Решение № 852 от 08.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Варна, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20253110110517 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба №80499/24.09.2025г., на ищецът И. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к.

"Вл. В." бл. ***, вх. *, ет. *, ап.** ,чрез адвокат В. Д., с личен номер на адвокат № ***, вписана във ВАК, със съдебен адрес: гр. В., бул. „Вл. В." № **, офис **, срещу ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № **, бл.

***, вх. *, чрез пълномощника си Е. С. К., с която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2181.32 лева, представляваща платена без основание по договор за потребителски кредит №30043089729 от 10.03.2020г., формирана като сбор, както следва: -за възнаградителна лихва - 905.09лв. и такса за закупени допълнителни услуги - 1 276,23лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК в уточнителна молба

№80499/24.09.2025г.,се сочи като начин на плащане на претендираните суми - чрез пощенски запис.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 10.03.2020 г., ищецът е сключил Договор за потребителски кредит №30043089729 с „П. К. Б.“ ЕООД, по силата на който му е бил отпуснат кредит в размер на 3900.00 лева, за срок 36 месеца, с месечна вноска 188.03лв., годишен процент на разходите (ГПР): 49.12 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %.

На същата дата, е било сключено допълнително споразумение към договора, с което са били предоставени допълнителни услуги „Ф." и „Ф.“.

Общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлизало на сумата от 9187.07 лева, а размерът на месечната вноска по кредита - на сумата от 255.20 лева.

1

С част от сумата по договора 1695.89лв., е било извършено рефинансиране на друг договор на ищеца с кредитор „П. К. Б." ЕООД, а сумата 2204.11лв. е била преведена по банкова сметка на ищеца.

Ответникът е изготвил и предоставил погасителен план с определени 36 вноски, с падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска.

В противоречие на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора, се сочи, че не са били включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. VI от договора , в размер на 2418,00 лева /780.00 лв. - услуга „Ф.“ и 1638.00 лв. - услуга „Ф.“, които са прикрити под формата на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че определените допълнителни такси по договора за потребителски кредит, са противоречащи на чл. 143, т.5 от ЗЗП, заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и в нарушение на добрите нрави, което представлявало директно уговорка във вреда на потребителя.

Сочи се, че посоченият в договора ГПР не съответствал на действителния ГПР и противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК водело до неговата недействителност. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, се настоява, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, чрез пълномощника си Е. С. К., прави признание на предявения осъдителен иск за връщане на заплатеното над главницата в размер на 2181,32лв. Отправя искане за произнасяне с решение, при условията на признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК., както и да не се възлагат разноски в тежест на ответника. Договор за потребителски кредит № 30043089729 се сочи, че e погасен с доброволни плащания. Ищецът не е подавал до дружеството искания, молби, претенции за неоснователно заплатени от него суми. Ответникът с поведението си, настоява, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, отправя искане разноските да бъдат възложени върху ищеца. В случай че се възложат разноски и в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, от ответната страна се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като се отправя и искане да се вземат предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответната страна признание на предявената искова претенция и релевираното от искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, съдът в с.з. е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.

По разноските:

2

При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобразява, че настоящото производство е обусловено от поведение на ответната страна, дало повод за завеждане на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, следва да се възложат в тежест на ответника, с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Не се споделят доводите на ответникът, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото признанието е направено след завеждане на исковата претенция. До подаване на исковата молба, същият е имал възможност сам да върне надвнесените парични суми, явяващи заплатени без основание.

Вследствие на изложеното, следва да се присъдят направените от ищеца в исковото производство разноски в общ размер от 325,82 евро, сбор от : 44,61 евро за заплатена държавна такса и 281,21 евро за адв.възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, ет.7, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА на ищецА И. С. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ж. к. "Вл. В." бл.

***, вх. *, ет. *, ап.** , със съдебен адрес: гр. В., бул. „Вл. В." № **, офис **/ чрез адвокат В.

Д . / , сумата от 1115,29 евро, представляваща платена без основание по договор за потребителски кредит №30043089729 от 10.03.2020г., формирана като сбор, както следва: -за възнаградителна лихва – 462,77 евро, и такса за закупени допълнителни услуги – 652,55 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, ет.7, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА на ищецА И. С. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ж. к. "Вл. В." бл. ***, вх. *, ет. *, ап.** , със съдебен адрес: гр. В., бул. „Вл. В." № **, офис **/ чрез адвокат В. Д./, сумата в общ размер на 325,82 евро, сбор от сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство по гр.д.№ 10517/2025г. на ВРС, както следва: 44,61 евро за заплатена държавна такса и 281,21 евро за адв.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3