Решение № 12906 от 30.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12906 гр. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110136290 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците В. И.

М., С. П. Б. и В. С. Б. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно при квоти 1/2 за В. И. М. и по 1/4 за С. П. Б. и за В. С. Б., сумите, както следва: сумата от 494,97 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 81, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл. 217, вх. Г, ет. 6, аб. № **********, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 29.06.2023г. до плащането, сумата от 119,85 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2023г., сумата от 0,03 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 29.06.2023г. до плащането, както и сумата от 1,47 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2023г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. И. М., С. П. Б. и В. С. Б. чрез назначения им особен представител са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че липсват доказателства да са собственици на процесния топлоснабден имот. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.04.1991г. се установява, че процесният имот – апартамент № 81, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл.217, вх. Г, ет. 6, е придобит от Игнат ДиМ.

М.. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН16-УГ017975/1 от 30.05.2016г., издадено от Столична община, район „Люлин“ е, че Игнат М. е починал на 20.05.2016г. и е оставил наследници по закон Олександра М.а – съпруга, И.

И. Б. – дъщеря и В. И. М. – син. Доколкото по делото липсват доказателства към датата на придобиване на процесния имот /17.04.1991г./ приобретателят Игнат ДиМ. М. да е бил в граждански брак, то съдът приема, че същият е бил еднолична негова собственост, която съгласно чл.5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата смърт е преминала към наследниците му по закон Олександра М.а – съпруга, И. И. Б. – дъщеря и В. И. М. – син, като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от него.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, при смърт на клиент – физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата, в който случай съгласно чл. 2 продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за 2 наследници. В настоящия случай и в изпълнение на чл. 63 от ОУ е подадено заявлениедекларация с вх. № Г-19527 от 23.08.2019г. за промяна на партидата /л.22 от делото/ за процесния имот от наследника Олександра М.а, като по делото е безспорно, а и се установя от представеното съобщение към фактура № 1005496226 от 14.09.2020г., че въз основа на така подаденото заявление ищецът е открил партида на името на това лице. По делото обаче липсват доказателства за сключено преди подаване на заявлението на 23.08.2019г. писмено споразумение между наследниците на Игнат М. кой от тях да е титуляр на партидата. Самото подаване на заявление в изпълнение на изрично установено договорно задължение от някой от наследниците при липса на данни за сключено преди това споразумение между тях не може да обоснове извод за сключен между този наследник и топлопреносното предприятие договор с предмет доставка на топлинна енергия за имота, респ. да дерогира общото правило, че всеки собственик отговаря за начислените задължения съобразно квотата си в собствеността, доколкото не манифестира воля за самостоятелно встъпване в такова облигационно правоотношение. Ето защо и съдът приема, че през процесния период Олександра М.а, И. И. Б. и В. И. М. като собственици на по 1/3 от процесния апартамент, съгласно гореизложените мотиви са отговаряли за по 1/3 част от начислените суми за топлинна енергия. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ5296 от 12.07.2023г., издадено от Столична община, район Люлин, И. И. Б. е починала, като е оставила наследници по закон С. П. Б. – съпруг и В. С. Б. – дъщеря, които съгласно чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са придобили нейната 1/3 ид.ч. от нейните активи и пасиви, в т.ч. и от правото на собственост върху процесния имот, оглед на което всеки от тях следва да отговаря за 1/6 от дължимите суми за потребена топлинна енергия в имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, 3 подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че за целия исков период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, като топлинна енергия за отопление на имот не е начислявана.

Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в размер на 1085,39 лв. Ищецът претендира сума в по-малък размер – 494,97 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало ответниците дължат посочената сума, съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността, както следва: В. И. М. – 1/3 или сумата от 164,99 лв., а С. П. Б. и В. С. Б. – по 1/6 или сумата от по 55 лв. До посочените размери исковете са основателни и следва да се уважат, а за горницата до пълните предявени размери следва да се отхвърлят.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 0,03 лв., от която всеки от ответниците дължи съобразно квотите в съсобствеността, както следва: В. И. М. – сумата от 0,01 лв. и С. П. Б. и В. С. Б. общо сумата от 0,01 лв., с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗБНБ, която предвижда, че паричната единица на Република България е левът, разделен на 100 стотинки, което по необходимост предполага крайното парично задължение да бъде закръглено с точност до втория знак след десетичната запетая, за да бъде изпълнимо, поради което исковете са изцяло основателни и следва да се уважат.

4

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.

32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019г. и 2020г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.