Определение № 853 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. София, 28.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103515 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4202/23.05.2023г., подадена от Л. А. К., чрез процесуалния представител адв. В. В. от САК, срещу решение № 101, постановено на 21.03.2023г. от Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, 2 състав, по в.гр.д.№ 797/2022г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260023 от 04.05.2022г., постановено по търг.д.№5/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, са отхвърлени предявените от касатора против И. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неговите неправомерни действия на 07.07.2017г. в размер на 1 900 лева, на 17.08.2017г. в размер на 3 000 лева и на 18.09.2017г. в размер на 25 100 лева, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 4641.66 лева за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, както и направените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Поражда ли основателно съмнение за безпристрастие на съдията - докладчик по смисъла 1 на чл. 22, ал. 1,т. 6 ГПК обстоятелството, че съдията и едната страна по делото са имали лично познанство и близки отношения, които впоследствие, към момента на разглеждане на делото, тези отношения са прекратени и те вече не са в близки приятелски отношения.

Според касатора произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Пиерсак срещу Б.” от 01.10.1982г.; решение на Европейския съд по правата на човека по делото Л. Конт В. Л. и Де М. срещу Б. от 23.06.1981г.; решение № 73 от 11.07.2019г. по гр. д. № 2069/2018г. на ВКС, IV г.о.

2. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички твърдения, възражения и доводи на страните и всички доказателства, които са относими към спора и да изложи самостоятелни мотиви кои от доводите и възраженията приема за неоснователни и кои не, както и да изложи мотиви, когато възприема някое доказателство като недостоверно?

Поддържа се противоречие с практиката на ВКС - решение № 50113/30.11.2022г. по т.д.№ 775/2022г. на ВКС, II т.о., решение № 149/2017г. по т.д. № 1604/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 422 от 03.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 805/2009г., I г. о., решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008г., I г.о., решение №79 от 12.07.2017г. по гр.дело № 3244/2016г. на ВКС, г.о.

Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил нейните възражения,че показанията на св.К. са преки, непосредствени и не противоречат, а съвпадат с показанията на другите свидетели, значението на обстоятелството, че тази свидетелка като служител е в равноправни отношения по трудовия договор и няма личен или имуществен интерес от решаване на делото в полза на работодателя, както и възражението, че свидетелските показания следва да се ценят според разпоредбата на чл. 172 ГПК.

4. Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните , както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита направените доводи и възражения за неоснователни. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС - решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на II т. о.; решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т.о.

5. Може ли съдът да откаже да кредитира свидетелски показания на лице, което счита за заинтересовано от изхода на спора в полза на страната, която го е поискала за свидетел, без да обсъди дали показанията му съответстват или противоречат на останалите доказателства, събрани по делото. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС решение № 338/20.11.2013г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, IV г. о.; решение № 159/29.12.2017г. по гр.д. № 203/2017г. на ВКС, І г.о.

6. Може ли да се приеме, че е налице непосредствена облага за свидетел, който е служител в търговско дружество, чийто ръководител е ищецът в производство по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.

Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 159/22.02.2016г. по т.д. № 2

1871/2014г. на ВКС, IІ т. о.

7. В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД длъжен ли е ищецът да докаже всяко свое негативно преживяване като страх, срам, тревожност, безпокойство, чувство за публично опозоряване и за накърнен авторитет и др., свързани с противоправните действия на ответника. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 338/20.11.2013г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, IV г. о.

8. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 79/12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г. о.

9. Може ли де се приеме, че е налице противоречие в показанията на свидетелите по отношение на обстоятелства, които са несъществени с оглед релевантните по делото обстоятелства и относимите факти. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 62/18.02.2011г. по гр.д. № 955/2010г. на ВКС, IІІ г. о.

10. Може ли да бъдат приети за доказани и да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатски хонорар, ако пред съда е представен договор за правна защита и съдействие без основни реквизити - дата, номер и серия;

11. Може ли договорът за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, да има доказателствена сила за извършено плащане в брой, когато не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 ат Закона за счетоводството. По въпросите се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 6/06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение № 175/26.01.2017г. по к.нохд № 783/2016г., определение № 314/26.07.2016г. по ч.гр.д. № 2048/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

12. В производството по иск с правно основание чл.45 ЗЗД длъжен ли е ищецът да докаже всяко свое негативно преживяване като страх, срам, тревожност, безпокойство, чувство за публично опозоряване и за накърнен авторитет и др. , свързани с противоправните действия на ответника. По въпроса се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Л.

К., чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. от ПАК, изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените от Л. А. К. срещу И. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени й от неговите неправомерни действия на 07.07.2017г. в размер на 1 900 лева и на 17.08.2017г. в размер на 3 000 лева и за заплащане на обезщетение за забава за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал.

3

3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на всеки от предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по подадената касационна жалба, в тази й част.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против И. Л. К. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от негово неправомерно действие на 18.09.2017г. в размер на 25 100 лева и за заплащане на обезщетение за забава за периода от така посочената дата до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Ищцата Л. А. К. е изложила твърдения в исковата си молба, че е претърпяла вреди - болки и страдания, вследствие противоправно поведение на ответника И. Л. К. в качеството му на синдик на „Б. минерали - С.“ АД – в несъстоятелност, а именно че през 2017г. ответникът е направил опити да влезе насилствено в производствено предприятие, в което развиват дейност „Б. инженеринг“ АД, чийто пълномощник е ищцата и „В. холдинг“ АД, на което тя е председател на Съвета на директорите. Посочила е, че това производствено предприятие е собственост на „Б. инженеринг“ АД и в него се намират машини, собственост на дружеството в несъстоятелност, чийто синдик е ответникът. Поддържа, че от страна на И. К. са извършени самоуправни действия, касаещи този имот и находящите се в него машини, като на 18.09.2017г. ответникът е поискал да влезе в обекта и е бил придружен от над 30 въоръжени полицаи; че синдикът е водел и оценителя Ю. К. и поискал да му бъде осигурен достъп до сградата, за да направи снимки и да бъде извършена оценка на машини, находящи се в нея. Излага твърдения, че спокойно е обяснила, че такива машини не се намират в обекта, но той отправил искане до полицаите да му бъде осигурен достъп до помещението като последните са упражнили върху нея физическа сила. Била е отстранена от входа на сградата, били са и нанесени травми на двете ръце, викала е за помощ, изпитвала е болка и уплах. Воден от ответника ключар е отворил входа и ответникът заедно с оценителя са нахлули вътре. Твърди, че се е почувствала публично опозорена, бил накърнен нейният авторитет пред работниците и служителите. Твърди също така, че дълъг период след това била в депресия, страдала от главоболие и световъртеж, бил нарушен сънят й, наложило и се да пие успокоителни лекарства. Изпитвала и срам, и неудобство пред колегите си.

Претендира осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени и от неговите неправомерни действия в размер на 25 100 лева.

Въззивният съд е съобразил, че с допълнителна искова молба ищцата поддържа твърденията си, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение и 4 незаконосъобразно упражняване на права от ответника в качеството му на синдик на „Б. минерали - С.“ АД – в несъстоятелност от насилствено влизане в имот на „Б. инженеринг“ АД в [населено място] с намерение да описва, оценява и разглобява машини, въпреки че те не са собственост на несъстоятелното дружество - поддържа, че нито претенциите на „Сайлест“ ЕООД за обезщетение, нито решението по иска с правно основание чл. 647 ТЗ дават право на синдика да извърши посочените действия; твърди, че решението по т.д.