Определение № 1506 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 953/2026
- Вид
- Определение № 1506
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1506 гр. Бургас, 26.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20262100100953 по описа за 2026 година при проверка на исковата молба по реда на чл.130 от ГПК установи следното :
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК – за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. ч.гр.д. № 881/ 2025г. по описа на Районен съд – Луковит е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Предпоставките за допустимост на установителния иск за съществуване на парично задължение по заповед за изпълнение са изчерпателно изброени в нормата на чл.415, ал.1 от ГПК. В случая не е налице нито една от тези законови хипотези. Действително искът е предявен по указания на заповедния съд, дадени с разпореждане № 631/ 23.04.2026г., мотивирано с нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Действително искът е предявен по указания на заповедния съд, дадени с разпореждане № 10901/ 03.10.2024г., мотивирано с нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно мотивите по т.10.а. от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд, пред когото е предявен установителен иск за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, не е обвързан от преценката на заповедния съд за наличието на предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК, изразена в дадените на заявителя указания за предявяване на иска.
Така посоченото правно основание /чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/ не е 1 приложимо в случая, тъй като дори и да се направи извод за редовно връчване на длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, не е налице втората кумулативна предпоставка на нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - надлежно удостоверяване от връчителя на събрани данни, че длъжникът не живее на адреса. По заповедното производство подобни данни липсват.
Напротив, връчителят е удостоверил само, че адресатът не е открит и не е намерено лице, съгласно да получи. При това удостоверяване се налага извод, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и при липсата на подадено възражение в срока по чл.416, ал.1 от ГПК е влязла в сила.
По изложените съображения съдът приема, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ по ч.гр.д. № 881/ 2025г. по описа на Районен съд – Луковит.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 2