Решение № 209 от 02.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 137/2024
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 334, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 5, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.384, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.384, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.346 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 209 гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 6695/28.12.2023 г. по гр.д.№ 9010/2022 г., СГС, ГО, I-7 състав e осъдил по предявения от Д. А. Д. иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, ЗАД „Армеец“ АД да заплати на „Кредисимо Супер" АД, сума в размер на 39 349.50 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ с полица № ********** с включен риск „Кражба на цялото МПС“, сключена за лек автомобил марка БМВ, модел 420Д Гранд Купе, с рег. № ********, с рама № WBA4E9100HG793693, цвят – черен настъпило на 13.11.2021 г. събитие - кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 781.80 лв. обезщетение за забава за периода от 15.03.2022 г. до 24.08.2022 г. С решението ЗАД „Армеец“ АД е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Д. А. Д. сумата в размер на 6 680.27 лева, представляващи направени по делото разноски.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, което моли въззивния съд да го отмени като отхвърли предявените срещу дружеството искове или евентуално, да намали размера на застрахователното обезщетение поне наполовина, предвид наличието на неизпълнение на уговорени в договора задължения, които са от съществено значение за риска като присъди разноските на дружеството за двете инстанции, включително възнаграждение за процесуално представителство. Поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Съдът неправилно приел за налични предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на л.а. „БМВ 420Д“ с per. № ******** на съищеца по делото „Кредисимо Супер“ АД като отхвърлил възраженията на 1 застрахователя, че липсва покрит по полицата риск, че е налице изрично изключение от предоставяното по договора застрахователно покритие, както и че е налице неизпълнение на уговорени в застрахователния договор задължения от страна на застрахования, които са от съществено значение за риска. Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че застрахователят има право да откаже плащането на застрахователно обезщетение само в хипотезите, предвидени в чл. 408 от КЗ, която визирала случаите, в които застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение при настъпило събитие, което е предвидено като и представлява покрит риск по сключения застрахователен договор. Съгласно чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ, застрахователният договор следвало да съдържа покритите рискове и изключенията от покритие като застрахователят не носел риска от настъпване на вреди, в резултат на събития, попадащи извън същото. ЗАД „Армеец“ АД направило възражение за наличие на изключени рискове по т. 16.14.2 , т.
16.14.3 и т. 16.14.4 от Общите условия, съгласно които застрахователят не носел риска и не дължал плащане на застрахователно обезщетение в случаите, в които застрахованото МПС не е било затворено и/или заключено, сигналноохранителната му система не е била включена, ключовете и/или СРМПС са били оставени в МПС или без необходимия контрол извън него, както и когато ключовете и/или дистанционното управление са били отнети и/или изгубени преди настъпване на събитието, но застрахованият не е уведомил своевременно и надлежно застрахователя. Неправилно, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд приел тези възражения неоснователни. В процесния случай не било изпълнено задължението по т. 59.6.8 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС за представяне пред застрахователя на всички заключващи ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления, аларма, имобилайзер и др.. като същите следва да бъдат предоставени в срока по т. 58.2.2 от ОУ, а именно до 24 часа от узнаване за настъпването на събитието. От събраните по делото доказателства /в това число становище на официален представител на марката „БМВ“ за България и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза/, застрахованото МПС е произведено с два броя ключове, като ключовете се записват под различен номер key 0“ и „key 1“. По преписка по щета № 10021030124524 били представени два броя ключове, но и двата са с номер „key 0“, което е видно от представените към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото разпечатки от разчитане на двата ключа, което означавало, че единият, предоставен на застрахователя ключ, не е за застрахованото МПС като не е изпълнено задължението да бъдат предоставени всички ключове за автомобила. От материалите по образуваното във връзка с процесното събитие досъдебно производство се установявало, че преди настъпването на заявеното събитие за застрахованото МПС е имало два ключа, които са фигурирали под номера „key 0“ и „key 1“. Доколкото МПС може да бъде отключено и приведено в движение с другия ключ, който не е представен на застрахователя, това обстоятелство безспорно е от съществено значение за риска. Налице бил изключен риск по т. 14.8 от Общите условия за застраховка „Каско“, според текста на която не се покриват пълна загуба или частична щета, причинени при заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за настъпилото събитие и/или застрахованото МПС, тъй като застрахованият предоставил на застрахователя два ключа, като е посочил че същите са за застрахования автомобил, като впоследствие е установено, че поне единият от тях не е за л.а. „БМВ 420Д“ с рама № WBA4E9100HG793693. Налице било и неизпълнение на уговорени в договора задължения от страна на застрахования, което дава право на застрахователя да откаже или намали размера на застрахователното обезщетение.
Въззиваемият Д. А. Д. оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Счита неоснователни твърденията, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ, която норма попадала в хипотезата на чл.408, ал.1, т.4 от КЗ, но съдът приел че липсват доказателства за наличие на тази хипотеза. Не било установено по делото наличие на изключени рискове по т. 16.14.2 , т. 16.14.3 и т. 16.14.4 от Общите условия. От доказателствата по делото се установявало, че застрахованият притежава два оригинални ключа за процесния автомобил, които бил върнал на 2 застрахователя, с което застрахованият е изпълнил задължението по т.59.6.8 от ОУ. По делото било установено, че не е налице изключен риск по т.14.8 от ОУ, тъй като в процеса не било доказано застрахования да е деклаирал неверни данни по отношение на застрахования автомобил и настъпилото застрахователно събитие, и от друга страна не е установено декларирането на данни да е осъществено с намерение да се въведе в заблуждение застрахователя. Въззивният съд от друга страна следвало да обърне внимание, че това възражение не е било своевременно въведено в процеса и първоинстанционният съд дори не е дължал произнасяне по него.
Въззиваемият „Кредисимо Супер“ АД не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. А. Д. сурогационни искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Армеец“ АД да заплати на „Кредисимо Супер“ АД сума в размер на 39 349.50 лв., представляваща вземане по застрахова „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „420“, с peг. № ********, което е било противозаконно отнетото в периода 12.11.2021 г. - 13.11.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1 781.80 лв. за периода от 15.03.2022 г. до 24.08.2022 г.
Ищцата поддържа, че в качеството й на лизингополучател сключила с лизингодателя „Кредисимо Супер“ АД Договор за обратен лизинг № 1143/07.07.2021 г., по силата на който лизингодателят придобил собствеността върху МПС марка „БМВ“, модел „420“, с per. № ********, което предоставил за ползване на лизингополучателя.
Автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско и Злополука“ с полица № **********/18.02.2021 г., валидна от 18.02.2021 до 17.02.2022 г., сключена със ЗАД „Армеец“ АД. Между 12.11.2021 г. и 13.11.2021 г., в гр. София, лекият автомобил марка „БМВ“, модел „420“, с peг. № ******** бил противозаконно отнет от неизвестен извършител. Веднага след като установила липсата му, Д. Д. уведомила органите на МВР и по случая било образувано ДП № 2273МК-1842/2021 г., по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр.
№42064/2021 г., по описа на СРП. Образуваното досъдебно производство било спряно с Постановление от 16.12.2021 г., като било възобновено по жалба на ЗАД „Армеец“. Към момента противозаконно отнетият автомобил не биле открит и не бил установен и извършителят. Било подадено уведомление до ЗАД „Армеец“ АД за настъпило застрахователно събитие, по което била образувана щета № 10021-0301- 24524/2021 г. На застрахователя били предоставени всички необходими документи, които са били налични към онзи момент, за което бил съставен списък на необходимите документи, изискуеми при заявения риск, както и приемо-предавателен протокол за предаване на 2 броя оригинални ключове. Д. Д. била заплатила всички вноски по дължимата застрахователна премия. С уведомление изх. № 100- 1060/15.03.2022 г., по описа на ЗАД „Армеец“ АД, застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С Покана вх. № 033/25.07.2022 г. Д. Д. е поканила „Кредисимо Супер“ АД, да упражни правото си на иск срещу ответното дружество, по застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл.384, ал.2, т.2 от КЗ при наличие на финансов лизинг и имуществена застраховка с покритие на риск кражба или тотална щета на лизинговото имущество, застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя.
Нормативната орудба не дава възможност на лизингополучателя да претендира от застрахователя на лизинговото имущество изплащане на обезщетение при настъпил риск 3 кражба. Д. Д. е посочила, че лизингодателят „Кредисимо Супер“ АД е получило всички дължими по договора за лизинг суми, поради което след заплащане на застрахователното обезщетение дължи да преведе застрахователната сума на лизингополучателя.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва: 1./ че на 15.11.2021 г. Д. Д. е подала уведомление, че за времето между 15:30 ч. на 12.11.2021 г. и 11:45 ч. на 13.11.2021 г., л.а.
„БМВ 420" с per. № ******** е бил противозаконно отнет от мястото, където е бил паркиран - гр. София, ул. Богданци, до бл. 3; 2./ наличието на сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, полица № **********, в ЗАД „Армеец”, както и образуваната преписка по щета № 10021030124524. Оспорва да е налице покрит риск по процесния договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Твърди, че са налице изключения от предоставяното по договора застрахователно покритие. Съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ / т.
16.14.2, 16.14.3 и 16.14.4/, представляващи неразделна част от сключения застрахователен договор, застрахователят не покривал щети при рисковете по клауза „К“ - противозаконно отнемане на МПС, в случаите, в които ключовете и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система МПС са били оставени в МПС или без необходимия контрол извън МПС, както и в случаите, в които ключът за застрахованото МПС е бил изгубен и/или отнет преди настъпване на декларираното събитие, но застрахователят не е бил уведомен за това в тридневен срок от отнемането или загубването. Застрахователят не покрива претенции по рисковете по клауза „К“, когато застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или неизправна сигналноохранителна система. ЗАД „Армеец“ АД поддържа, че л.а. „БМВ 420“, с per. № ******** е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система. Твърди, че единият ключ за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. При сключване на застрахователния договор, в предложението-въпросник било отбелязано, че застрахованият притежава два ключа за л.а.