Определение № 791 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Светлана Б. Методиева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно наказателно дело № 20245300602281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Постъпила е жалба от Ж. И. И. като законен представител на малолетния пострадал А. А. Б. против Определение № 365 от 17.05.2024г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 2083/2024г. по описа на ПРС, 5 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 08.02.2024г. по пр. преп. № 4105/2022г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 115/2022г. по описа на сектор „РПП“ при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излагат се доводи за доказаност на обвинението, както и за немотивираност на крайния извод за наличие на случайно деяние и липса на вина от страна на водача на МПС – св. Д. Е. Застъпва се становище за негово виновно нарушаване на правилата на ЗДвП, което е предпоставка за ангажиране на наказателната му отговорност. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Пловдив и връщане на делото за продължаване на разследването със задължителни указания по прилагането на закона.

Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище по жалбата пред въззивната инстанция.

1

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата на Ж. И. И. е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 24.08.2022г. с постановление на РП – Пловдив е било образувано досъдебно производство № 115/2022г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОДМВР гр.Пловдив за това, че на 16.03.2022г. в гр.Пловдив при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. А. Б. с ЕГН: ********** – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са били изготвени съответните експертизи.

По делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

Представителят на РП – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.03.2022г. около 18.30ч. св.Е. се прибирал от работа към дома си на адрес на ул.“Г.“ № * в гр.П. и управлявал лек автомобил „Д. Д.“ с peг. № *************, собственост на „В.“. По същото време започвало да се свечерява. Той управлявал лекия автомобил с включени фарове, като имало видимост и без тях, времето било сухо. Бил сам в автомобила, като управлявал същия по улица „Ц.“ в посока ул.“Д.“. На тази улица възнамерявал да завие на ляво и да продължи, тъй като търсел да намери място за паркиране на автомобила. Св.Е. е изразил позиция, че управлявал автомобила с около 20км/ч, тъй като на това място улиците били много тесни и еднопосочни, а и се оглеждал за свободно паркомясто. Приближавайки кръстовището на същото, констатирал паркиран голям бял бус, чиято задница стърчала в кръстовището. Той завил на ляво и потеглил по ул. “Д.“ От лявата му страна имало паркирани леки автомобили успоредно на тротоара, а от дясно били качени на тротоара, перпендикулярно на пътя, по който се движел. След като преминал през ул. “Д.“, на следващата улица „Г.“ намерил място за паркиране.

Той паркирал автомобила и тръгнал към дома си. Едва тогава видял, че пред близкото заведение „К.“ били събрани много хора и нещо се случвало. Решил да види какво става, тъй като познавал повечето хора. Приближавайки към това място установил от присъстващите, че някой е блъснал дете. Тогава хората гледали записите на заведението и казали, че е било блъснато от кола на „В.“ марка „Д. Д.“. Тогава св. Е. и казал, че току що той минал с лек автомобил марка „Д. Д.“ и станало ясно, че той е блъснал детето. Св.Е. нямал никаква представа как се е случило това, тъй като не възприел детето и не чул шум от удар. Пострадалото дете междувременно било транспортирано от баща 2 му – св. Б. до УМБАЛ „Св.Георги“ в спешен кабинет. Местопроизшествието било посетено от органите на полицията, които тествали водача Е. за наличие на алкохол в кръвта, като пробата му била отрицателна. За констатираните нарушения бил съставен АУАН на водача. Св.Е. бил правоспособен водач на МПС от 20години с категория „В“ и „С“.

Проведеното в хода на ДП разследване е установило, че произшествието е настъпило в населено място, на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през деня, при видимост на дневна светлина.

Платното за движение на мястото на произшествието е било с настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. Върху платното за движение не е имало оставени следи от гуми. Водачът Е. е управлявал лек автомобил „Д. Д.“ по платното за движение на ул.“Д.“ в посока от изток на запад. Пешеходецът А. Б. на 7 години е пресичал платното за движение в посока от север на юг, от дясно на ляво пред автомобила. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил „Д. Д.“ и в лявата част на тялото на пешеходеца Б. Вследствие на удара пешеходецът Б. е паднал на платното за движение.

Съобразно приложената писмена информация от Общинско предприятие по организация и контрол на транспорта, ясно и изчерпателно, скрепено със схематично изображение е установено какви са монтираните пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка на ул. “Д.“ в гр. П. към 16.03.2022г. Съобразно това писмено доказателство, на МП на хоризонталната пътна маркировка не е имало пешеходна пътека.

Съобразно заключението на назначената автотехническа експертиза, водачът Д. П. Е. е управлявал л.а. „Д. Д.“ по платното за движение на ул. „Д." в посока от изток на запад. През това време пешеходецът А. А. Б. е бил на затревена площ северно от платното. Между затревената площ и платното има паркинг, на който са били паркирани автомобили. Водачът на л.а. „Д. Д." е нямал видимост към пешеходеца А. Б. поради ограничената видимост от паркираните между тях автомобили. В един момент, пешеходецът А. Б., с бързо бягане, е преминал от затревената площ между два паркирани автомобила и е навлязъл на платното за движение с бързо бягане, като е предприел пресичане на платното за движение в посока от север на юг, от дясно на ляво пред л.а. „Д. Д.“. При излизането му зад паркиран товарен автомобил, л.а. „Д. Д.“, се е намирал на около 3,18 м. и така след около 0,6 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а „Д. Д." и в лявата част на тялото на пешеходеца А. А. Б. След удара л.а. „Д. Д." е продължил движението си, като е преминал над пешеходеца, а пешеходецът А. Б. е паднал на платното за движение, като автомобила е преминал над него. При така възприетата от автоексперта обстановка, изводът за причината за настъпване на ПТП е че пешеходецът А.. А. Б. е предприел пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. от мястото с ограничена видимост и без да се 3 съобрази с приближаващия се л.а. „Д. Д“.

Съобразно заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от представената документация се установява, че на пострадалото лице А. Б. е било причинено контузия на белия дроб с пневмоторакс в дясно /излив на въздух в плевралната кухина/, контузия на дясно бедро, охлузвания по лицето и десния крак, контузия на главата и корема. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, така както се съобщава в данните по ДП – при настъпилото ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Уврежданията на белия дроб са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

На база на гореизлоените факти прокурорът е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е приел, че от събраните в хода на разследването доказателства не може да се направи извод, че св. Д. Е. виновно е причинил средна телесна повреда на пострадалия А. Б. при управление на МПС, нарушавайки правилата на ЗДвП – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК, а се касае за случайно деяние. Той е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на КСМАТЕ. От заключението на тази експертиза се установява, че пешеходецът Б. е изскочил внезапно, тичайки пред автомобила, управляван от св. Е. и е попаднал в опасната зона на спиране на автомобила. Ударът е настъпил 0,6 секунди след като пешеходецът е изскочил пред автомобила и е бил видим за водача. Пешеходецът е бил на едва 3,18м. пред автомобила, когато е бил видим за водача му. За това кратко време Е. не е могъл да спре автомобила и да предотврати сблъсъка. Скоростта на автомобила е била 19 км/ч и същата е била съобразена с конкретните пътни условия. Пострадалият пешеходец е тичал изскачайки внезапно пред паркиран микробус и на практика не е дал никакъв шанс за реакция на водача на автомобила. Вещите лица са категорични, че водачът на автомобила в конкретната пътна ситуация е нямал възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране. С тези доводи, възприемайки заключението на КСМАТЕ, прокурорът при РП – Пловдив е приел, че е налице случайно деяние, което изключва виновно поведение на водача Е. и е прекратил наказателното производство поради липса на извършено престъпление.

Първоинстанционният съд изцяло е възприел гореизложената фактическа обстановка в постановлението на РП – Пловдив, възприел е доказателствения анализ и правнте изводи на прокурора. ПРС е приел, че са събрани всички възможни доказателства и на базата на тях е възприет за правилен изводът на прокурора, че липсва виновно поведение на водача Е., свързано с нарушаване на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с причинените травми на пострадалия Б.

4

Въз основа на горното ПРС е потвърдил постановлението на РП – Пловдив като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за липсата на виновно поведение на водача Е., отговаряйки на възраженията на жалбоподателката И. за съставомерност на деянието от субективна страна като основание да се търси наказателна отговорност на водача.

Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен прочит на събраните в хода на наказателното производство доказателства, ПОС намира че в конкретния случай се касае за случайно деяние и липсва виновно поведение от страна на св. Е. като водач на МПС. Видно от материалите по делото, изготвената КСМАТЕ изяснява в пълнота настоящия казус, тъй като е изготвена след събирането на всички възможни доказателства и същата е с участие на лекар-ординатор и автотехнически експерти. От заключението на същата е видно, че водачът Е. се е движил със съобразена с конкретните пътни условия скорост от 19 км/ч. Пешеходецът Б. е изскочил на 3,18м. пред автомобила и след 0,6 секунди е настъпил сблъсък, който е бил непредотвратим. Основна причина за настъпване на ПТП е че пешеходецът Б. е предприел пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е. от място с ограничена видимост и без да се съобрази с приближаващия л. а. „Д. Д.“. Водачът на лекия автомобил не е имал възможност да възприеме приближаващия пешеходец поради ограничаване на видимостта от паркирания микробус. На мястото на пресичане не е имало пешеходна пътека и водачът не е могъл и в конкретния случай не е бил длъжен да предвиди, че в опасната му зона на спиране ще изскочи тичайки дете на 6г., оставено без надзор от близките си.