Определение № 3989 от 09.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3989 гр. София, 09.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Емилия Донкова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002104330 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Бургас, против решение № 62 от 18.05.2023 г. по гр. дело № 107/2023 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 15 от 06.01.2023 г. по гр. дело № 1285/2022 г. на Бургаски окръжен съд в осъдителната му част по иск по чл. 49 ЗЗД. С потвърдената част от първоинстанционното решение Община Бургас е осъдена да заплати на М. Х. Т. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от настъпило на 12.06.2022 г. непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като решението е постановено с участието на трети лица помагачи на страната на Община Бургас – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и „Щрабаг“ ЕАД.

Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД над уважения размер от 10000 лева до размера от 15000 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Касаторът Община Бургас поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда тези касационни основания с необоснованост на изводите на въззивния съд за възприемането на фактическа обстановката и обсъждането на събраните доказателства, съдържащи и противоречиви данни, останали необсъдени, и въз основан на които съдът е определил прекомерно голямо обезщетение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Х. Т. е подала отговор на 1 касационната жалба, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Отговор на касационната жалба с доводи за нейната основателност и направено искане за присъждане на разноски по производството е подаден и от третото лице помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, като такъв не е подаден от другия участник по производството „Щрабаг“ ЕАД.

Подържа в изложението към подадената касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК при следните правни въпроса: 1. Допустимо ли е съдът да се позове в крайния си акт само на избрани доказателства, когато е налице несъвпадение и противоречие с други, които установяват различен механизъм на настъпване на увреждането и съответно коренно различен модел на защита и процесуално поведение за ответника, които практически са му отнети; 2. При проведено неуспешно доказване на предпоставките на иска по чл. 49 ЗЗД (според закона и практиката на ВКС на РБ), съответно при прекъсната причинно-следствена връзка в процеса на доказване, налице ли са други основания за приемането му за основателен; 3. Допустимо ли е постановяване на решение въз основа на ирелевантни фактически обстоятелства по делото; и 4. При противоречие в доказателствения материал или неизяснен такъв, следва ли съдът да посочи кои факти и въз основа на кои доказателства ги приема за установени.

Обосновава, че така формулираните въпроса в обжалваното решение са в противоречие с разрешенията в практиката на ВКС относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, преценката им във връзка с релевантните за спора факти и дейността на въззивния съд по: т. 5 от ППВС № 1 от 13.VII.1953 г.; ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС; т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; определение № 621 от 16.07.2020 г. по гр. дело № 4714/2019 г. на ВКС, III г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; определение № 307 от 2.05.2018 г. по гр. дело № 53/2018 г. на ВКС, III г. о.; решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г., на ВКС, II т. о.; решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. дело № 4190/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 38 от 7.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение по гр. дело № 759/2012 г. на, IV г. о.; решение по гр. дело № 871/2012 г. на ВКС, III г. о.; решение по т. дело № 52/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение по гр. дело № 2620/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 209 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. дело № 6203/2013 г. на ВКС, IV г. о., и т. 19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Извежда по тези въпроси и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване със значението за точното прилагане на закона и развитието на правото по приложимостта на чл. 153 ГПК и за начина, по който следва да се определят връзките между събраните и относими към предмета на спора факти.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, намира следното:

2

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по предявен от М. Х. Т. против Община Бургас иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от получени на 12.06.2022 г. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ребра на дясна гръдна половина и контузия на колене, в резултат от падането й от спъване на неравност от плочи на тротоар до сграда с идентификатор *** в [населено място], [улица].

Така предявеният иск е своевременно оспорен от ответника Община Бургас с възражения за неяснота на обстоятелствата, при които са настъпили твърдените травматични увреждания, и за липсата на доказателства за настъпването им при падане на тротоар, а при евентуалност навежда и възражения за съпричиняване поради липсата на проявено от ищеца обикновено внимание и движението й в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП на намиращата се до тротоара велосипедна алея и за прекомерност на претендирания размер на обезщетението.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел за установено, че на 12.06.2022 г. по време на разходка със свидетелите В. М. и Д. Т. – съседка и дъщеря на ищеца М. Т., и преминавайки по тротоара до блока на [улица], на който имало неравности от разместени и изпочупени плочи и до който се намирала велосипедна алея с разлика във височината помежду им, тя се спънала в неравност от увредена част от тротоара пред сградата, загубила равновесие и паднала напред, удряйки последователно коленете и гърдите си. Ищецът М. Т. била уплашена и се оплаквала от болки в гърдите и коленете, като свидетелките й помогнали да стане, тъй като тя била много тежка и я завели вкъщи, където приела аналгетици. Случилото се било през почивен ден, а и болките й се потиснали след приеме на лекарствата, поради което тя извършила преглед при личния си лекар на следващия ден, който й дал направление за хирург и последният след преглед й препоръчал болнично лечение, което се провело в Болница Бургасмед. След болничното й лечение тя била на постелен режим около две седмици и се нуждаела от помощ.

За изясняване на обстоятелствата, при които ищецът М. Т. е паднала, въззивният съд е обсъдил и приетото от първоинстанционния съд заключение на техническа експертиза, от което се установявало, че пред жилищния блок на адрес: [населено място], [улица]-100, е изграден тротоар с настилка от бетонови и базалтови плочи, която била неравна поради наличие на разместени и напукани и частично разрушени плочи, а пред тротоара, който бил публична общинска собственост - асфалтова велоалея за колоездачи, с бетонов бордюр от двете страни и с височина на бордюра около 10- 15 см над настилката, незначителна част от който също била демонтирана и разрушена.

Въззивният съд е счел за установено от медицинските документи и експертното заключение на медицинската експертиза, че през периода 14 – 17 юни 2022 г. ищецът М. Т. е постъпила 3 за болнично лечение, при което след проведени изследвания се установили фрактури на четири ребра в дясна гръдна половина и контузия на коленете, които съобразявайки и възрастта й са в причинна връзка с падането й на тротоарната настилка. Болките й в дясната гръдна половина отшумявали за около 20 - 35 дни, а болките в коленете й били провокирани от контузията им, но не и причинени от нея поради дегенеративното й заболяването й „гонартроза“, от което тя страдала от години.

За установявана на обстоятелства и механизма на настъпване на увреждането въззивният съд е извършил преценка на свидетелските показания, включително и за тяхната заинтересованост според правилата на чл. 172 ГПК, и за съответствието на данните в тях, които са приети за непротиворечиви, с установените данни от експертните заключения, приети в производството пред първоинстанционния съд. Приел е също, че посочването на инцидента като „битов“ от лекуващия лекар не изключвало разбирането на падането на тротоар като такъв инцидент, различен от трудова злополука и пътнотранспортно произшествие. По всички тези съображения въззивният е счел за несъмнено установени получените от ищеца М. Т. травматични увреждания и получаването им при падането й от спъване на тротоарната настилка.

При така приетите за установени факти в решението, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия състав за възникването и ангажирането на обезпечително-гаранционната отговорност на ответната община, която съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 47 ППЗП има задължението да ремонтира и поддържа велосипедните алеи по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, чрез полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и извършване на текущ ремонт, включващ работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежност, причинени от нормалната експлоатация на пътя, каквото задължение съгласно чл. 11 ЗОС има и като собственик, и следва да го осъществява в интерес на населението при съобразяване на изискванията на закона и с грижата на добър стопанин. В случая състоянието на тротоарната настилка, положена върху процесния участък, не осигурявала удобното и безопасно движение на пешеходци по тротоара, тъй като тя била неравна поради наличие на разместени, напукани и частично разрушени плочи, а наличието на неравности създавало предпоставки за спъване и падане, изисква повишено внимание при преминаване, което водило до допълнителни затруднения, особено за по-възрастни и по-трудно подвижни граждани - пешеходци. За да избегнат преминаване по увредената част от тротоара, пешеходците са принудени да я заобикалят, като изберат да се движат, макар и в нарушение, по велоалея. Изложил е, че е установено противоправното бездействие на ответната община по смисъла на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като съществуването на неравности и повреди на тротоарната настилка не било констатирано и отстранено своевременно чрез активни действия от отговорните за поддръжката на тротоарните настилки в града общински служители, въпреки вмененото на общината задължение. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура, не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин, да извършат своевременно ремонтно-възстановителни работи на тротоарната настилка и тя 4 да не представлява опасност за движещите се по тротоара пешеходци. Посочено е установяването и на получените от ищеца М. Т. увреждания - фрактура на четири ребра в десен хемиторакс и контузия на колената, както и причинно-следствената връзка между уврежданията и противоправното бездействие на ответника [община], предвид получените от нея увреждания от падане поради спъването й в неравност от увредената част от тротоара, собственост на общината.