Решение № 433 от 28.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 180/2023
- Вид
- Решение № 433
- Подписан
- 28.06.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 433 гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Пи Ес хотели” ООД, Х.
С. М., „Ман-97-М“ ЕООД и С. С. М., с която обжалват решение № 1 396 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 1 917/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Пи Ес хотели“ ООД, С. С. М., Х. С. М. и „Ман97-М“ ЕООД да заплатят на „Проспект капитал“ АД в условията на солидарност на основание договор за бизнес кредит от 23.01.2019 г. сумата от 1 200 000 лв. - главница по договор за бизнес кредит № 018 008 от 23.01.2019 г., Анекс 01/15.01.2020 г., Анекс №2/31.03.2020 г. и Анекс №3/30.06.2020 г., обезпечени с НА за договорна ипотека от 23.01.2020 г.; сумата от 124 560 лв. - договорна лихва на осн.чл.5 от Анекс №3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 180 дни за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г.; сумата от 2 000 лв. частично от 72 000 лв. - начислена и дължима договорна лихва върху главницата от 1 200 000 лв., съгласно чл.3 от Анекс №3/30.06.2020 г. за 120 дни за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата от 2 000 лв. частично от 54 000 лв. начислена и дължима на основание чл.4 от Анекс №3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 90 дни за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. и сумата от 58 666.67лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 01.04.2021 г.
(деня следващ датата на изтичане на договора до 24.09.2021 г. - датата на подаване на ИМ).
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърдят, че при формиране на решаващия извод относно липсата на противоречие на клаузите за 1 възнаградителната лихва с добрите нрави съдът не е изпълнил задълженията си по чл.235 от ГПК, тъй като не е обсъдил всички защитни доводи и възражения на ответниците. В тази връзка твърдят, че уговорената в чл.4, ал.1, т.2 от договора за кредит и чл.3 от анекс № 1 и чл. 4 от анекс № 3 годишен лихвен процент от 1.5% месечно, равняващ се на 18% годишно и уговорената в чл.5 от анекс 3 месечна лихва в размер на 1.73 %, равняваща се на 20.76 % годишно създава явна нееквивалентност на престациите. В тази връзка цитира практика на ВКС. Твърдят, че в отговора на исковата молба са посочили съдебна практика, съобразно която справедливия размер на възнаградителната лихва следва да бъде пазарната лихва и законната лихва за забава. Цитира легалната дефиниция на пазарна лихва, като твърди, че същата при кратък срок на ползване на кредита е необосновано завишена, което я прави нищожна. Прави аналогия с възнаградителната лихва при отпуснат банков кредит и такъв от небанкова институция. Релевира доводи, че са налице и други (лични) обезпечения. Твърди, че на следващо място мерител на добросъвестната ставка следва да бъде законната лихва.
Твърди, че макар и спора да не е потребителски следва да се прилагат на т. 81 - т. 91 от решение от 21 април 2016 г. по дело № С-377/14 на СЕС. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд по отношение на скритата договорна лихва от 1%, уговорена като такса за усвояване на кредита. Твърди, че недължима на договорно основание е и главницата по кредита, тъй като задължение на кредитополучателя е реституиране на даденото на едно недействително правоотношение, поради което кредиторът разполага с кондикционния иск. Твърди, че ако не се приеме това възражение, то следва всички извършени погашения да се приемат като такива за погасяване на главницата, а от доказателствата по делото се установява, че същите за платили сумата от 1 188 000 лв. С оглед на изложеното молят съда да отмени атакуваното решение в обжалваните части, като претендират и разноски.
Ответникът по жалбата „Проспект капитал “ АД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка и е постановил законосъобразно решение. В тази връзка твърди, че наведените във въззивната жалба доводи са идентични с тези от отговора на исковата молба, а първоинстанционния съд ги е разгледал и се е произнесъл по всички от тях. Твърди, че клаузата за възнаградителната лихва е уговорена индивидуално, същата е ясна и разбираема, поради което не е налице противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост. Твърди, че съдът правилно е изключил процесния договор от приложното поле на ЗЗП и ЗКНИП. Твърди, че съдът е обосновал изводите си на съдебната практика, която приема, че уговорена възнаградителна лихва в двукратния размер на законната не противоречи на добрите нрави. Твърди, че не всяко разминаване, нееквивалентност на престациите изпълва хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В този случай следва да се съблюдава свободата на договаряне, като преценката за нееквивалентност се прави при съпоставяне на престациите на страните. Цитира по-високата грижа, която следва да проявяват търговците, като обосновава с нея лисата на противоречие с добрите нрави.
Твърди, че ако съдът намери възнаградителната лихва за нищожна, то следва да присъди главницата и законната лихва, а по отношение на наведеният довод относно правното 2 основание, на което може да се търси сумата, твърди, че същото би представлявало толериране на недобросъвестен търговец, които се е обогатил от друг. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания такъв от въззивника.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 1 396 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 1 917/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, че съдът е осъдил „Пи Ес хотели“ ООД, С. С. М., Х. С. М. и „Ман-97-М“ ЕООД да заплатят на „Проспект капитал“ АД в условията на солидарност на основание договор за бизнес кредит от 23.01.2019 г. сумата от 1 200 000 лв. - главница по договор за бизнес кредит № 018 008 от 23.01.2019 г., анекс № 01/15.01.2020 г., анекс № 2/31.03.2020 г. и анекс № 3/30.06.2020 г., обезпечени с НА за договорна ипотека от 23.01.2020 г.; сумата от 124 560 лв. - договорна лихва на основание чл.5 от Анекс № 3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 180 дни за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г.; сумата от 2 000 лв. частично от 72 000 лв. - начислена и дължима договорна лихва върху главницата от 1 200 000 лв., съгласно чл. 3 от анекс № 3/30.06.2020 г. за 120 дни за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г.; сумата от 2 000 лв. частично от 54 000 лв. начислена и дължима на основание чл. 4 от анекс № 3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 90 дни за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 58 666.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.04.2021 г. (деня следващ датата на изтичане на договора до 24.09.2021 г. - датата на подаване на ИМ); отхвърлил е предявените от „Проспект капитал“ АД срещу „Пи Ес хотели“ ООД, С. С. М., Х. С. М. и „Ман-97-М“ ЕООД искове за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца следните суми на основание договор за бизнес кредит от 23.01.2019 г., а именно: сумата от 1 000 лв., частично от 60 000 лв., начислена и дължима такса предоговаряне съгласно чл. 2 от анекс № 3/30.06.2020 г. във връзка с чл. 2 към анекс № 1/15.01.2020 г. към договора; сумата от 5 000 лв., частично от 60 000 лв., начислена на 31.03.2021 г. такса в размер на 5% от главницата на основание чл. 5 от анекс № 1/15.01.2020 г.; сумата от 5 000 лв., частично от 258 200 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 0,149% дневно за 150 дни върху усвоения размер на главницата, съгласно чл. 4 от анекс № 1/15.01.2020 г. към договора за бизнес кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни; осъдил е „Пи Ес хотели“ ООД, С. С. М., Х. С. М. и „Ман-97М“ ЕООД да заплатят на „Проспект капитал“ АД разноски в размер на 56 092.40 лв., съгласно уважената част от исковете и е осъдил „Проспект капитал“ АД да заплати на ответниците разноски в размер на 4.97 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, 3 че „Проспект капитал“ АД е финансова институция, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3 а от ЗКИ на БНБ под № BGR00277.
Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за бизнес кредит № 018 008 от 23.01.2009 г., че ищецът е кредитор, а ответника „Пи Ес хотели“ ООД, е кредитополучател, като С. С. М., Х. С. М. и „Ман - 97 -М“ ЕООД са солидарни длъжници.
Не се спори, а се установява и от съдържанието на договора, че с неговото подписване кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен заем под формата на инвестиционен бизнес кредит с одобрена главница в размер на 1 200 000 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че договорът е обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № 17, том 1, рег. № 236, дело 14/19 г. на нотариус Б. К. № 337 на НК, върху описан в акта недвижим имот.
От приложената по делото пазарна оценка на хотелски комплекс „Парк хотел Троян“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, гр. Троян, м. “Къпинчо“ идентификатор № 1901081859, възложена от ищеца „Проспект капитал“ АД на „Явлена импакт“ ООД се установява, че справедлива пазарна стойност на обекта, която да послужи като обезпечение за кредита установена по метода на приходната стойност оценката на имота е 3 281 300 лв., по метода на пазарните аналози - оценката е 4 375 000 лв. и ликвидната стойност е 2 975 000 лв. към 17.01.2019 г.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора, че кредитодателя е поел задължението, в три дневен срок от учредяване на първа по ред в негова полза договорна ипотека върху описаните в цитирания НА недвижими имоти да преведе по банков път по сметка на „Пи Ес хотели“ ООД част от отпуснатия кредит в размер на 296 000 лв. за погасяване в пълен обем задължението на третото лице ЕТ „А. - С.
М.“ по договор за банков кредит № 309/21.08.2006 г., предоставен от „ДЗИ банк“ АД с правоприемник „Юробанк България“ АД; да погаси с част от отпуснатия кредит по банков път задължение на трето лице „Авиа – 2001“ ООД по договор за заем № 00 742.01 от 08.12.2017 г., предоставен от „Си финанси груп“ ЕООД в размер на 256 124.23 лв.; да погаси чрез прихващане сума в размер на 12 000 лв., представляваща еднократна такса за усвояване в размер на 1% от главницата по договора и да погаси чрез прихващане сумите, представляващи всички разходи по сделката, които кредиторът ще направи или е направил до датата на сделката.
Не се спори, а се установява и от приложените по делото преводни нареждания, че кредитът е усвоен на траншове в общ размер на 1 200 000 лв. по посочените от кредитополучателя банкови сметки за погасяване на задължения на трети лица за сумите 252 874.22 лв. и 296 000 лв.; 12 000 лв. счетоводно прихващане за такса усвояване; 2 400 лв. счетоводно прихващане за заплащане на разходи на кредитора по сделката и 636 725.78 лв. са преведени по сметка на „Пи Ес хотели“ ООД на 07.02.2019 г. с основание отпускане на бизнес кредит по процесния договор.
4
Не се спори, а се установява и от съдържанието на договора, че страните са уговорили индивидуални условия по кредита (определеният срок в месеци е 12 с краен такъв 31.01.2020 г., месечната лихва в размер на 1,5%, а годишната е в размер на 18% или договорната лихва възлиза на сумата 216 000 лв., посочили са, че общото задължение по заема - лихва плюс главница е 1 416 000 лв., договореният размер на погасителните вноски за първите 11 месеца е 18 000 лв./месечно, като включват само договорната лихва, а дванадесетата е в размер на 1 218 000 лв. - главница и лихва).