Определение № 1252 от 14.09.2023, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно частно административно дело 886/2023
- Вид
- Определение № 1252
- Подписан
- 14.09.2023
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА КОЛЕВА, ВЕСЕЛКА ВЕЛКОВА ЗЛАТЕВА, ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА КРИВИРАЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 230 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 236 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, т. 1, 2 и 3 · Закон за правната помощ
- чл. 21, т. 1, 2 и 3 · Закон за правната помощ
- чл. 21, т. 1, 2 и 3 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 24, т. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 24, т. 2 · Закон за правната помощ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252 / 14.9.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. МАРИЯ
КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 886 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частната жалба на Н.Н.А., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Определение № 1139/22.08.2023 г. по адм. дело № 451/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на А. за назначаване на процесуален представител. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и да му бъде предоставена правна помощ.
Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Р., излага становище за неоснователност на частната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.
230 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на Н.Н.А. против действия на служители на Затвора–гр. Пазарджик, с които в черен чувал са му изхвърлени вещи (като боклук), в които е било възможно да са се намирали разрешени вещи и документи, като искането е да бъдат преустановени посочените действия на началника на Затвора–гр. Пазарджик и да му бъдат върнати липсващите вещи, като с Разпореждане № 1619/11.08.2023 г. съдът е отхвърлил искането против действия на служители на затвора.
С Молба вх.№ 6773/17.08.2023 г. Н.А. е направил искане за назначаване на служебен адвокат, за да му подготви жалбата срещу съдебното разпореждане. С Определение № 1139/22.08.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за назначаване на процесуален представител като е приел, че интересите на правосъдието не налагат да бъде предоставена правна помощ на Н.А.. Посочил е, че от фактическа и правна страна спорът не се характеризира със сложност, като молителят е в състояние посредством личното си участие да гарантира в пълна степен защитата на своите права и интереси.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ
(ЗПП), системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. От своя страна чл. 24, т. 2 ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилно съдът е приел, че в случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Също така кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на страната, каквото в случая не е обосновано.
Доколкото безплатна правна помощ за процесуално представителство по ЗПП се предоставя и в случаите, в които по закон е предвидена задължителна адвокатска защита, следва да се отбележи, че делото не осъществява и посочената хипотеза.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла да лицето с оглед естеството на производството. В случая делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.
По изложените съображения съдът приема, че определението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 236 АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1139/22.08.2023 г. по адм. дело № 451/2023 г. на Административен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/