Решение № 158 от 23.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500269 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на К. И. Б., чрез процесуалния й представител адв. Т., против решение № 148/16.02.2026 г., постановено по гр. д. № 893/2025 г. на ОС – Варна, в частта, в която по предявените от Д. К. Б. и Б. Б. Б. против въззивницата искове е прието за установено, че Д. Б. е собственик на 2/4 ид. ч. на основание реализирано строителство по време на брака върху имот, собственост на съпруга й и прекратена съпружеска имуществена общност, а Б. Б. по наследяване на ¼ ид. ч., от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, к. к. Ч., съставляващи самостоятелни обекти по КККР – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор

*** и сграда с идентификатор

***, с функционално предназначение – друг вид сграда за обитаване, двете изградени в ПИ ***, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата против Д. Б. и Б. Б. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че К. Б. е собственик на ¾ ид. ч. от същите недвижими имоти и предаване владението върху тази част, съставляваща горницата над уважения размер от ¼ ид. ч. по иска й с правно основание чл. 108 ЗС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. С доводи по съществото на спора и анализ на доказателствения материал се оспорват направените от 1 първоинстанционния съд изводи, че процесната жилищна сграда е изградена в степен „груб строеж“. Счита се, че презумпцията на чл. 92 ЗС не е опровергана, поради което тази сграда има характер на приращение и като такава е станала еднолична собственост на въззивницата. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковете на въззиваемите, съответно уважаване на насрещния иск в неговата цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Д. Б. и Б. Б., които с подробни аргументи срещу оплакванията на въззивницата оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание въззивната жалба, съответно подаденият отговор се поддържат.

В частта, в която по насрещния иск на въззивницата К. Б. е прието за установено, че същата е собственик на ¼ ид. ч. от процесните сгради и въззиваемите Д. Б. и Б. Б. са осъдени да й предадат владението върху тази ¼ ид. ч., на основание чл. 108 ЗС, решението не е обжалвано.

При извършената служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК съдът не открива пороци по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. Същото е постановено по предявени от въззиваемите Д. К. Б. и Б. Б. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията им с въззивницата, че са собственици, съответно на 2/4 ид. ч. и на ¼ ид. ч. от описаните в диспозитива на решението две сгради, съставляващи по КККР самостоятелни обекти с идентификатор *** и ***, както и по предявения от въззивницата иск против въззиваемите за признаване правата й на едноличен собственик върху същите недвижими имоти и за осъждането им да й предадат владението върху тях, на основание чл. 108 ЗС.

Изложените в исковата молба на първоначалните ищци /въззиваемите/ фактически твърдения са, че процесните две сгради – еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 128 кв. м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор *** и едноетажна сграда – гараж с площ от 50 кв. м. с идентификатор ***, са изградени по време на брака на Д. Б. със съпруга й Б. И. Б. в поземлен имот, лична собственост на съпруга Б., поради което са придобити от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Посочено е, че строителството на жилищната постройка било реализирано в периода 1994 г. – 1997 г., а гаража през 1960 – 1961 г., който при изграждането на жилищната сграда през 1994 – 1997 г. бил преустроен и разширен. След смъртта на Б. Б., починал на **.**.**** г., негови наследници по закон са били въззиваемата като преживяла съпруга и двамата им сина – въззиваемият Б. Б. и И. Б.. Последният е починал като ответницата К. Б. е негова дъщеря и единствен наследник. Д. Б. се е отказала от наследството на съпруга си, който отказ бил вписан в съответната книга при ВРС. През 2005 г. останалите наследници – Б. Б. и И. Б., сключили договор за доброволна делба, 2 с който си поделили притежавания от наследодателя им поземлен имот, ведно с намиращи се в него други постройки. След делбата двата обособени дяла са съответни на *** и ПИ ***. Процесните две сгради, попадащи в ПИ ***, не са били предмет на тази делба и въззиваемата Б. не е била страна по него. С оглед на това се твърди, че към настоящия момент същите се притежават в обикновена съсобственост между ищците и ответницата при квоти 2/4 ид. ч. за Д. Б., съответни на дела й след прекратената СИО и по ¼ ид. ч. от Б. Б. по наследяване от баща му Б. Б. и от К. Б. по наследяване от баща й И. Б., придобил тази ид. ч. като наследник на Б.

Б.. Сочи се, че тези имоти са ползвани единствено от съпрузите Б. и Д. Б.и, като Д. Б. продължава да живее там и към настоящия момент. Ответницата оспорвала правата на ищците, претендирайки, че е едноличен собственик. С нот. покана, връчена на 05.11.2024 г., е поканила Д. Б. да освободи процесните два имота.

Въз основа на горното се твърди, че за ищците е налице правен интерес да установят чрез предявените искове правата си на собственост върху спорните сгради.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор въззивницата е оспорила предявените срещу нея искове. Твърди, че процесните сгради, макар и отразени в КК като самостоятелни обекти, не са били завършени до степен „груб строеж“ към датата на доброволната делба през 2005 г., нито към настоящия момент. Оспорва представените доказателства за разрешено строителство на гараж от 1960 г. като неотносими към сграда ***, считайки, че същата съставлява незаконно и незавършено строителство, част от строителството на жилищната сграда, също незавършена. По отношение на нея /сграда ***/ се сочи, че по одобрени проекти и издадено разрешение за строеж е следвало да е на три етажа, липсва разрешено етапно строителство, съответно надлежен акт, установяващ завършеност на строителството, поради което построеното и до настоящия момент също не сочи на сграда, изградена в груб строеж. Счита, че след като и двете сгради имат характеристиките на незавършен строеж, то същите не са могли да бъдат придобивани като самостоятелни обекти на собственост в режим на СИО от съпрузите Б.и, към датата на делбата са съставлявали подобрение по см. на чл. 92 ЗС, което следва ПИ и е част от получения от наследодателя й И. Б. дял по договора за доброволна делба. С оглед на това и като негов единствен наследник противопоставя възражение, че като собственик на имота е и едноличен собственик на построеното върху него.

Едновременно с отговора е предявен от К. Б. и приет за разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу първоначалните ищци за признаване, че е едноличен собственик на процесните две сгради и за предаване на владението върху тях. Претендираното право на собственост е основано на същите фактически твърдения, изложени в отговора – липса на завършено до степен груб строеж строителство и придобиване на изграденото 3 до този момент, отразено в КК като самостоятелни сгради, по наследяване от баща си, който от своя страна е станал собственик на ПИ ***, ведно с приращенията в него, по силата на наследяване от Б. Б. и договора за доброволна делба от 2025 г.

Така предявения насрещен иск е оспорен за горницата над ¼ ид. ч. от процесните имоти, съставляваща притежаваната от наследодателя И. Б. ¼ ид. ч. от наследството на Б. Баев, възраженията на което оспорване са изведени от фактическите твърдения, на които са основани предявените от въззиваемите първоначални искове за собственост.

По съществото на правния спор, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор относно следните факти, установени и от доказателствения материал, а именно, че въззиваемата Д. Б. е преживяла съпруга на Б. И. Б., поч. на **.**.**** г. и оставил за наследници по закон съпругата си и синовете си - въззиваемият Б. Б. и И. Б. Б.; И. Б. е починал на **.**.**** г. като негов наследник по закон е дъщеря му - въззивницата К. И.

Б.; Д. Б. е направила отказ от наследството на съпруга си, който отказ е вписан в книгата за откази при РС – Варна под № 48/02.10.2003 г.; на 29.09.2005 г. между Б. Б. и И. Б. е сключен договор за доброволна делба на притежаван от наследодателя им недвижим имот, придобит от него с нот. акт № 28, том VІІІ, д. № 1741/1957 г. преди сключване на брака му с въззиваемата Д. Б. през 1959 г., който имот по договора за делба представлява ПИ № 354, с площ от 1 100 кв. м. по нот. акт, 1 241 кв. м. по КП, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 35 кв. м. на етаж, изба с площ от 9 кв. м. и гараж с площ от 21 кв. м.; съгласно коментирания договор за доброволна делба Б. Б. е получил дял І с площ от 620.50 кв. м., а И. Б. – дял ІІ, като не е спорно, че към настоящият момент дял І съответства на ПИ с идентификатор *** по КККР, ведно с описаните в договора двуетажна сграда, изба и гараж, а дял ІІ е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР, в който попадат процесните две сгради; с нот. покана, връчена на Д. Б. на 05.11.2024 г., въззивницата я е поканила да освободи същите, заявявайки права на собственост върху тях в качеството й на наследник на баща си И. Б. и придобити от него по договора за доброволна делба от 2005 г.

Спорните въпроси, във връзка с които са наведени и оплакванията във въззивната жалба, са дали тези две сгради, отразени в КККР като самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, са имали характер на такива към датата на смъртта на общия наследодател – Б. Б. и към 2005 г., когато е сключен договора за доброволна делба.

От ангажираните в тази връзка доказателства се установява следното:

Съгласно позволителен билет № 282/1960 г. на Б. Б. е разрешено 4 строителството на гараж с размери 5/3 м. и височина 2.10 м., въз основа на което е съставен и протокол за строителна линия. Видно от приетата като доказателство кореспонденция /писмо-отговор на ОбНС – Варна от 1972 г./, съобщение и квитанция за платена глоба от 1979 г., параметрите на разрешеното строителство съгласно позволителния билет не са били спазени, както едновременно с това е извършено и незаконно преустройство на съществуваща дървена барака чрез изграждане на монолитна постройка към гаража. За това нарушение на строителния режим наследодателят Б. е бил санкциониран, а построеното е прието за търпим строеж по смисъла на ЗТСУ /отм./.

С разрешение за строеж № 23/07.04.1994 г., издадено в полза на Б. Б., му е било разрешено строеж на вилна сграда в парцел ХІ-3266, съгласно одобрен архитектурен проект, ситуирана в сегашен ПИ *** /видно от виза за проектиране с № 541/20.12.1993 г./. В обяснителната записка към одобрените проекти е посочено, че предвидената за застрояване сграда ще е със ЗП от 126 кв. м., следва да бъде долепена до съществуващ гараж и надстрояване над съществуваща изба и ще се състои от приземен етаж с гаражи, един жилищен и един тавански етаж, предназначен за живеене, с двускатен покрив с керемиди.

Съгласно писмо на началника на РДНСК – Варна до ДНСК – София от 11.08.2000 г., с констативен акт от 04.05.2000 г. по чл. 309, ал. 1 ППЗТСУ е установено извършено в имота на Б. Б. /парцел ХІ – 3266/ незаконно строителство на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 126 кв. м., състояща се от приземен етаж, включващ два гаража и стая, ситуационно разположен на уличната регулация, и надземен етаж, изтеглен на 2 м навътре от регулационната линия. Изрично е посочено, че изграденото е в груб строеж, извършено в отклонение от издадените строителни книжа и изисквания вр. наложена със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра на ТРС /след издаване на разрешението за строеж/ строителна забрана. С оглед така установено незаконно строителство и на основание чл.