Решение № 153 от 31.07.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Троян, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20224340100675 по описа за 2022 година за да се произнесе - съобрази:

Производството е образувано по искова молба на И. Сатинславов С. от гр. Троян против И. С. С. от същия град с посочено правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.

Твърди се, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на семейни начала, като от съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете – С.И. С., роден на *** г. С. излага, че от 2019 г. ответницата започнала да страни от него, той научил за изневери на С., но й простил.

Между тях започнали чести скандали. Ищецът излага, че С. се държала много агресивно и с детето, често му се карала. През 2022 г. тримата отишли на море и сред поредния скандал, С. взела автомобила и си тръгнала, като оставила С. и сина им без превоз.

Ответникът твърди, че оттогава той полага грижи за детето. Майката не се обаждала с дни. Миналата година завела детето на море, след което отново го върнала при бащата.

С. излага, че двамата с ответницата не могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетният им син.

В с. з. ищеца се явява лично и е представляван от адв. В. К. от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което уважи изцяло така предявените искове, като му присъди упражняването на родителските права и постанови детето да живее при него, като определи режим на контакти с ответницата и съответната месечна издръжка.

Ответницата И. С. е представлявана в процеса от адв. С. Б. от ГАК. По 1 реда на чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор в месечния срок.

Оспорват се изцяло изнесените обстоятелства по исковата молба, ангажирани са писмени и гласни доказателства. Предявен е насрещен иск срещу И. С., с който С. моли съда да й предостави упражняването на родителските права, както и местоживеенето на детето при нея, да определи месечна издръжка и режим на контакти между детето и бащата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства: Служебна бележка изх. № 6/27.09.2022 г. от Детска градина „***“ - Троян, Доклад за психологичното състояние и резултати от психологичната подкрепа на С.И.

С. от Дневен център за подкрепа на деца и младежи с увреждания и техните семейства гр. Троян, удостоверение изх. № 5 от 27.09.2022 г. от „***“ ООД, удостоверение за Б. сметка, изд. от ОББ АД, удостоверение за постоянен адрес изх. № 02-03-621 от 27.09.2022 г., изд. от Община гр. Троян, удостоверение за раждане № 0000170019 от 24.01.2017 г., изд. от Община гр.

Троян, Служебна бележка изх. № 189/08.09.2022 г. от Детска градина „***“ Троян, Допълнително споразумение № 18 от 07.09.2022 г. от НЗОК, Епикриза на И. С. С. от УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД гр. София – Отделение по лъчелечение, Епикриза на И. С. С. от УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД гр.

София, Договор за наем от 01.09.2022 година и Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Троян с вх. № 1987 от 03.05.2023 г., от показанията разпитаните свидетели С.И. С.а, М.И.Д., С.И. С. и М.И.М., както и от заключението на назначената комплексна съдебно-психологическа психиатрична експертиза с вещи лица А. А. и Н. Л. М. Д., намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на Община Троян, страните И. С. и И. С. са родители на малолетното дете С.И. С., роден на *** г.

Не се оспорва, че С. и С. са живели на семейни начала и от лятото на 2022 г. двамата се разделили.

Относно твърдяните отношения между страните, съда е допуснал гласни доказателства. В производството са разпитани посочените горе свидетели.

Свидетелката Силвия С.а е майка на ищеца. Излага, че сина й и ответницата се разделили през м. август миналата година, когато били заедно с детето на море. С. си тръгнала сама от там и оставила ищеца и сина им без превоз. След това свидетелката и сина им близо месец гледали детето. Ответницата многократно е казвала на С.а, че не може да живее с ищеца, че не може да го понася, но тя е молела да остане заради детето. За детето са се грижили и двамата родители. Ищецът е ходила на работа, но когато С. се е разболяла и е претърпяла операция, цяло лято детето е било при бащата и той се е грижел за него. С.а излага, че също е помагала. Родителите на ответницата са били ангажирани и затова повечето пъти свидетелката е гледала детето.

След операцията С. всяка седмица е ходила на лъчетерапия, като един пътя я карал ищеца, един път – баща й. С.а излага, че когато се е влошило състоянието на ответницата, тя е съдействала да постъпи в болница, била е до нея, помагала й е винаги. След случая на морето, С. се прибрала при родителите с в Г.. В последствие наела квартира в гр. Троян, в която живее в момента. Свидетелката излага, че сина й е предлагал на С. да се споразумеят за детето, но тя не желаела да разговаря с него. Потърсили са съдействие от Центъра за подкрепа за деца в гр. Троян. Детето е ходило два пъти седмично.

Към момента детето живее при майката, но ходи и при бащата, съответно 2 изцяло подпомаган от бабата - свидетелката С.а.

Свидетелката излага своите наблюдения, че когато С. дойде при тях първо е плах, не иска да разговаря, но после се отпуска, но се забелязва, че майката настройва детето против бащата и бабата.

С.а излага, че в момента сина й живее с друга жена, с която детето има комуникация, чувства се добре с баща си и другата жена. Свидетелката излага, че винаги се е отзовавала да помага, когато детето е болно, прави всичко възможно да поеме грижите за него. С. ходи на детска градина, но сега много често боледува. С.а има наблюдение, че като дойде детето при тях, първият ден е неспокойно, нервничи. След това става спокойно, свиква си с живота, който живее в къщи при сина й и жената, с който той живее.

Към момента детето живее и при единия и при другия родител, зависи С. колко време ще прецени да пусне сина им при бащата. Свидетелката излага, че двамата нямат комуникация не могат да се разберат по този въпрос.

Показанията на свид. М.Д. разясняват отправния за ищеца случай на морето през м. август 2022 г. Установява се от показанията, че Д. и страните са близки приятели и отишли заедно с децата си на море. Д. излага, че С. й се оплаквал, че от около три години с в лоши отношения с ответницата. Когато отишли на морето, ищцата и ответника започнали да се карат. След поредния скандал, на сутринта ответницата станала и си тръгнала с автомобила, и ищеца и сина им останали без превозно средство. Наложило за навръщане ищеца и детето да се приберат с автомобила на свидетелката. Д. излага, че оттогава не поддържа контакти с И.. Детето в момента живее при нея, но ходи и при баща си. Наложило се е детето да посещава психотерапевт, тъй като в детската градина са забелязани проблеми с него. Свидетелката предполага, че здравословното състояние е повлияло силно на поведението на майката. И. е станала много нервна, всичко я дразни, случвало се е да удря детето.

Свид. С. С. е баща на ответницата. Показанията на същия са противоположни на тези на предходните свидетели. С. излага, че от раждането на детето всичко необходимо е купувал той и майката на И..

Преките грижи за С. е полагала винаги дъщеря му.

През 2021 г. ответницата се разболяла и се наложила оперативна интервенция в София. Свидетелят излага, че заедно с ищеца и неговата майка настанили дъщеря му в болницата в София. След няколко дена я изписали и тя се прибрала в Троян, наложило се майката на ответницата да остане в дома й в гр. Троян да й помага за детето. С. излага, че работи на смени и също е идвал в Троян често, докато дъщеря му се е възстановявала. Правело му впечатление, че ищеца не обръща почти никакво внимание. Връщал се късно в къщи и излизал рано. Майката на С. също е идвала да помага, но за малко.

Детето е стояло при И.. След операцията се провела лъчетерапия, за която се налагало всеки ден от понеделник до петък С. да пътува до София. Свидетеля излага, че той карала и после връщал дъщеря си от болницата. Само два или три пъти се наложило да я кара ищеца. Случвало се е И. сама да тръгне в понеделник за София, да проведе терапията си и да се върне, тъй като И. се е прибирал късно в неделя през нощта, след като се е събирал с приятели и е употребил алкохол. С. описва процесния случай за почивката на морето. Още на вторият ден, вечерта С. се обадила на баща си поискала да отиде да я вземе, тъй като се скарали жестоко с И.. Свидетелят й казал, че ще може да 3 тръгне сутринта. На другият ден рано тръгнал за Приморско. Като отишъл видял дъщеря си на пейка пред хотела, казала му, че не е спала цяла нощ. И. й казал, че това й е последното море, тъй като й остават още два-три месеца живот. Двамата тръгнали, като С. карала след свидетеля и двамата се прибрали в Г.. С. през това време казал на С., че като се прибера в Троян да я няма в апартамента. След като И. и детето се прибрали в Троян, И. дошла от Г. да вземе сина си. Но И. С. не и е дал въобще детето, като й казал, че няма жилище. Тогава С. си намерила квартира, в която живее и в момента и се грижи постоянно за детето. С. разказвала на баща си, че когато И. вземе детето при себе си, всъщност за него не се грижи той, а неговите родители. С. заявява, че той не гледа детето. Ако го вземе в месеца най – много за един-два дена. Показанията на С. са противоположни от първата група свидетели и относно отношенията на детето към другата жена, с която в момента живее баща му. Детето казвало на дядо си, че тя му е изхвърлила всички дрехи и играчки от гардероба му и си е сложила нейните вещи там. Когато детето било при тях, не му давали да спи на леглото си, а спяло при тях на спалнята.

Свид. М. М. е съседка на страните в гр. Троян, излага, че познава страните. Двамата живеели заедно, родило им се дете – С., което е на шест години. От лятото на миналата година двамата се разделили. М. много пъти е помагала на С., да гледа детето, когато е болно.

Когато двамата се разделили, около два месеца детето стояло при баща си, докато И. си намери квартира. М. излага, че й помагала при пренасянето на багажа в квартирата. От тогава детето живее при майка си. И. го взема много рядко, а когато го вземе, детето стои при баба си /майката на ищеца/.

Според свидетелката, И. е безотговорен, когато С. е бил много малък, не се интересувал от него, тъй като работата му била по-важна. М. излага, че поддържа контакти с детето и И., от как се е изнесла в квартирата. Прави й впечатление, че С. е много неспокоен и не може да разбере защо родителите му са се разделили. Когато е бил при баща си и се върне при майката, е много буен, изнервен, неспокоен. И. е отговорен човек. Тя винаги се е грижила за него. Свидетелката не отрича, че е помагала и майката на И.. Впечатление на М. направило, когато И. се разболяла и претърпяла операция, И. си работил в гаража и не стоял при нея, сякаш не го интересувало.

Знае, че родителите на ответницата са били винаги на разположение на дъщеря си. И. не ги харесва и те не се чувстват добре дошли в неговия дом.

Бабата и дядото са вземали детето в Г..

По делото са представени доказателства относно доходните на страните.

По делото е назначена и приета комплексна съдебна експертиза, с вещи лица – психолог А. А. и психиатър д-р Н. Л.. Експертите са изследвали материалите по делото, провели са интервю със страните. В заключението се сочи, че не се регистрират данни за синдром на родителско отчуждение спрямо който и да било от двамата родители, съхранено е амбивалентното отношение и привързаност на детето спрямо всеки един от тях. И двамата родители демонстрират разбиране по отношение ролята на другия при развитието на детето им, но се разминават във възгледите си относно отговорностите.

Вещите лица заключват, че в случая по-ефективен се оказва авторитетния подход при майката в сравнение с либералното родителско ръководство при 4 бащата. Негативно влияние върху психичното развитие на детето има и разминаването в стила на родителско поведение и разнопосочния подход при възпитанието му от двамата родители, тъй като детето се научава да манипулира единия и другия родител с оглед интереса си. Сочи се, че на този етап е по-удачно да не са споделени родителските права, а да се предоставят на родителя с по-висок родителски капацитет при режим на срещи с другия родител. При детето се очертава неотговарящо на нормите поведение, придобито или заучено, което е сравнително дълготрайно, но обратимо.