Протокол № 103 от 11.03.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 103 гр. Сливен, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20252200100347 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

За дружеството ищец „А.-Д.“ ООД, редовно призован, се представляван от адвокат М. П. М., надлежно упълномощена от по-рано.

Ответникът В. Д. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. И. Р., надлежно упълномощен от по-рано.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Делото е било отложено за постигане на спогодба между страните, за което в предходното съдебно заседание изразиха готовност да я постигнат.

Адв. М.: Поддържам иска. Не се споразумяхме. В предходно съдебно заседание представихме едни платежни нареждания. Твърдим, че дългът е изплатен изцяло. Нямам други доказателствени искания.

Адв. Р.: Не успяхме да постигнем спогодба, въпреки положените от нас усилия. Нямам доказателствени искания.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба и след като такава не се постигна, на основание чл. 146 ал.1 ГПК, пристъпи към доклад на делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: неизпълнение на менителнично задължение, оспорено от издателя на запис на заповед в проведено заповедно производство чрез подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което е последвало и настоящото исково производство по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземането, като предмет на делото е вземането по запис на заповед.

1

В исковата молба ищецът твърди, че е заявител по ч.гр.дело №

352/2025г. по описа на РС-Н.З. срещу ответника в качеството му длъжник. По същото заповедно производство била издадена заповед по чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение, а кредитора-ищец предявил настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК срещу него.

Твърди, че ответникът, в качеството си на физическо лице се задължил по силата на запис на заповед, издаден на 08.12.2023г. да му заплати на падежа 08.03.2024г. сумата 35 000лв. безусловно и без протест, която не му била платена и до момента.

Твърди, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „М. 7 В. В.“ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.Н.З. и предмет на дейност - автобусни и товарни превози.

Процесният запис за заповед бил издаден за обезпечаване задълженията на същото дружество към ищцовото дружество.

Допълва, че от 2011г до 2025г двете дружества били в трайни търговски отношения , изразяващи се в продажба на дизелово гориво от ищцовото дружество на „М. 7 В. В.“ ЕООД. Заплащането на дизеловото гориво от купувача „М. 7 В. В.“ ЕООД не ставало веднага, а с различни закъснения, като уговорката между страните била, че купувача ще купува гориво без да го плаща веднага в количества на стойност 35 000лв. за която сума ответникът в лично качество се задължил по процесния запис на заповед с цел да гарантира плащането на натрупаните задължения към ищеца.

Твърди се, че периода 18.10.2024г.- 14.02.2025г. ищецът и „М. 7 В. В.“ ЕООД сключили множество устни договори за продажба на дизелово гориво.

Ищецът като продавач прехвърлил собствеността на различни количества дизелово гориво на купувача „М. 7 В. В.“ ЕООД, който получил стоката и се задължил да заплати продажната цена за нея.

В този период са останали неплатени задължения по следните фактури, възлизащи в общ размер на сумата 32 996,82лв., а именно:

-На 18.10.2024г. -1 529 литра дизелово гориво Б-б на единична цена 1,90лв., на обща стойност 3 486,12 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022157/18.10.2024г. на стойност 3 486,12 лв., с ДДС;

-На 25.10.2024г. -1 346 литра на единична цена 1,9083 лв., на обща стойност 3 082,34 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022172/25.10.2024г. на стойност 3 082,34 лв., с ДДС;

-На 13.12.2024г. - 974 литра на единична цена 1,9750 лв., на обща стойност 2 308,38 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022240/ 13.12.2024Г. на стойност 2 308,38 лв.., с ДДС;

-На 20.12.2024г. - 1 037 литра на единична цена 1,9917 лв., на обща стойност 2 478, 43 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022258/20.12.2024г. на стойност 2 478,43 лв.., с ДДС;

-На 10.01.2025г. - 1 744 литра на единична цена 2,0333 лв., на обща стойност 4 255, 36 лв., с ДДС; за което е издадена е данъчна фактура № 0000022274/10.01.2025г. на стойност 4 255,36 лв.., с ДДС;

2

-На 17.01.2025г. - 1 570 литра на единична цена 2,0500 лв., на обща стойност 3 862, 20 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022279/17.01.2025г. на стойност 3 862,20 лв.., с ДДС;

-На 24.01.2025г. - 1 444 литра на единична цена 2,0833 лв., на обща стойност 3 610, 00 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022286/24.01.2025г. на стойност 3 610,00 лв.., с ДДС;

-На 31.01.2025г. - 202,150 литра на единична цена 2,1166 лв., 55, 860 литра на единична цена 2,1334 и 46, 010 литра -на 2, 1417 лв., всичко на обща стойност 753, 43 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0100003758/31.01.2025г. на стойност 753,43 лв., с ДДС;

-На 31.01.2025г. - 1 135 литра на единична цена 2,0667 лв., на обща стойност 2 814, 80 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022298/31.01.2025г. на стойност 2 814,80 лв.., с ДДС;

-На 07.02.2025 г. -1 375, 00 литра на единична цена 2,0750 лв., на обща стойност 3 423, 75лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/07.02.2024г на стойност 3 423,75 лв.с ДДС;

-На 14.02.2025 г. - 1 183, 00 литра на единична цена 2,0583 лв., на обща стойност 2 922, 01лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022323/14.02.2025г на стойност 2 922,01 лв.., с ДДС;

Твърди се, че в периода 01.01.2025г.- 31.08.2025г. „М. 7 В. В.“ ЕООД е заплатило на ищцовото дружество сума в общ размер на 18 806,25лв., която не била плащане по процесните фактури, а с нея били погасени задължения на дружеството по други фактури.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 32 996.82 лева- главница по запис на заповед от 08.12.2023г, с падеж 08.03.2024г, издаден с цел гарантиране и обезпечаване заплащането на задължения на „М. 7 В. В.“ ЕООД към ищцовото дружество, по следните фактури за продажбата на дизелово гориво: № 0000022157/18.10.2024 г.,

№

0000022172/25.10.2024г.,

№

0000022240/13.12.2024 г.,

№

0000022258/20.12.2024г.,№

0000022274/10.01.2025г.,

№

0000022279/17.01.2025г.,№

0000022286/24.01.2025г.,

№

0100003758/31.01.2025г.,№

0000022298/31.01.2025г.,

№**********/07.02.2025г. и

№

0000022323/14.02.2025г.

Претендира се и законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2025г до окончателното изплащане и разноски в заповедното производство.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за лихви и разноски.

Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.