Протокол № 236 от 04.04.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 236 гр. Перник, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500555 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

К. Й. лично и с адв. Д., който се явява и вместо останалите неявили се жалбоподатели И. Й. и Ц. Л..

За въззиваемия ответник С. С. Н. адв. В. П. и адв. К. Б..

О. Л., редовно призована на адреса в гр. Перник, ул. Минск, не се явява.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. П.: Моля на мястото на В. Н. да бъде допуснат до разпит К. Б. Ст. за фактите и обстоятелствата относно периода и начина на доброволно вледение на имота от С. Н..

Адв. Д.: Не възразявам.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОПУСКА да бъдат разпитани в качеството на свидетели И. О. С., М.

В. Й., Ц. Н. Н. и К. Б. Ст..

Сне самоличността на свидетелката, както следва:

И. О. С. – 56 г., българка, българско гражданство, неомъжена, неосъждана, дъщеря на Ц. Й. Л..

Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: Първа братовчедка съм на К. и на И. Й.и и дъщеря на Ц.

Л.. Зная за кой имот се води делото, в с. Г. С.. Имотът съдържа стара къща и една малко по-нова, има сайвант, хамбар и нужник. Този имот, старата къща, е към 100 годишна, построена от дядото на моя дядо – Васо. Приблизително тя се състои от една голяма стая, коридорче, т.нар. ижа – където е огнището и е без прозорци, една долепена стая, за която входът е откъм двора. Къщата е едноетажна и отдолу има мазе, защото е на склон. Някъде 55-60 кв.м. Пред нея има заграден сайвант и хамбар, има ограда откъм излаза, който е черен път, с характерна дървена порта, около декар и 200-300 кв.м. Освен тази къща към края на 70-те години се построи и една друга сграда в същия имот, зад гърба на старата къща. Тя е относително по-малка, може би половината на старата като квадратура. Състои се от две стаички, един основен етаж и отгоре тавански стаи. Отдолу под етажа има мазе, което в последствие се ползваше за гараж, тъй като е под една широка тераса. На етажа има две стаи, малки. Мисля, че таванският етаж, докато аз съм ползвала там, не беше завършен. Аз последно съм била там 1996 г. до смъртта на баба ми. За таванската стая нямам наблюдения от тогава. Докато бяха живи баба ми и дядо ми, дядо ми почина 1991 г., а баба ми 1996 г., той се ползваше от тях.

Децата им идваха да ги наглеждат и да им помагат така, че имотът се е ползвал от всички. Случвало се е да спя в по-новата постройка. В последствие, след като починаха баба ми и дядо ми, вуйчо ми В., който беше пенсионер, там пребиваваше постоянно. Не мога да кажа като години кога е било. Другият ми вуйчо Кр. много често ходеше там. Те бяха в близки отношения двамата братя, помагаха си, варяха заедно ракия. Имотът тогава се посещаваше и от другия ми вуйчо. Моята майка и вуйчо ми Кр. имаха обща къща в гр. Перник. Като отиваше за с. Г. С. вуйчо ми Кр. минаваше през тази 2 къща и затова съм виждала, че редовно ходи на с. Г. С.. Той се грижеше за поддръжката на този имот. Майка ми беше пенсионерка и тъй като баща ми е от с. Косача тя отиде да живее там. Посещенията й в с. Г. С. бяха относително по-рядко, ходеше на панахиди, задушници, по такива поводи. Тя пребиваваше повече в с. Косача. Вуйчо Кр. посещаваше имота в с. Г. С. до самата си смърт 2009 г., която беше внезапна. Той тогава доста отсядаше и в гр. Перник и ходеше и на село. Ние с него общувахме през цялото време, така че той е споделял, че е ходил на село. Донасяше диви круши от село. Разговаряли сме, бяхме в близки отношения и споделяхме. Мисля, че вуйчо ми Кр. и вуйчо ми В. до последно бяха в добри отношения, не са се карали. Не съм чувала някой да е имал претенции за този имот, той се ползваше общо и не е коментирана подялба. По-новата къща беше построена края на 70-те години по инициатива на дядо ми, тъй като старата къща не ни беше достатъчна. Дядо ми Й. умееше много неща да прави, основно той беше двигателя на построяването, той беше основният човек, разбира се всички останали му помагаха. Не зная да е имало договорка между вуйчо ми В., вуйчо ми Кр. и дядо ми, че тази къща се строи за В.. От горната страна имотът граничи с улицата, в долния край е реката, ако съм с лице от входа към имота в ляво се падат други наши роднини, които са по-далечни, а от дясно дворът е заграден от старата къща и зад нейния гръб е по-новата къща. Не е изграден точно гараж, а място, което се ползваше за гараж, тъй като беше под голяма тераса. Вуйчо ми В. го ползваше това място като гараж. Имаше една бяла жигула, която паркираше там. Мисля, че нямаше врата от предната страна. След 1996 г. когато съм ходила там винаги е имало и някой друг. По принцип се заключваше, но се знаеше от къде може да се влезе, къде е ключът. Най-често съм ходила с вуйчо ми Кр.. За последен път съм ходила когато на малкия ми братовчед И., когато той се женеше, ходихме да поканим вуйчо ми В. на сватбата. Може би е било 2007 г. когато гостувахме на вуйчо В.. Бяхме аз, вуйчо ми Кр. и братовчед ми. Вуйчо ми В. в мое присъствие не е предявявал никакви претенции за имота.

Адв. Д.: Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. Б. и адв. П.

Свидетелката: След смърта на баба ми и дядо ми основно в имота живееше вуйчо ми В.. В някои периоди може да е живял и в гр. Перник. В.

3 докато живееше в този имот беше женен. С. е доведен син на В., син на третата му съпруга. Познавахме се със С., той знаеше за нас, ние сме ходили на С. на сватбата. Аз в себе си не съм имала никога ключове за тази къща. За вуйчо ми Кр. не мога да кажа дали е имал ключ, но той винаги е имал достъп до тази къща. Ключът винаги се държеше на някое място, което е известно на всички, под камък или под саксия. Не мога да твърдя на 100 процента, че винаги е имало някой в къщата. Аз не съм придружавала вуйчо ми Кр. на всичките му посещения. Вуйчо ми Кр. посещаваше имота ежеседмично почти до смъртта си 2009 г. той посещаваше имота. Майка ми, поради това че е повъзрастна и беше в друго село, ходеше на с. Г. С. на панахиди и задушници.

Когато съм ходила там горе-долу добре е изглеждал имотът. За влагане на средства не мога да твърдя, но със сигурност и двамата ми вуйчовци са основните хора, които са поддържали имота. Не мога да го твърдя със сигурност, но няма кой друг да е поддържал имота освен тях двамата. В. беше пенсионер и преобладаващо той беше в имота. Жена му вероятно не е била през цялото време. В момента имотът се стопанисва от С. предполагам. Ние затова сме тук, защото този имот вече не е наш. Нямам достъп до имота, имотът е заключен. Предполагам че от смъртта на вуйчо ми В. вече нямаме достъп до имота. Разбрахме в последствие, че вуйчо ми В. е починал през 2015 г. Разбрахме от друг роднина. Рядко съм ходила в имота. С вуйчо ми Кр. сме били в непрекъсната връзка и съм била наясно със състоянието на имота.

Предполагам, че вуйчо ми Кр. е имал ключ, но аз такъв не съм виждала.

Вероятно достъпът му не е бил ограничен под никаква форма. След 2007 г. не съм ходила в имота. Имам само индиректна информация.

На въпроси на адв. Д.

Свидетелката: Вуйчо ми Кр. като отиваше натам си носеше провизии, продукти, на връщане също ми е носил, ако има нещо плод. Те обичаха двамата да си пекат заедно ракия. В самия двор под сайванта имаше казан и двамата си печаха там ракия. Вуйчо ми Кр. ми е носил и от ракията. Те двамата се занимаваха с дейностите, свързани с имота. В двора имаше плодни дървета.

Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

М. В. Й. – 56 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, с 4 жалбоподателите сме първи братовчеди, Ц. ми е леля, сестра на баща ми.

Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси на адв. Д.

Свидетелят: Знам за този имот в с. Г. С.. Там съм ходил като дете всяко лято, после поддържахме добри отношения с баща ми В., чичо ми Кр., втората съпруга на баща ми Сн., мисля че имат граждански брак. Имотът е бил собственост на моя прадядо - дядо Васо, който беше дядо на дядото на баща ми. В началото на 20-ти век, доколкото знам, е придобит имота и е строена къщата. Къщата е построена някъде след 1900 година. Има една паянтова къща, която е гредова конструкция с кал, слама, има К.ен подзид, който се ползваше за зимник, от другата страна имаше стопански постройки, които бяха леки дървени. Те представляваха една дърводелска работилница, имаше кокошкарник, едно помещение, където се съхраняваха слама и разни неща, нещо като склад, от лявата страна беше казана за ракията. Под тези сгради беше външна тоалетна. Пътят от центъра на селото свършваше до тази къща. По-късно се появи една нова къща, която дядо ми и баща ми почнаха да строят, а после се включи и чичо ми Кр.. Аз също се включвах, но тогава бях дете, бях четвърти клас когато почна да се строи къщата. Това беше 19761977 г. лятото. Аз като го видях за първи път беше откопано за основите, а след това започнаха да строят. Там се построи новата къща, за която говорих.

Новата къща е малка. Тя е малка, като се влезе от улицата в имота, е запад от старата къща. Новата къща е малка, максимум 50-60 кв.м. Тя е на два етажа.

Единият етаж беше напълно завършен след около три години от започването й, някъде 1978-1979 г. беше завършена. Вторият етаж поне до 2009 г. не беше завършен. Той всъщност е подпокривен. Не беше завършен до 2009 г. отвътре. След 2009-2010 г. поради моята работа ми беше по-трудно да ходя там. На първия етаж имаше две стаички и едно боксче обособено като кухня, една тераса, която беше заградена с винкелна конструкция със стъкла. На тази тераса беше входната врата за първия етаж, която беше заградена със стъкла.

На втория етаж се влизаше по едно външно стълбище. Под задното стълбище беше направено едно помещение като баня с бойлер на твърдо горИ..

Санитарен възел имаше отвън, малко по-надолу. С баща ми си говорехме 5

2007-2008 г., че трябва да направим вътрешна тоалетна, даже бяхме измислили мястото да преградим част от кухненския бокс, но не го направихме. Под къщата, под първдия етаж, имаше половин подземен етаж, който беше предвиден за гараж, но се използваше за склад и работилница.

Баща ми имаше автомобил, една бяла жигула, номерът беше 0550. Имотът го ползвахме всички, основно баща ми, който се пренесе там 2-3 години след пенсионирането си. Първоначално беше преподавател в техникум „Юрий Гагарин“ 2-3 години, не помня кога се пенсионира. Вероятно е бил първа категория защото работеше в металургията, мисля, че през 1990 г. се е пенсионирал, може и по-рано. Основно баба ми и дядо ми живееха в имота, дядо ми Й. и баба ми Ката – родителите на баща ми. Те живееха там до смъртта си. Мисля че 1991 г. почина дядо ми, а баба ми 1995-1996 г. Те живееха в старата къща. Баща ми може би една година поживя в новата постройка, а след това се пренесе в старата къща. Чичо ми Кр. също идваше там когато сме по-малко хора, леля като дойде беше според ситуацията.

Нямаше някаква делба на имота, дори и формална, живееше се според ситуацията. Баща ми и чичо ми много се разбираха. С. го познавам като син на Сн.. Докато аз съм ходил там С. не живееше там, за след това не мога да кажа. Преди това идваше сравнително често, там сме се засичали много пъти, бяхме в добри отношения. Неговата дъщеря и моята дъщеря изкараха няколко лета там заедно и също се разбираха. След 2009-2010 г. загубих връзка. До 2010 г. задължително ходихме на 1 януари, на 8 ноември когато беше рожденния ден на баща ми. Аз съм роден на 16 май, Сн. беше родена близко до моята дата и си намирахме повод да ходим. Още някъде три-четири пъти годишно сме ходили, като по-често сме ходили лятото. Оставали сме за около седмица със съпругата ми, детето оставаше по-дълго. В старата къща стоеше ключа за новата къща. Старата къща не знам някой да я е заключвал. Вечерно време отвътре затваряхме с едно мандало, на двора. На къщата имаше ключ, но не помня да сме заключвали. Чичо Кр. беше най-честият гост, идваха и И., и К., като И. идваше много често, К. горе-долу с моята периодичност. Леля ми идваше по-рядко, не мога да кажа колко пъти точно. Имаха прекрасни отношения с двамата братя, беше голям празник като се съберат. Не ми е известно В. да е имал някакви претенции към този имот и да е ограничавал достъпа на някой до него. Няколко пъти сме се събирали заедно всички, със Св. и с жените ни. Баща ми ни раздаваше задачи на мен и на Св., казваше 6