Разпореждане № 5437 от 05.07.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 25986/2021
- Вид
- Разпореждане № 5437
- Подписан
- 05.07.2021
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.411, ал.2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5437 гр. София , 05.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20211110125986 по описа за 2021 година Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „Н Ф“ О за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Л Г Е, Р Б Г Ц П Б за вземания, основаващи се на два договора за заем, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922 от 2018 г. на нотариус Ц С, а именно сумата 51520 лева, представляваща наказателна лихва по договор за заем № 302-СФ-23.11.2018г. и сумата 1680 лева, представляваща наказателна лихва по договор за заем № 301-СФ-22.11.2018г.
Съгласно чл.411, ал.2, т. 2 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Видно от посоченото в заявлението, в случая се претендират вземания за наказателни лихви, уговорени между страните в чл.2.6 от процесните договори и предвиждащи начисляване на неустойка в размер на 5 % месечно върху цялата остатъчна заемна сума дори и при ден забава в плащането на погасителна вноска.
Съдът намира, че по начинът, по който е уговорена процесната неустойка, клаузата се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя има обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. С т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В 1 съобразителната част на решението е застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора, поради което съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Начинът, по който е уговорена процесната неустойка (под формата на наказателна лихва), води до дължимостта на значителни суми, които прекомерно нарастват във времето и се отклоняват съществено от обичайното обезщетение за забава на кредитора, съответно създават възможност за неоснователно обогатяване на същия.
Затова и следва да се приеме, че същата не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети заемополучателя за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Изложеното позволява да се обобщи, че договорената с чл.
2.6, както и с чл. 2.8 от сключените между страните договори за заем наказателна лихва - неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 2101/11.05.2021г., подадено от „Н Ф“ О за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, с което се иска осъждане на „Л Г Е, ЕИК *********, Р Б Г, ЕГН ********** и Ц П Б, ЕГН ********** да заплатят в условията на солидарна отговорност сумата 51520 лева, представляваща наказателна лихва по договор за заем № 302-СФ-23.11.2018г. и сумата 1680 лева, представляваща наказателна лихва по договор за заем № 301-СФ- 22.11.2018г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2