Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 18.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно административно наказателно дело 675/2023
Вид
Решение № 195
Подписан
18.07.2023
В сила
18.07.2023
Състав
Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Крум Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.133 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Благоевград, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно административно наказателно дело № 20231200600675 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. Л. Л. – защитник на обв. К. Р. В. от гр.

Б., срещу Решение № 220 / 04.04.2023 год., постановена по а.н.д. № 1570 / 2021 год. по описа на Районен съд – Благоевград.

В съдебно заседание обвиняемият К. В. се явява лично и с упълномощения от него защитник, който поддържа тезата, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, като обвинението за извършено престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин.

Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция са ангажирани допълнително писмени 1 доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната и жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна с оглед на следното:

С обжалваното Решение № 220 / 04.04.2023 год., постановено по а.н.д. № 1570 / 2021 год. по описа на Районен съд – Благоевград, обвиняемия К. Р. В. е признат за виновен в това, че на 23.11.2019г. около 19.30 часа в гр.

Благоевград, на ул.“Н. В.“, в близост до знака, където започва ул.“Ц. И. А.“ чрез нанасяне на удар в областта на гърба на В. Л. Р., от който същия загубил равновесие и последвало падане и подпиране на двете му ръце, причинил по непредпазливост на Р. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, довели до трайно затруднение в движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца – престъпление по чл.133 във връзка с чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Наред с това, обвиняемия К. В. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Благоевград сумата 687,35 (шестстотин осемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляващи направени разноски за изготвяне на съдебно-медицинска и биологична експертизи в досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 5 (пет) лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Обвиняемия В. следва да заплати също по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 80 (осемдесет) лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното производство, както и 5 (пет) лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че от проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са 2 изясняват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Обвиняемият К. Р. В. е на * години, неженен, с висше образование, безработен. Същият е неосъждан.

Обв. К. В. и св. В. Р. живеят в съседни жилища, находящи се в кооперация на ул. „К. Б.“, № * в гр. Б. От много години отношенията между В. и Р. са силно влошени.

В началото на месец ноември 2019г. обв. К. В. се завърнал от чужбина, където работил и с неговите приятели решили да организират парти, за да отбележат завръщането му.

На 23.11.2019г., около 16:00 часа, обв. К. В. и свидетелите Й. Х., П. Г., С. Б., А. Т., М. Д. – приятелка на обвиняемия, и майка му - М. В. се събрали на двора пред дома на обвиняемия на посочения адрес -гр. Б., ул. „К.

Б.“, № *, ет. *, където подредили маси и започнали да приготвят храна на скара, консумирали храна и напитки, като настроението им било приповдигнато. Същата вечер, около 19.00 часа, св. В. Р. се прибирал за кратко в жилището си, където оставил багаж и отново излязъл. Св. Р. видял, че обв. В. и приятелите му празнували шумно, пиели алкохол, гърмели с пиратки, свирели зурни. След като излязъл от дома си, Р. минал покрай компанията и се насочил към централната част на града, където го чакали съпругата му Г. К.-Р.а и нейната приятелка Д. Г.. В момента, в който се намирал на ул. “Н. В.“ до пътния знак, на кръстовището, от което започва ул.“Ц. И. А.“, В. Р. чул шум от тичане зад себе си и се обърнал, при което видял, че зад него се намира обв. К. В., който вече го настигал и започнал да го псува и обижда. Р. забелязал също, че към тях тичат и други лица, сред който разпознал св. М. Д. – приятелката на К. В.. В този момент В. му нанесъл удар с дясната си ръка, с юмрук в лицето в областта на устата от ляво, при което В. Р. се завъртял, след което усетил още един удар в областта на гърба.

От удара в гърба загубил равновесие, политнал и паднал на асфалта, като при падането си напред се подпрял на дланите на двете си ръце. От ударите и падането пострадалият Р. се почувствал замаян и когато се осъзнал видял, че около него няма никой. Тогава Р. забелязал на земята часовника, който обвиняемия К. В. носел и който възприел че отхвръква от ръката му при 3 нанасяне на ударите, а именно часовник черен на цвят, марка „G Shock“, който бил паднал до него в близост на улицата. В. Р. вчел часовника от земята, но започнал да усеща много силна болка в ръцете си и болка в областта на устата. Изправил се и тръгнал към центъра, където знаел, че го чакали съпругата му и нейната приятелка в заведението за бързо хранене срещу бившата книжарница „Перун“. По пътя свидетеля В. Р. видял полицейски служител в униформа – св. Р. К., към който помолили за помощ.

Свидетелят К. видял нараняванията по лицето на В. Р. и го попитал какво се е случило, а Р. му обяснил, че е нападнат от своя съсед. Св. К. се обадил на колегите си да изпратят автопатрул от 01 РУ – Благоевград, след което заедно с Р. се насочили към заведението за бързо хранене срещу книжарница „Перун“, където била съпругата на Р. и нейната приятелка.

След като В. Р. и полицейския служител Р. К. пристигнали в заведението за бързо хранене, там дошъл и автопатрул от 01 РУ – Благоевград в състав свидетелите Р. Б. и колегата му Р. И., пред които пострадалия Р. отново обяснил, че е бил бит от съседа си К. В., с който имат влошени отношения от дълго време. Полицейските служители възприели и нараняванията по лицето на Р., който имал кръв в областта на устните, като им споделил също, че го болят ръцете и му се клати зъб. Пострадалият В. Р. отвел полицейските служители до мястото, където бил нападнат, след което отишли във 02 РУ – Благоевград, където същият подал жалба за станалото. С протокол за доброволно предаване на полицейските служители е предаден часовник със скъсана каишка, който пострадалият В. Р. е намерил на местопрестъплението и е виждал , че такъв идентичен часовник е носил обв.

В..

Безспорни са констатациите на първия съд, че след като В. Р. подал жалбата си, полицейските служители го отвели в СПО към МБАЛ – Благоевград, където при извършения преглед се установило „Слабо кървяща рана в областта на горната челюст около зъбите, като единия зъб му се клати.

Охлузна рана на ляво коляно и ограничени движения в лактите.“, което било отразено и в издаденият му лист за преглед на пациент в СПО (лист 17 от том 1). При направени ренгенографии е установено счупване в горен край на шийките на лъчевите кости. В последствие свидетеля В. Р. бил настанен в „Отделението по ортопедия и травматология“ към МБАЛ - Благоевград, където при извършения преглед обективно е установено охлузвания с изразен 4 оток и деформация на лакътните стави. Проведено му било лечение, чрез пункция и евакуация на кръвта от ставите, направено е наместване и имобилизация със съответните имобилизационни превръзки. Пострадалият бил изписан от отделението за продължаване на лечението в домашни амбулаторни условия с начален отпуск по болест от 31 дни и поставена диагноза „Счупване на лъчева кост/Малки оперативни процедури на раменния пояс и горен крайник“, видно от приложените копия на медицински документи (лист 107-118 от том 1).

От изготвеното заключение по назначената съдебно-биологична експертиза се установява, че по представеното веществено доказателство – мъжки часовник, черен на цвят, марка „G Shock“ не се доказва наличие на биологичен материал и кръв по часовника.

Районният съд коректно е посочил, че от изготвеното заключение по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че пострадалия В. Л. Р. е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупвания в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, които по своя медико-биологичен критерий са довели до „трайно затруднение движението на двата горни крайника“, за около 4-5 месеца, свързано с по[1]силни в началото болки и постепенно отзвучаващи в горепосочения срок, без изгледи да оставят по-късни и трайни последици.

Вещото лице е констатирало още, че останалите посочени от пострадалия и установени в представените медицински документи травматични увреждания (данни за кратковременна липса на спомен след падането, но без загуба на съзнание, охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето в ляво, с рентгенови снимки данни за отчупване на коронката на четвърти зъб), по своя медико-биологичен критерий са му причинили: Временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в замайване, зашеметяване с липсата на спомен за кратко, частично и преходно затруднение на дъвченето, и ходене с левия долен крайник, свързани с болки и страдания умерено силни в началото, но значително по-слаби от тези в областта на счупванията в лакътните области на горните крайници. Посочено е от вещото лице и това, че увреждането на коронката на четвърти зъб, поради естеството на увреждането (коронка, макар и естествена) и това, че се касае за увреждане на предкътник не представлява трайно затруднение на дъвченето, като не са представени обективни данни, от които да се направи 5 извод, че следствие от инцидента има пълно отпадане на този, друг или други зъби. Вещото лице е посочило също, че установените травматични увреждания се дължат на директни и индиректни удари в областите, където са причинени. В комплексност и поотделно травмите, добре отговарят да са причинени по начин и време посочени от пострадалият в анамнезата на медицинските документи и в протоколите за разпит на същия и свидетелите очевидци, а именно: чрез удар от второ лице в областта на лицето, при което са причинени установените травми по лицето, с последващо падане по стръмнина с известна придадена енергия и опиране на горните крайници и на лявото коляно, при което са причинени установените счупвания на шийките на лъчевите кости на двете предмишници и охлузната рана по лявото коляно, преди постъпването му към 20.14 часа на същата дата за преглед в СПО и за лечение в травматологично отделение на МБАЛ – Благоевград АД.

Установената тежест и двустранност на травматичните увреждания на горните крайници, изключват според вещото лице в известна степен, същите да са причинени при самостоятелно падане от собствен ръст, без придадена енергия на падането, от второто лице. Увреждането изразяващо се в счупвания в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза е причинило трайно затруднение движението на двата горни крайника за срок по-голям от един месец, а именно за около 4-5 месеца на пострадалия В. Р., като представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.