Решение № 2209 от 05.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. Варна, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20213110109461 по описа за 2021 година и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе взе предвид следното:

ГПК.

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД , ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33 срещу ответника ИВ. В. К. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жк В.в.№**,вх.**,ет.***, ап.** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *******, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата от 390.63 лв. /триста и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ***** за периода 16.01.2018 г. – 18.01.2021 г., за която има издадени фактури за периода 21.02.2018г. – 19.01.2021г., за обект, находящ се в гр.В., жк В.В. бл.***,вх.*,ап.*

- сумата от 49.06 лв. /четиридесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.03.2018 г. до 24.01.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 1

09.04.2020 г. не е начислявано обезщетение за забава в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260591/28.1.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1051/2021г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване и канализацияВарна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на ИВ. В. К. ЕГН ********** за имот на адрес гр.В, ж.к.В.В. ***,вх.*, ап.* която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *******, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 27.01.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу И.К., въз основа на което било образувано ЧГД № 1051/2021г. по описа на ВРС, ГК-8 състав.

На 28.01.2021г. съдът издал заповед № 260591 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К. да заплати на ищеца сумата от 390.63лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.01.2018г. до 18.01.2021 г.; сумата от 49.06лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 23.03.2018г. до 24.01.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.01.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

На 26.05.2021г. ищецът е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури 2 са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № ***** до 19.01.2021г.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответницата ИВ. В. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № 305, вх. 1, ет. 3, ап. 8, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.

В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е изпратила представител в първото по делото заседание, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №

1051/2021г. по описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.01.2021 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 260591/28.1.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника ИВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жк В.в.

№**,вх.**,ет.***, ап.** ДА ЗАПЛАТИ НА заявителя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумите, както следва: сумата 390.63 лв. /триста и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ***** за периода 16.01.2018 г. – 18.01.2021 г., за която има издадени фактури за периода 21.02.2018г. – 19.01.2021г., за обект, находящ се в гр.В.жкВ.В.бл.*** вх.* ап.* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 49.06 лв. /четиридесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 23.03.2018 г. – 24.01.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. не е начислявано обезщетение за забава в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, както и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ***** за периода 16.01.2018 г. – 18.01.2021 г., за която има издадени фактури за периода 3

21.02.2018г. – 19.01.2021г., за обект, находящ се в гр.В.жкВ.В.бл.*** вх.* ап.* обезщетение за забава върху главницата за периода 23.03.2018 г. – 24.01.2021 г..

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 1051/2021г. по описа на Районен съдгр.Варна.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и предвид на това, че е налице идентитет между процесните вземания и вземанията по заповедта, съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

Представено е Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Видно от приобщените към доказателствения материал два броя обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД са публикувани в два ежедневника в броевете им от 23.01.2015г.

Приети по делото са Извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с обяви за публикуването на общите условия на ищцовото дружество в централни и местни ежедневници.

По делото е представена справка за недобора на частен абонат ИВ. В. К. с клиентски № ***** за издадените фактури за периода от 21.02.2018 г. до 19.01.2021 г.

Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.

Видно от приобщените по делото доказателства „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор , съгласно 4 чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги , предоставя В и К услуги на ИВ. В. К. ЕГН ********** за имот на адрес гр.В, ж.к.В.В. ***,вх.*, ап.* която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *******, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Съдът , като съобрази съвкупния доказателствен материал , намира, че за обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422 от ГПК, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, че не се явява в съдебното заседание, нито изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни , с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.109 от делото и доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от 175,00 лв., от които от които държавна такса в размер на 75,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв. , от които 25,00 лв.- за държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.