Решение № 19913 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19913 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110105202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу О. Ц. Б. и С. Т. К., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва:

О. Ц. Б. – сумата от 453,52 евро (887 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената *** за ***, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 86,95 евро (170,05 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 3,78 евро (7,40 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1,00 евро (1,96 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***;

С. Т. К. – сумата от 1815,15 евро (3550,12 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената *** за ***, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 347,99 евро (680,60 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 15,14 евро (29,62 лв.) – главница, представляваща 1 цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4,02 евро (7,86 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***;

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – *** на *** /***/ за *** за ***: апартамент № ***, находящ се в ***, като ответниците имат качеството на *** на *** въз основа на договор за *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците ***, за ***а е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не са депозирани отговори на исковата молба от ответниците О. Ц. Б. и С. Т. К..

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 13.10.2026 г., ответниците не се явяват, не изпращат процесуален представител, и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като с разпореждането по чл.

131 ГПК за връчване на препис от исковата молба са били и предупредени за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответниците.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не са изпратили процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал.

1, т. 2 ГПК.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 174,03 евро, от които 90,69 евро – заплатена държавна такса и 83,34 евро – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 164,26 евро, от които 62,73 евро – заплатена държавна такса, и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът О. Ц. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на „*** сумата от 17,79 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***, и сумата от 54,99 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Ответницата С. Т. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена да заплати в полза на „*** сумата от 71,19 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***, и сумата от 110 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу О. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О. Ц. Б. дължи на „***, сумите, както следва: сумата от 453,52 евро (887 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената *** за ***, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 86,95 евро (170,05 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 3,78 евро (7,40 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1,00 евро (1,96 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу С. Т. К., ЕГН **********, с 3 адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Т. К. дължи на „***, сумите, както следва: сумата от 1815,15 евро (3550,12 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената *** за ***, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 347,99 евро (680,60 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 15,14 евро (29,62 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4,02 евро (7,86 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС***.

ОСЪЖДА О. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17,79 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***, както и сумата от 54,99 евро, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 71,19 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-***, както и сумата от 110 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4