Разпореждане № 57039 от 10.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4986/2026
- Вид
- Разпореждане № 57039
- Подписан
- 10.05.2026
- В сила
- 10.05.2026
- Състав
- ИВАНКА ГРИГОРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 57039 гр. София, 10.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110104986 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба са предявени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца Б. Х. И. на предишната му работа – „Главен асистент“ в Катедра „Икономикс“ към Общоикономическия факултет на УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО, гр.
София и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 15399.54 ЕВРО – парично обезщетение за оставане без работа в периода от 10.02.2026 г. до 10.08.2026 г., поради уволнението, извършено със Заповед № ЧР-141/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за налагане на дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ и със Заповед № ЧР-142/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, които са връчени на ищеца на 09.02.2026 г. при отказ.
От страна на ищеца Б. Х. И. чрез адв. А. А. се излагат твърдения за незаконосъобразност на наложеното на ищеца от ответника дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение, които водят на извод за предявен главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Това, обаче не се заявява ясно и еднозначно в исковата молба, предвид твърденията, че ищецът счита уволнението и за „ответни действия“ на работодателя, по смисъла на чл. 33, ал. 1 т. 6 от ЗАКОНА за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, които са забранени; търси „привременна защита“ по чл. 34а, 1 ал. 1 – 2 ЗЗЛПСПОИН – в буква А/ на стр. 4 от исковата молба, а от изявленията в буква Б/ на стр. 5, както и от петитума на исковата молба не става ясно дали ищецът търси само привременната защита по чл. 34а, ал.
1 ЗЗЛПСПОИН или предявява главен иск по чл. 33, ал. 4 ЗЗЛПСПОИН – за обявяване за недействителни на предприети срещу него ответни действия от работодателя, изразяващи се в налагане на визираното дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ и на това основание се иска отмяна на заповедта за налагането му, и евентуален иск за отмяна на уволнението, поради допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство, по реда на установената в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ защита срещу незаконосъобразно уволнение; или главният иск е само един - за отмяна на уволнението по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство, предвид изложените в исковата молба твърдения и в тази насока. Неяснотата произтича от изявленията във втория абзац на буква Б/ на стр. 5 от исковата молба – „В случай, че не приемете тезата, че наложеното на доверителя ми дисциплинарно наказание съставлява забранено ответно действие по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, моля да отмените процесната заповед, поради допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство“, което води на извод за евентуалност в исканията относно главния иск – относно целената отмяна на уволнението, както и от петитума на исковата молба, в частта на искането, което би трябвало да е относимо към главния иск – „моля след като се убедите в истинността на изложените в настоящата искова молба съображения, да отмените същите като незаконосъобразни“. Последното е равнозначно на липса на искане в насоката, дадена в голяма част от обстоятелствената част на исковата молба, а е недопустимо съдът да прави предположение за това какъв иск цели да предяви ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението с препис от настоящото определение, като има предвид изложеното по – горе, с писмена молба с 2 препис за другата страна:
Ясно и еднозначно за заяви исканията си към съда – какъв /какви искове предявява, относим /и към твърденията в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението, извършено със Заповед № ЧР141/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за налагане на дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ и със Заповед № ЧР-142/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, които са връчени на ищеца на 09.02.2026 г., при отказ и относими към твърденията за допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство;
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГОРНОТО В СРОК, исковата молба в частта на искането, заявено с петитума на исковата молба – „след като се убедите в истинността на изложените в настоящата искова молба съображения, да отмените същите като незаконосъобразни“, ще бъде върната и съдът ще приеме, че е сезиран само с редовно предявените иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца Б. Х. И. на предишната му работа – „Главен асистент“ в Катедра „Икономикс“ към Общоикономическия факултет на УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО, гр. София и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 15399.54 ЕВРО – парично обезщетение за оставане без работа в периода от 10.02.2026 г. до 10.08.2026 г., поради уволнението, извършено със Заповед № ЧР-141/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за налагане на дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ и със Заповед № ЧР-142/02.02.2026 г. на ректора на УНСС за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, които са връчени на ищеца на 09.02.2026 г. при отказ.
След постигане на яснота в предмета на делото в посочената част, съдът ще се произнесе по заявената с исковата молба привременна защитна мярка по чл. 34а, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3