Решение № 1205 от 03.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100111411 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

ИЩЕЦЪТ- С. Д. Д., ЕГН **********, твърди, че на 06.04.2015 г. СРП е образувала досъдебно производство по пр. пр. № 11956/2015г., ЗМИП № 5155/2015 г. по описа на СДВР.

С постановление от 20.06.2016 г. по пр. пр. № 11956/2015 г. на СРП му било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление бил задържан под стража за срок до 72 часа, като от СРП било внесено искане в СРС за налагане срещу него на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Искането не било уважено и след изтичане на този срок бил освободен с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 хиляди лева. От Прокуратурата му били наложени и мерки по реда на чл. 72, ал. 1 НПК във вр. с чл. 389 и сл. ГПК, като запори върху МПС-та, подробно описани в издадената обезпечителна заповед, копие от която прилага, както и запори върху банковите му сметки, средствата, които служели за неговото съществуване и издръжка, на него и семейството му - в „Юробанк България АД и в „ОББ“ АД. Наложена била и възбрана върху недвижими имоти, които притежава. В резултат от предявеното му обвинение, било образувано НОХД № 3701/2018 г., 94 състав. С присъда от 31.01.2022 г. по делото бил признат за невиновен, като с присъдата била отменена мярката за обезпечение „запор“ върху движими вещи - леки автомобили, както и възбраната върху недвижимите имоти. Постановената от СРС оправдателна присъда по НОХД № 3701/2018 г. била протестирана от Прокуратурата пред СГС, като с решение от 09.12.2022 г. на СГС, 5 въззивен състав по ВНОХД № 2610/2022 г. оправдателната присъда била потвърдена изцяло.

1

Това решение не е протестирано и е влязло в законна сила, заедно с първоинстанционната оправдателна присъда на 09.12.2022 г. Сочи, че като пряка последица от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на Р България му били нанесени съществени морални /неимуществени/ вреди- започнал да изпитва чувство на страх, безпокойство, голямо психическо напрежение, както и разочарование от „прилагането” на закона. Подложен бил на голям стрес, напрежение и огорчение от случващото се. След образуване на досъдебното производство, което станало доС.ие на широк кръг от средата, в която се движел, отношението към него рязко се променило. Започнал да избягва социални контакти с колеги, приятели и познати. Вследствие на действията на прокуратура останал и без работата като банков служител и в тази връзка без доходи, с които да издържал семейството си. Предвид изложеното моли на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОДОВ съдът да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда(09.12.2022г.) до окончателното й заплащане от ответника, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва иска по размер.

Прави възражение за прекомерност на поисканото обезщетение- не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително тази на ЕСПЧ/. Изтъква, че наказателното производство е приключило в разумен срок. Изтъква, че съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - налице е съпричиняване от страна на ищеца. Видно е Решението на Апелативен съд София, че ищецът с действията си е станал причина за воденото на наказателното производство. Именно тези неправомерни действия на Д. са станали и повод за привличането на същия към наказателна отговорност.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак. преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите инстанции.

С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи наложените мерки по реда на чл. 72, ал. 1 НПК във вр. с чл. 389 и сл. ГПК, като запори върху МПС-та, подробно описани в издадената обезпечителна заповед.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С.М.К. сочи, че от 2009 година ознава ищеца. Знае за воденето срещу него наказателно дело. През 2016 г. той му споделил, че му е повдигнато обвинение. Обвинението 2 било за пари, които той едва ли не е присвоил. Знае, че бил задържан няколко седмици.

Преди обвинението той бил нормален, весел човек. След обвинението станал много притеснен, избягвал контакти с близките си приятели. Много хора тогава се отдръпнали от него, пък и той не искал да контактува с тях. Направило му впечатление, че тежко преживявал всичко това, не се усмихвал. Съветвал го да отиде при психиатър. Знае, че е отишъл при психиатър, били му изписани различни хапчета, антидепресанти, бринтеликс.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.2 и т.3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване, влязлото в сила оправдателна присъда. Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо съС.ие в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително недълъг срок. Ищецът не е бил и с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“, но наложеният запор върху банковите му сметки и МП е създало допълнителни трудности и псих. напражение. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 10 000лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение - от 09.12.2022г. – на тази дата с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 3 от ЗЗД.

По разноските:

Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 от ГПК –668.33лв. от 4010 лв. по представен по делото списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на С. Д. Д. - ЕГН **********, жив. в гр. София, ул. „*******, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 60 000лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С. Д. Д. - ЕГН **********, гр. София, ул.

„*******, реализираните разноски по делото в размер на –668.33лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4