Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1090 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2486/2023
Вид
Протокол № 1090
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 1090 гр. Варна, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100502486 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:02 часа се явиха:

Въззивницата И. А. Ц., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. Г. Я., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемите

Д. В. Г. и Ц. В. Г., редовно уведомени от предходно съдебно заседание, не се явяват, не се представляват.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 22801 от 13.07.2026 г. от адв. Д. П., процесуален представител на двамата въззиваеми, в която се сочи, че адв. П., както и страните, които тя представлява, не могат да присъстват в днешно съдебно заседание, но моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че оспорва жалбата и излага кратко становище по съществото на спора.

АДВ. Я.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съгласно Определение № 2574 от 26.05.2026 г. производството по настоящото дело, в частта му по предявените от Д. Г. и Ц. Г. срещу И. А. Ц. искове по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на суми, с които ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на всеки един от двамата ищци, ползвайки без основание собствения им недвижим имот, находящ се в село О., общ. А., обл. Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с.О., общ. А., обл. Варна, с площ 1280 кв. м., ведно с всички насаждения в него, заедно с построените в поземления имот едноетажна жилищна страда, съставляваща обект с идентификатор ***********.1 по КККР на с. О., общ. А., със застроена площ на сградата от 74 кв. м.; едноетажна жилищна сграда, представляваща обект с идентификатор ***********.2 по КККР на **********, със застроена площ на сградата от 16 кв. м. и сграда /стопанска постройка/, съставляваща обект с идентификатор ***********.3 по КККР на с. О., общ. А., обл. Варна, със застроена площ на сградата от 36 кв. м., е възобновено след отпадане на пречките по движението на делото в посочената част. Същото е докладвано с Определение №190 от разпоредително заседание от 16.01.2024 г.

АДВ. Я.: Поддържаме въззивната жалба и оспорваме отговора. Нямаме доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък на разноските.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото молба с вх.№22801 от 13.07.2026г. от Д.

П., процесуален представител на въззиваемите.

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените от адв. Г. Я., процесуален представител на въззивницата И. Ц. в днешно съдебно заседание списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства, ведно с договор за правна защита и съдействие №****** от 29.10.2025г. и извлечение от банкова сметка от Банка „***“ към дата 12.07.2026г.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 2

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.

Я.: Моля с решението си да обезсилите постановеното първоинстанционно решение и да прекратите производството по делото по следните съображения:

С исковата молба са предявени два иска, а именно: един по чл. 59 от ЗЗД и един по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Като този, който касае процесния имот в настоящото производство е предявен, като такъв за неоснователно обогатяване по чл.

59 от ЗЗД. Ноторно известно, е че искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск и той е допустимо да бъде предявен, тогава когато не е налице друго основание и следва да бъде потърсено обезщетение за твърдяното неоснователно обогатяване. С влязлото в сила решение №296 от 18.05.2026г. по касационно дело с №********. по описа на Върховния касационен съд, договорът за издръжка и гледане е бил развален с обратна сила. В резултат, на което за процесния период от 06.03.2025 г. доверителката ми е била съсобственик на процесния имот. Правната доктрина въвежда задължението такива искове, които касаят съсобственост да бъдат предявени по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. При наличието на специалния иск, искът по чл. 59 от ЗЗД се явява недопустим, поради което аз ще ви моля с решението си да приемете същия за недопустим и да прекратите производството.

Ако все пак приемете, че искът е допустим и разгледате същия, то следва да приемете, че искът е предявен на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.

Фактическият състав на този иск изисква задължително кумулативно наличие на следните предпоставки, а именно: връчена покана, от който момент започва да тече неоснователното ползване на претендираната идеална част от съсобствения имот, а от предходното съдебно решение по настоящото дело безспорно се приема, а и в самата искова молба е наведено твърдение, че с нарочна покана за плащане на обезщетение за лишаване от право за ползване на собствената идеална част е връчена на 09.07.2021 г.

Това означава, че за периода от 06.03.2021 г., когато е настъпила смъртта на наследодателя до 08.07.2021 г. искът се явява неоснователен. Отделно от това с исковата молба е предявено искане за заплащане на обезщетение до датата на подаване на исковата молба, което се е случило на 09.02.2022 г. В самата искова молба в настоящото производство е записано, че ищците са влезли във владение на процесния имот на 18.12.2021г., което навежда на извод, че за периода от 17.12.2021г. до 09.02.2022 г. искът се явява неоснователен.

На следващо място, в резултат на цитираното по – горе решение на ВКС, което има обратна сила следва да се направи извод, че за целия претендиран период от 06.03.2021 г. до 09.02.2022 г. доверителката ми е била съсобственик на процесния 3 имот. Което означава, че дори да се приеме, че неоснователно същата е ползвала имота от 08.07.2021 г. до 17.12.2021 г., то следва че обезщетението следва да бъде изчислено за квотите на ищците в размер на 2 / 3 -ти от собствеността на процесния имот.

Поради, което ще ви моля, само по отношение на вида на иска, който е предявен. Няма пречка, а и такава е наложилата се съдебна практика и правна доктрина, е че искът по чл.59 от ЗЗД може да бъде кумулиран в условия на евентуалност с друг иск. В този случай искът обаче по чл. 59 на ЗЗД не може да бъде главен. Той винаги следва да бъде евентуален. Исковата молба е така оформена, а и съдебното решение, което атакуваме е така оформено, защото искът който касае процесния имот е квалифициран като такъв по чл. 59 от ЗЗД, а искът по който вече има постановено решение за ползването на процесните автомобили е по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. За да се приеме, че все пак има предявен иск по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността би следвало с един петитум, с едно искане да бъдат наведени две основания като съдът се произнесе първо по главното основание, което не може да бъде чл. 59 от ЗЗД и след това ако отхвърли първото, да се произнесе евентуално по второто. Изложеното по – горе навежда на извод, че единственият предявен иск, в случая е по чл. 59 от ЗЗД, за който твърдим, че е недопустим в настоящия случай, което води до извод, че делото по настоящия иск следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Аз ще Ви моля за решение в горния смисъл, като моля да обезсилите решението на Районен съд - Варна в тази част, която гледаме в настоящото производство и да присъдите на доверителите ми сторените разноски.

В условията на евентуалност ако приемете, че заявените претенции биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, съобразно изложеното по – горе относно изискването за писмено поискване и предвид определените квоти в съсобствеността въз основа на влязло в сила решение на Върховния касационен съд, цитирано от мен по – горе и останалите доказателства по делото, да постановите решение, с което да отхвърлите исковете като неоснователни.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:16часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4

5