Решение № 978 от 09.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. С., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100900983 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

135, ал. 1 ЗЗД и чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Ищецът Р. И. А. – синдик на „И. 90“ ООД (н.), сочи, че с Решение № 360/30.05.2022 г., по в.т.д.н. № 214/2022 г. по описа на Апелативен съд гр. С. по отношение на дружество „И. 90“ ООД било открито производство по несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г. Твърди, че на 28.07.2017 г. „И. 90“ ООД с управител А. В.В.

(понастоящем Б.) е взело решение да учреди ново дружество с наименование „Б.с КИА“ ЕООД, с управители А. В.В. и Ю.Д.М., а на 05.09.2017 г. „И. 90“ ООД е взело решение за увеличение на капитала на дружеството от 100,00 лева на 1 780 600,00 лева чрез извършване на непарична вноска в капитала на „Б.с КИА“ ЕООД на стойност 1 780 500,00 лева, с предмет право на собственост на няколко самостоятелни обекта в сграда с адрес на имота гр.С., район „Триадица“, ул."*******, с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ’Триадица”, Столична община, гр.С., одобрени със Заповед рд-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, от които и процесните, както следва: ***;

***; ***; *** и ***.

Сочи, че на 23.10.2017 г. едноличният собственик на капитала на „Б.с КИА“ ЕООД - „И. 90“ ООД е взел решение за продажба на 890 300 дружествени дяла с номинална стойност от 1 лев на Ю.Д.М. при продажна цена от 3 000,00 лева, а на 13.03.2018 г. „Б.с КИА“ ООД е взело решение за участие с 50% в капитала в новоучредено дружество „С. Р.“ ООД /вписано на 19.03.2018 г./, като другият съдружник е „Е.Е.К.“ ЕООД, а управители на това дружество са А. В.В. и Ю.Д.М.. Твърди, че на проведено общо събрание на дружество „Б.с КИА“ ООД на 04.09.2018 г. е взето решение за извършване на непарична вноска в капитала на „С. Р.“ ООД чрез апорт на недвижи имоти с идентификатори по 1 кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ’Триадица”, Столична община, гр.С., одобрени със Заповед рд-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК ***; ***; ***;

*** и ***, която непарична вноска е на стойност

463 100,00 лева, срещу които са записани 463 100 дяла с номинал 1 лев в капитала на „С. Р.“ ООД, като увеличението на капитала е вписано на 05.10.2018 г.

Твърди, че дружества „И. 90“ ООД, „Б.с КИА“ ЕООД и „С. резидънс“ ООД са свързани лица и с извършените два апорта е налице съзнателно увреждане интересите на кредиторите на „И. 90“ ООД (Н) и иска посочените две апортни сделки да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Сочи, че със заповед № РД 18-124604.02.2020 год. на началника на СГКК - гр. С., е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., ЕКАТЕ 68134, община Столична, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 год. на изпълнителния директор състоящо се в нанасяне на самостоятелни обекти на четвърти и пети етаж, в сградата, в която са процесните имоти, като тази промяна е засегнала процесните имоти с идентификатор *** и ***, както следва: от имот с идентификатор *** са обособени два нови имота, а именно: Офис 5, с идентификатор ***, с площ от 53,650кв.м. и офис 4, с идентификатор ***, с площ от 29.00 кв.м, намиращи се на ет. 4, с адрес: гр. С., район „Триадица“, ул. „*******; от имот с идентификатор *** са обособени три нови имота, а именно: офис 7, с идентификатор ***, с площ от 19,790 кв.м.; офис 9, с идентификатор ***, с площ от 16.890 кв.м, офис 8, с идентификатор ***, с площ от 18.870 кв.м, намиращи се на ет.

4, с адрес: гр. С., район „Триадица“, ул. „*******.

Ищецът твърди, че имотите, предмет на апортите, се владеят от последния приобретател и трети ответник – „С. Р.“ ЕАД, като универсален правоприемник на „С. Р.” ЕООД, поради което предявява осъдителен иск за връщане на имотите в масата на несъстоятелността.

Ответникът „И. 90“ ООД (н.) счита предявените срещу него искове за основателни.

Ответниците „Б.с КИА“ ООД и „С. Р.” ЕАД оспорват предявените срещу тях искове. Правят възражение за погасителна давност по отношение на исковете за относителна недействителност на апорт, извършен по силата на Протокол от 05.09.2017 г. и вписан в търговския регистър към Агенция по вписванията на 06.10.2017 г. Излагат доводи за липса на правен интерес от предявяването на Павлов иск срещу извършения апорт в полза на „С. Р.” ЕООД, чийто универсален правоприемник е „С. Р.“ ЕАД, тъй като евентуалното уважаване на същия не би довело до връщане на имуществото в патримониума на несъстоятелния длъжник при основателност на възражението за погасителна давност, както и поради факта, че участието на „И. 90“ ООД (н) в „Б.с КИА“ ООД е прекратено на основание изявление по чл.

231, ал.3 ДОПК от 22.10.2020 г. Твърдят, че по същите причини е недопустим и осъдителният иск по чл. 649, ал.2 ТЗ. Оспорват наличието на кредитори с вземания, които да обосноват умишленото извършване на апорта, като твърдят, че към датата на апорта кредотор с изикуемо вземане е единствено Ю.М., чието вземане е било обезпечено с ипотека, която в достатъчна степен го е защитавала, в т.ч. и от увреждащи сделки. Излагат доводи, че същият 2 няма интерес от умишлено намаляване на имуществото на несъстоятелния длъжник, тъй като самият той е кредитор с прието вземане. Оспорват сделките по апорт на недвижими имоти да са увреждащи, като твърдят намаляването на имуществото на „И. 90“ ООД /н/ да е станало единствено поради прекратяване на участието на това дружество в „Б.с КИА“ ООД по силата на изявлението на НАП. Ответникът „Б.с КИА“ ООД излага доводи доводи, че цената на прехвърлените дялове в „Б.с КИА“ ООД се различава от стойността на апортираните имоти поради това, че собствеността върху тях е била спорна, а и са били нужни инвестиции за завършване на строителството на сградата, за което е сключен договор за финансови услуги от 07.08.2017 г. , по силата на който „Б.с КИА“ ООД е заплатило редица задължения на „И. 90“ ООД (н) към негови контрагенти в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. за сумата от 1 046 583,00 лева, които вземания на „Б.с КИА“ ООД са приети в производството по несъстоятелност. Двамата ответници оспорват да е налице твърдяната от ищеца свързаност, тъй като едноличен собственик на капитала на „С. Р.“ ЕАД е Е.С., с която несъстоятелният длъжник няма никаква свързаност, а дружество „Р. БГ“ ЕООД е станало съдружник в „Б.с КИА“ ООД едва след напускане на „И. 90“ ООД (н) като съдружник. Твърдят, че „С. Р.“ ЕАД е трето добросъвестно лице. Считат, че знанието за увреждане на може да се презумира по отношение на апорти, които нямат характер на учредителни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи.

Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1, вр. чл. 135, ал.1 ЗЗД може да бъде предявен само пред съда по несъстоятелността, при наличие на висящо производство по несъстоятелност, в преклузивен едногодишен (към настоящия момент двугодишен) срок от откриване на производството по несъстоятелност, като същ ият се характеризира със специална активна легитимация (синдик; при бездействието му - кредитор) и разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо (спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - синдика, длъжника и всички кредитори).

Предявените в настоящия процес отменителните искове са предявени от синдика, в рамките на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /в приложимата към момента на подаване на исковата молба редакция/, поради което се явяват допустими.

Възражението на ответниците „Б.с КИА“ ООД и „С. Р.” ЕАД за недопустимост на исковете по отношение на апорт на недвижими имоти в капитала на „С. Р.“ ООД и осъдителния иск срещу този ответник е неоснователно. Според мотивите по т.3 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ОСТК на ВКС, при поредица от увреждащи сделки, целената от кредитора защита чрез Павловия иск е уважаването му срещу последния приобретател, като тази поредица следва да се разглежда като единно цяло и основателността на иска по отношение на всяка една от сделките в съвкупността е основание за неоснователност на иска по отношение на останалите. От даденото разрешение може да се направи извод, че неоснователността на Павловия иск по отношение на първата увреждаща сделка не е основание за недопустимост, а за неоснователност на иска спрямо последващите сделки и обусловените искове.

От вписванията в търговския регистър и обявените актове по партида на дружествата „Б.с КИА“ ООД, „И. 90“ ООД и „С. Р.“ ООД, както и от 3 представените по делото писмени доказателства се установяват следните релевантни обстоятелства.

На 02.08.2017 г. е учредено дружество „Б.с КИА“ ЕООД с едноличен собственик на капитала „И. 90“ ООД. На 06.10.2017 г. е вписано увеличение на капитала на „Б.с КИА“ ЕООД от 100,00 лева на 1 780 600,00 лева, чрез извършване на непарична вноска на право на собственост върху недвижими имоти от страна на „И. 90“ ООД на няколко недвижими имота, сред които ипроцесните самостоятелни обекти в сграда с адрес гр.С., район „Триадица“, ул."*******, с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ’Триадица”, Столична община, гр.С., одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва:

***; ***; ***; *** и

***.

Към момента на вземане на решението за увеличение на капитала чрез апортна вноска управители на „Б.с КИА“ ЕООД са били А. В.В. и Ю.Д.М., а управител на дружество „И. 90“ ООД е била А. В.В., която е била и съдружник в дружеството.

На 27.10.2017 г. съдружник в дружество „Б.с КИА“ ЕООД става Ю.М., а на 16.11.2020 г. членственото правоотношение на „И. 90“ ООД (н) в това дружество е прекратено, като съдружник заедно с М. става дружество „РАНТЕКАР БГ“ ЕООД, чийто управител е Е.С.. От 16.11.2020 г. до настоящия момент управители на дружество Б.с КИА“ ООД са Ю.М. и Е.С..

На 24.03.2018 г. е учредено дружество „С. Р.“ ООД със съдружници „Б.с КИА“ ООД и „Е.Е.К.“ ЕООД (дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Ю.Д.М.). На 05.10.2018 г. е вписано увеличение на капитала на „С. Р.“ ООД чрез извършване на непарична вноска на право на собственост върху недвижими имоти от страна на „Б.с КИА“ ООД на процесните недвижими имоти, с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ’Триадица”, Столична община, гр.С., одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва: ***; ***; ***;

*** и ***, като непаричната вноска е оценена на 463 100,00 лева. Към този момент управители на дружество „Б.с КИА“ ООД и на „С. Р.“ ООД са А. В.В. и Ю.Д.М..

С Решение № 360/30.05.2022 г., по в.т.д.н. № 214/2022 г. по описа на Апелативен съд гр. С. е открито производство по несъстоятелност на дружество „И. 90“ ООД и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г.

Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД , кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД ). Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора – арг. чл. 135, ал.3 ЗЗД. Според оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД, вр. 649, ал 4 ТЗ знанието се предполага по отношение на свързаните лица посочени в §1 от ДР на ТЗ.

4

При специалния Павлов иск по чл. 649, ал. 1, вр. чл. 135, ал.1 ЗЗД преценката за увреждане е свързана с накърняване на масата на несъстоятелността, като увреждащо кредитора

(кредиторите на несъстоятелността) действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.