр. д. № 2254/2024 г. по описа на PC - Карлово съдът извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора и издал заповед за изпълнение, срещу която от ищцата не постъпило възражение в законовия срок, нито било оспорено вземането по реда на чл.423 ГПК. Това изключвало възможността за предявяване на настоящия иск, който бил недопустим. Освен това искът бил недопустим и на друго основание – надлежен ответник бил цедентът-кредитор, а не цесионера. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.09.2023 г. между ищцата М. Н. Д., в качеството на кредитополучател и „Микро Кредит“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за заем Microcredit № 9042-00156626, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1000.00 лева, срещу задължението й да ги върне на 9 равни месечни вноски.

С договор за цесия от 30.03.2023 г. вземането по договора е прехвърлено от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От приложените към исковата молба в заверен препис заявление по чл.410 ГПК, заповед за изпълнение, изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение е видно, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано ч. гр. д. № 2254/2024 г. по описа на PC – Карлово, по което е издадена Заповед №1198/31.12.2024 г. Със заповедта е разпоредено на М. Н. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД суми, дължими по Договор за заем Microcredit № 904200156626/27.09.2023 г., както и разноските в заповедното производство.

Заповедта е влязла в законна сила на 01.03.2025 г. и по разпореждане на съда в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издаден Изпълнителен лист №251/13.03.2025 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №591/2025 г. по описа на ЧСИ ***, с peг. № **.

2

Горните обстоятелства не са спорни между страните. Релевантният за изхода на спора въпрос касае допустимостта на иска и наличието на правен интерес от предявяването му.

Именно в тази връзка е основният довод, който се навежда от ответника, сочейки, че с пропускане на срока за подаване на възражение срещу заповедта, ищцата вече не разполага с възможност да оспори вземането.

Съдът намира иска за недопустим, като съображенията за това са следните:

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането, за което е издадена заповедта е безспорно. В тази връзка и от момента на връчване на заповедта за изпълнение длъжникът, ако счита, че не дължи вземането, за което последната е издадена, може да подаде възражение по реда на чл. 414 от ГПК в едномесечен срок от връчването й, посредством което да оспори задължението. В случай, че такова бъде подадено кредиторът по заповедта може да инициира исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, в което да се установи дали вземането съществува и в хода на което – в срока за отговор на исковата молба, длъжникът-ответник ще има възможност да наведе възраженията си срещу вземането

(правоизключващи, правоунищоцаващи, правопогасяващи и правоотлагащи). С пропускане на срока за подаване на възражението или оттегляне на последното, или след влизане в сила на решението за установяване на вземането, последното се счита за безспорно установено и заповедта за изпълнение влиза в сила (чл. 416 от ГПК). След влизане в сила на заповедта длъжникът може да инициира нов процес, в който да оспори вземането само в изрично и изчерпателно предвидени в закона хипотези, като следва да основе иска си на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414 от ГПК, респ. след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (иск по чл. 439 от ГПК) или на такива, които са от съществено значение за делото и които не са били известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението – новооткрити обстоятелства, или на нови писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно (иск по чл. 424 от ГПК). По отношение на всички останали факти и обстоятелства, необхванати от посочените изключения, 3 влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращо действие и те не могат да бъдат навеждани по-късно по исков ред. Именно в това се състои смисълът на института на възражението по чл. 414 от ГПК и предвиждането на преклузивен срок за подаването му, като противното разбиране на практика би довело до пренебрегване на този пропуск от длъжника и даване на възможност на последния независимо от това да оспори вземането, за което е издадена вече влязлата в сила и стабилизирана заповед за изпълнение. Поради това и следва да се приеме, че след като длъжникът веднъж не е възразил срещу вземането, то последното се счита за безспорно такова, което от своя страна препятства възможността за провеждането на последващ исков процес с предмет същото това вземане без да са налице изрично предвидените в закона изключения. В случая такива изключения не са налице, а и не се твърдят от ищцата.

При така изложеното настоящият състав намира процесния иск за недопустим, поради липса на правен интерес. Производството по делото следва да бъде прекратено на това основание, като съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите наведени от ответника основания за недопустимост.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се полагат направените по делото разноски – 350 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от М. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Л. Б. против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с представители З. Б., Д. М. и Ю. А. иск за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № 9042-00156626, сключен на 27.09.2023 г. между М. Д. и „Микро Кредит“ АД, впоследствие прехвърлен чрез цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да 4 заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул.

Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с представители З.

Б., Д. М. сумата от 350 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5