Определение № 1974 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1974 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно наказателно дело № 20261100203211 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 – 7 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК).

Производството по наказателно частно дело № 3211/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО), 5-ти състав е по реда на чл. 213, ал. 4 – 7 от НПК и е образувано по Жалба, подадена от страна на Ж. И. Д., с ЕГН ********** и с адрес в село Невша, Община Ветрино, Област Варна и с входящ № 263506/18.03.2026 г. на Софийски градски съд (СГС) против Постановление, постановено на 27.02.2026 г. по прокурорска преписка № 242/2026 г. по описа на Апелативна прокуратура (АП) – София, с което е потвърдено Постановление, постановено на 16.12.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП). Посочва се, че за потвърди Постановлението на СГП, прокурорът при АП – София, се е запознал само с материалите по преписката, но не и с писменото доказателство към Жалбата на Ж. И. Д., като приел, че същата била неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение, а изводите на прокурора при СГП били правилни обосновани и, като такива, следвало да бъдат споделени. Твърди се, че неправилно прокурорът при АП – София приел, че към Жалбата на Ж. И. Д. не се представяли никакви данни, които да променяли извода на долустоящия прокурор за липса на данни за извършено престъпление от общ характер, като прокурорът при АП – София недопустимо игнорирал приложеното от жалбоподателката доказателство и не подложил на преценка доводите в Жалбата. Навежда доводи, че Постановлението на АП – София било незаконосъобразно и било постановено при непълнота на проверяваните обстоятелства, като посочва, че прокурорът при АП – София постановил акта си, без да изясни „фактологически 1 точният предмет на проверяваните обстоятелства“, като в Постановлението не било уточнено как от приложеното Удостоверение за данъчна оценка с изходящ № 5305009879/31.05.2018 г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Варна можело да се направи обосновано предположение за извършен фактически отказ от добросъвестно изпълнение на задълженията от двамата прокурори. Според жалбоподателката по този начин прокурорът при АП – София бил толерирал бездействието и повърхностното отношение на органа на проверката. Жалбоподателката твърди, че надлежно била разяснила на органа по проверката нарушенията на прокурорите, в които се съдържали данни за съзнателни и целенасочени нарушения на служебните им задължения. Навежда доводи, че не са били предприети действия за проучване и оценка на посочените от нея данни, въпреки че прокурорите при СГП и АП – София са имали възможност и са били длъжни да сторят това, като твърди, че без да се изясни има ли данни за извършени нарушения от двамата прокурори в гр. Варна, свързани с корупция в магистратурата и с интереси за нейния имот, материалите по проверката били изпратени на прокурора при СГП.

В Жалбата, поставила началото на наказателно частно дело № 3211/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав, Ж. И. Д. е посочва, че двамата прокурори от гр. Варна не били извършили вменените им процесуални действия по събиране на доказателства за доказване на престъпления от общ характер, извършени от длъжностни лица при Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, за да може извършителите на престъпленията да избегнат наказание. Посочва, че нито един от двамата прокурори в гр. Варна не кредитирал доказателство, от което се извеждали безспорни данни за извършени престъпления от общ характер от длъжностни лица, като според жалбоподателката това не било добросъвестно поведение на прокурори, а представлявало фактически отказ от добросъвестно изпълнение на техните задължения. В Жалбата си до СГС Ж. И. Д. поставя въпроса дали умишленото несъбиране на доказателства от прокурор, за да се разкрие едно престъпление, а горестоящият прокурор да си затвори очите за това и то след като на вниманието му било поставено ново доказателство, не било противоправно и престъпно и не представлявало ли обективна последица от съзнателно нарушение на задълженията за прикриване на длъжностни престъпления на лица, които се облагодетелствали от имота й. Според жалбоподателката било безспорно, че прокурорите са работили с вътрешно убеждение в полза на трето и четвърто лице, което се установявало при анализ на приложеното от нея към Жалбата, подадена до АП – София Удостоверение за данъчна оценка, което било предмет на установяване в подадената от нея първоинстанционна Жалба и следваща такава до горестоящ прокурор. Ж. И. Д. навежда доводи, че прокурорите в гр. Варна са съзнавали относимите доказателства и нормите на закона водели до един краен извод за извършени престъпления от общ характер от длъжностни лица, но въпреки това са стигнали до друг извод за липса на данни за извършени престъпления от общ характер, което правило 2 правораздавателната дейност на прокурорите противоправна и престъпна по своята същност, тъй като, според нея, било налице съзнателно, умишлено нарушение на служебни задължения за разкриване на престъпление от общ характер с прикриване на магистратите под нормата на чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ).

Жалбоподателката посочва, че обжалваното от нея Постановление било незаконосъобразно и необосновано поради липса на обсъждане на конкретни обстоятелства, дължащи се на непълнота на проверката, като навежда довод, че последица от това следвало да бъде отмяна на Постановлението от 27.02.2026 г. на прокурор при АП – София и извършване на нова, допълнителна и задълбочена проверка, а при необходимост и разследване на магистратите от гр. Варна. В заключение жалбоподателката моли съдът да отмени обжалваното от нея Постановление и да върне преписката за допълнително разследване, като даде ясни и конкретни указания как да се преценят вписаните данни в Удостоверение за данъчна оценка с изходящ № 5305009879/31.05.2018 г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Варна, приложено към Жалбата до АП – София и приложимия закон, от които да се направило обосновано предположение за фактически отказ за добросъвестно изпълнение на служебни задължения, за съзнателно и целенасочено нарушение на служебни задължения, с оглед неразкриване на престъпление от общ характер, извършени от длъжностни лица и оглед трети лица, имащи интерес от имота й и присвояване на същия чрез невярно деклариране.

Настоящият съдебен състав като съобрази обстоятелството, че Жалбата на Ж. И. Д., поставила началото на производството по наказателно частно дело № 3211/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е с адресат СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, а разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК предвижда, че предмет на контрол от страна на съда е „потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство“ за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс (НК) или за други изчерпателно изброени престъпления, каквото е престъплението по чл. 282 от НК, приема, че Жалбата на Ж. И. Д., подадена в СГС, е насочена против Постановление, постановено на 16.12.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление, постановено на 27.02.2026 г. по прокурорска преписка № 242/2026 г. по описа на АП – София, а не срещу Постановлението на АП – София, както е посочено в същата.

Жалбата на Ж. И. Д., поставила началото на настоящото производство е подадена в преклузивния срок по чл. 213, ал. 4 от НПК, а престъплението, предмет на проверка по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП, отказ, по която е предмет на проверка от страна на съда, е по чл. 282 от НК и е сред тези, посочени в разпоредбата чл. 213, ал. 4 от НПК, предмет на съдебна проверка. Жалбата е подадена от Ж. И. Д., в качеството й на „лице, направило съобщението“ по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, което обосновава заключението, че същата има право на жалба съгласно 3 предвиденото в чл. 213, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НПК, поради което цитираната Жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, като същата разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение въз основа на следните аргументи, а именно:

СГС - НО, 5-ти състав, след като се запозна с горепосочената Жалба и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП била образувана по Жалба с входящ № 17657/25/28.07.2025 г. на СГП, подадена от Ж. И. Д., ведно с приложени към същата документи, подадена срещу прокурор С.Д. при Окръжна прокуратура (ОП) – Варна и прокурор С. К. при АП – Варна с твърдения за извършени от тях престъпления по чл. 282 от НК.

С Постановление за възлагане на проверка, постановено на 13.08.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП на основание чл.

145, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) от наблюдаващия преписката прокурор при СГП било възложено извършване на проверка по смисъла на ЗСВ, която следвало да бъде извършена от страна на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), на която били дадени конкретни указания, обективирани в три точки.

С Писмо с регистрационен № КПК – 10457-12/28.11.2025 г. на КПК и с входящ № 17657/25/02.12.2025 г. на СГП материалите по извършената проверка били изпратени на вниманието на наблюдаващия преписката прокурор при СГП, ведно със Справка относно извършена проверка по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП с регистрационен № КПК – 10457-11/28.11.2025 г. на КПК.

С Постановление, постановено на 16.12.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП, на основание чл. 213, ал. 1 във връзка с чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурорът отказал да образува досъдебно производство по преписката поради липса на престъпление.

Срещу посоченото Постановление на СГП била подадена Жалба от страна на Ж. И. Д. с входящ № 242/26/22.01.2026 г. на СГП и била образувана прокурорска преписка № 242/2026 г. по описа на АП – София, като с Постановление, постановено на 27.02.2026 г. от прокурор при АП – София, Постановление, постановено на 16.12.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП било потвърдено и Жалбата на Ж. И. Д. срещу същото била оставена без уважение като неоснователна.

Срещу цитираното Постановление от страна на Ж. И. Д. била подадена Жалба с входящ № 263506/18.03.2026 г. на СГС и било образувано наказателно частно дело № 3211/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

При упражняването на съдебен контрол при условията и по реда на чл.

4

213, ал. 4 и следващите от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на съдебната проверка е ограничен, според предвиденото в разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от НПК, до „обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство“.

Според настоящия съдебен състав, видно от материалите, събрани в хода на проверката по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП в своето Постановление, прокурорът при СГП е извършил задълбочен анализ на фактите, установени в хода на проверката по преписката и правилно е достигнал до извода, че по същата няма данни за извършени престъпления по чл. 282 от НК от страна на прокурор С.Д. при ОП – Варна и прокурор С. К. при АП – Варна. Настоящият съдебен състав намира за правилно, законосъобразно и обосновано Постановлението, постановено на 16.12.2025 г. по прокурорска преписка № 17657/2025 г. по описа на СГП, тъй като видно от събраните в хода на проверката по преписката материали и установените въз основа на тях факти не се установяват достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК за извършено престъпление, които да мотивират прокурора при СГП да образувана досъдебно производство за престъпление по чл. 282 от НК срещу посочените от страна на жалбоподателката Ж. И. Д. прокурори. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на прокурора при СГП, че оплакванията на жалбоподателката са свързани с правилността на постановените прокурорски актове на прокурорите при ОП – Варна и АП - Варна, като се изразяват съмнения, без наличие на никакви данни в тяхна подкрепа, че крайните прокурорски актове на прокурор С.Д. при ОП – Варна и прокурор С. К. при АП – Варна се дължат на техни неправомерни действия, покриващи състав на престъпление по чл.