Решение № 2585 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110108775 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.

А. С. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 43,64 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.06.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******“ 9*, аб.

№91972, ведно със законна лихва за период от 27.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 13,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 11.09.2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2023г. по ч.гр.д. № 52922/2023г. по описа на СРС, 25 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. С. чрез назначения от съда особен представител- адв. М. Н.. Изложени са съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като не било посочено количество на потребена топлинна енергия. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, а на ищеца следвало да се укаже да уточни какво е количеството на топлоенергията, която претендира да му бъде заплатена и да бъде посочен точен период. Излага съображения, че въпросът за собствеността върху процесния имот е от съществено значение за преценката за възникването на процесното задължение. Оспорва твърденията на ищеца за доставена топлоенергия на посочената цена. Сочи, че ответникът не бил собственик на имота, считано от 24.06.2019г. На тази дата бил предал владението на купувача и след тази дата нито бил собственик, нито бил ползвател, нито бил ползвал услугите на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че А. С. не бил собственик на имота, за който се твърди, че била доставяна топлоенергия през целия процесен период. Същият не бил в договорни отношения с ищеца, не му била доставяна топлоенергия за претендираната цена и качество. Поради което исковете били неоснователни и недоказани. Процесните вземания били погА.и и по давност. Искането към съда е да върне исковата молба като нередовна, евентуално да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от 10.02.2025г. е посочил, че не оспорва предявения иск, намира същият за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи 2 конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144, том III, рег. № 4472, дело № 498 от 2019г. на нотариус А.Г., помощник- нотариус по заместване при Д.Т.- нотариус с рег. № 41 на Нотариалната камара, с район на действие РС- София, от който се установява, че на 24.06.2019г. А. А. С. е продал на Р. Н. Х. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 5, находящ се в *** от жилищната сграда на блок № 1, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 43,17 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток- апартамент № 4 на И.С., запад- стълбище, ***, юг- празно място, отдолу – апартамент № 2 на В.П. и отгоре- апартамент № 8 на К.М., заедно с избено помещение, без посочен номер по документа за собственост, с полезна площ от 4,20 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток- Ц.К., запад- оборотно мазе, север- ул. *** и юг- абонатна станция, заедно с 3,949 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, като гореописаният апартамент представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: **** *** ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е приет и нотариално заверен препис от Споразумителен протокол от 24.06.2019г., сключен между А. А. С. и Р. Н. Х., в който е посочено, че страните се споразумяват сметките за използвана топлинна енергия и подгряване на вода към Топлофикация София ЕАД, за ток, студена вода и такси към етажната собственост, дължими от продавача до 24.06.2019г., да се изплатят изцяло от продавача. В т. 1 е посочено, че сумите по изравнителните сметки за отоплителен сезон 2018г. до 24.06.2019г. са за сметка на продавача, като продавачът дава съгласието си купувачът да открие партиди, без да е необходимо неговото присъствие.

По делото е приет и препис от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 86, том V, рег. № 3869, дело № 211 от 2017г. на нотариус А.Н., нотариус в СРС, рег. № 002 на Нотариалната камара, от който се установява, че на 08.12.2017г. А. А. С. е прехвърлил на К.П.П. притежавания от него недвижим имот, находящ се в ***, а именно жилище, заемащо целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда на посочения адрес, със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна, при съседи:от всички страни двор, заедно с 1/6 идеална част от общите части на сградата, а именно мазе в сутерена с площ от 70 кв.м. и таван в подпокривното пространство на същата сграда с площ от 70 кв.м., който 3 недвижим имот съгласно схема № 15-606155 от 30.11.2017г., издадена от АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като в замяна на прехвърления му недвижим имот К.П.П. прехвърля на А. А. С. следния собствен недвижим имот, находящ се в **** *** *, а именно: апартамент № 5, на втори етаж във вх. Б, който недвижим имот съгласно схема № 15-380009 от 08.08.2017г., издадена от АГКК представлява самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ***.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че от приетите преписи от нотариални актове се установява по категоричен начин, че ответникът е бил собственик на процесния имот в периода от 01.05.2019г. до 24.06.2019г., включително, когато с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144, том III, рег. № 4472, дело № 498 от 2019г. на нотариус А.Г., помощник- нотариус по заместване при Д.Т.- нотариус с рег. № 41 на Нотариалната камара, с район на действие РС- София се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост. Предвид което ответникът в качеството му на собственик на процесния имот за периода от 01.05.2019г. до 24.06.2019г. е бил страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

Приетият споразумителен протокол, сключен между А. С. и трето неучастващо в спора лице /Р. Х./, е непротивопоставим на ищцовото дружество, доколкото „Топлофикация София“ ЕАД не е била страна по сключеното споразумение. На следващо място, в него също е уговорено, че сумите за консумирана топлинна енергия до 24.06.2019г. са дължими от продавача, който е именно ответникът С..

В този смисъл по делото се установява по категоричен начин, че за периода от 01.05.2019г. до 24.06.2019г. именно ответникът е бил страна по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и отговаря за задълженията към ищцовото дружество.

За периода от 25.06.2019г. до 30.06.2019г. ответникът вече не е бил собственик на имота, респ. не е материалнолегитимиран да отговаря за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от приетата СТЕ и документите, представени от третото лице-помагач. От приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че отопляемият обем на процесния апартамент е 99 куб.м. вкл. и припадащият се дял от входа на сградата. В списък за броя на живущите по апартаменти за ап. № 5 било посочено Симеон Рангелов Симеонов, ет. 2, вх. Б, ап. 5, обем 99,26 куб.м. Отоплението на стълбището било изключено през 2002г. Експертът е посочил, че исковият период бил от м. 05.2019г. до м.06.2019г., за който фирмата за дялово разпределение била изготвила индивидуална справка само за потребена топлинна енергия за БГВ в ап. 5, по отчет на водомера за топла вода. От потребителя на топлинна енергия в ап. 5 не било представено възражение/рекламация пред фирмата за дялово разпределение, ако е имало такава през исковия период, за разпределената топлинна енергия и последвалата изравнителна сметка. Индивидуалната справка за използвана топлинна енергия и издадените 4 съобщения към фактури, касаещи процесния адрес и исковия период, били издадени на името на А. А. С.. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминал метрологична проверка, касаеща исковия период. От ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че не е била начислявана топлинна енергия за отопление и сградна инсталация, тъй като месеците май и юни били неотоплителни. Вещото лице е посочило, че стойността на доставена топлинна енергия за процесния период и имот била 42,20 лева /61,04 лева, начислена сума по фактури по прогнозно потребление – 18,84 лева, сума за получаване от изравнения/. В тази сума не били включени лихви за просрочени плащания и стари задължения, ако имало такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия, т.н. „топлинно счетоводство“. Експертът е посочил, че сумите за потребена топлинна енергия били начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, както и че технологичните разходи на абонатната станция били приспадани от месечните отчети на общия топломер, тъй като били за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния блок, бил преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.