Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 24.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 13/2021
Вид
Решение № 263
Подписан
24.03.2021
В сила
24.03.2021
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000500013 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4588 от 28.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 9599/2018 год. по описа на СГС, I-8 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. А. З. сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 21.12.2016 год., ведно със законната лихва от 16.07.2018 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълният размер от 60 000 лева.

С определение от 15.10.2020 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. Щ. Щ., процесуален представител на ищеца да измени постановеното решение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца С. А. З., чрез процесуален представител в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 15 000 лева до пълния размер от 60 000 лева, като се правят оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и индивидуално преживените от ищцата болки и страдания. Оспорват се изводите на съда с които е прието съпричиняване на вредоновсния резултат от страна на пострадалата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълен размер. Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

1

Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като неснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаване.

Подадена е и частна жалба от адв. М. Г., като пълномощник на процесуалния предстаител на ищцата срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че върху определения размер на дължимото възнаграждение следва да бъде начислен ДДС. Моли частната жалба да бъде уважена.

Въззиваемият по частната жалба не депозира отгоров.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 15 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищцата, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила гръбначна травма състояща се от многофрагментно счупване на тялото на шести гръден прешлен /Тн6/, без компютъртомографски данни за фрагменти в гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за увреждане на подлежащия гръбначен мозък и гръдна травма състояща се от травматично контузионно огнище в Ш-ти сегмент на десния бял дроб, без клинични данни за дихателна недостатъчност. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищцата имат следната медико-биологична характеристика:

Гръбначната травма изразяваща се с многофрагментно счупване на тялото на шести гръден прешлен /Тн6/, е реализирала медико - биологичния критерий трайно затруднение на движението на снагата за период по - дълъг от тридесет дни, а гръдната травма е 2 реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от получените травми, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от четири месеца, като най-интензивни са били те в първите два месеца. Проведено е комплексно болнично лечение състоящо се от режим на легло, активно неврологично наблюдение с прилагане на медикаменти. През периода на болнично проследяване и лечение не е настъпила промяна в неврологичния статус. За счупването на шести гръден прешлен е предприето консервативно лечение, като е поставен е външен торако-лумбален корсет, за период от шест месеца. Лечебният престой е бил в продължение на шест дни.

Установява се, че от причиняването на травмите, до изготване на експертизата е изминал значителен период от време, приблизително равен на две години и десет месеца. Възстановителният период за счупването на шести гръден прешлен е в рамките на една година. Контузионното огнище в паренхима на десния бял дроб е отзвучало за период от месец. Няма данни за настъпили усложнения от травматичните увреждания при ищцата. В заключение експертизата мотивира извод, че лечебният и възстановителен периоди са приключили напълно успешно.

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел З. А., баба на ищцата, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че след изписването си от болницата внучка й продължила да изпитва болки, нуждаела се от чужда помощ в бита, приемала болкоуспокояващи медикаменти, не могла да се храни и да се къпе без чужда помощ. По време на възстановителния период не ходила на училище в продължение на четири - пет месеца. За целите на лечението и възстановяването била принудена да носи имобилизационен корсет, който й създавал допълнителни неудобства.

Според свидетелката, в момента внучка й изпитвала страх да пътува с автомобили.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че в резултат от получените травми, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от четири месеца, като най-интензивни са били те в първите два месеца. Следва да се отчете, че за счупването 3 на шести гръден прешлен е предприето консервативно лечение, като е поставен е външен торако-лумбален корсет, за период от шест месеца. При определеняне на обезщетението също така следва да бъде взето впредвид, че лечебният и възстановителен периоди са приключили напълно успешно.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - декември 2016 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 20 000 лева А.екватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. По делото от приетата автотехническа експертиза се установи, че превозното средство, в което е пътувала пострадалата, е предназначено за превоз на 8-1-1 пътника, но при настъпването на процесния пътен инцидент, в микробуса са пътували общо 15 пътника освен водача, а освен това бил превозван и допълни-телно и багаж, тежащ приблизително 350-400 кг. Автомобила е бил фабрично снабден с предпазни колани, но пострадалата е пътувала без поставен колан.

Вследствие на това тялото и е било свободно движещо се в купето и са причинени получените травматични увреждания. Обстоятелството, че автомобила в крайна сметка се е установил по таван не променя този извод. Това е така, тъй като ако пострадалата бе с поставен колан, то щеше да бъде здраво закрепена за пътническата седалка, а не тялото й да бъде свободно движещо се и да влиза в съприкосновение с абсолютно всичко в купето, вследствие на инерционните сили. Обстоятелството, че броят на пасажерите в процесния микробус е превишавал почти двукратно броя пътническите седалки е било толкова очевидно за всички пътуващи, че не би могло да остане незабелязано дори и за най невнимателния от тях. След като е приела да бъде превозвана по начин, за който транспортното средство очевидно не е пригодено /претоварване с пътници/ пострадалата съзнателно се е поставила в риск и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Настоящия състав определя 25 % принос на съпричиняване.

Неоснователни са доводите на въззивника за неприложимост на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД по отношение на лицата, които не могат да съзнават и ръководят постъпките си и да действат разумно, в т. ч. и малолетните лица. В т.7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е 4 допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, както и че съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. Във възприетата от съдилищата съдебна практика, вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /виж напр Решение № 44 от 26.03.2013 год. по т.д.№ 1139/11 год. по описа на ВКС, ТО и мн.други/.

С оглед на така приетия процент на съпричиняване, то определеното обезщетение за причинените вреди следва да се редуцира до сумата от 15 000 лева.