Решение № 2869 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110106757 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответниците ответници оспорват предявените искове по основание и размер, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност.

Третото лице помагач не оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения недвижим имот.

Нещо повече – не бяха представени никакви доказателства в тази насока.

Представените по делото писмени доказателства установяват право на собственост на топлоснабдения имот към 1991г. Дори и да се приеме, че ответниците са наследници на бивш собственик на имота, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността им за плащане на суми за доставена топлинна енергия за процесния период – шестнадесет години след смъртта на наследодателя им. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание, без да се разглеждат останалите доводи, изложени от процесуалните представители на ответниците При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в исковото, нито в заповедното производства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу В. Г. Б. с ЕГН:

********** и адрес: ..., Б. Г. Б. с ЕГН: ********** и адрес: ..., и В. Г. Б. с ЕГН:

********** и адрес: ..., искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че ответниците дължат разделно /Б. Б. – 4/24, В. Б. – 16/24, а В. Б. – 4/24/ на ищцовото дружество следните суми – 6 202.91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за аб.№ 241944, мораторна лихва за забава в размер на 988.64 лв за периода 15.09.2019г., до 18.10.2021г., както и сумата за дялово разпределение за 2 периода ч.10.2018г. до м.04.2020г. в размер на 32.50 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 6.51 лв. от 01.12.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от 30.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№68624/2021г. на СРС, 138 състав.

ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото производства.

Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3