Решение № 16623 от 15.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34876/2022
- Вид
- Решение № 16623
- Подписан
- 15.10.2023
- В сила
- 15.10.2023
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 25, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 16623 гр. София, 15.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110134876 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. срещу Л. А. З. и М. А. З. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове всеки от ответниците да бъде осъден да плати на ищеца сумата от по 686,47 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., сумата от по 7,41 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от по 154,29 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 08.06.2022г. и сумата от по 1,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022г.
Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г., влезли в сила на 11.08.2016г.), но лихва за забава не се начислявала върху прогнозните стойности, а в случай че купувачите изпаднат в забава след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Ответникът Л. А. З. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковете спрямо нея следва да бъдат отхвърлени, тъй като единствен обитател на имота през процесния период е бил другият 1 ответник. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените спрямо нея искове и присъждане на разноски за производството.
Ответникът М. А. З. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Сочи, че в имота се консумира само топла вода, а радиаторите в жилището са отдавна демонтирани. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените спрямо него искове.
Третото лице-помагач „Т. взема становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейния размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението на ответниците да изтекла погасителна давност за вземанията в тежест на ищеца е да докаже основания за спиране или прекъсване на давността.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
Съдът при така разпределената доказателствена тежест и при обсъждане на събраните по делото доказателства, намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, че в конкретния случай ответниците Л. А. З. и М. А. З. се явяват битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката въз основа на качеството им на съсобственици на процесния имот при равни квоти, който имот е бил собственост на общия им наследодател Й. Н. З. (за което обстоятелство няма спор по делото), последната починала на 31.01.2015г., преди исковия период. По делото липсва спор и относно обстоятелството дали ответниците са приели наследството, доколкото ответникът М. З. изрично е признал този факт в отговора на исковата молба, а ответницата Л. З. е направила същото в откритото съдебно заседание, в което е изразила становище, че процесният имот е съсобствен при равни квоти с другия ответник. Неоснователно е възражението на ответницата З., че единствено другият ответник следва да отговаря за задълженията към топлопреносното предприятие за исковия период, тъй като единствен той е обитавал процесния имот. На първо място, не се събраха безспорни доказателства, че ответникът М. З. е ползвал топлоснабдения имот през исковия период, напротив беше установено чрез събраните по реда на чл. 176 ГПК доказателства, че ответницата З. е имала ключ за имота и в случай че не е ползвала същия за процесния 2 период, това е било по нейно желание, но дори да беше установено, че имотът е бил обитаван само от ответника З., посоченото обстоятелство не е достатъчно основание да се приеме, че единствено той е бил обвързан в договорна връзка с ищеца при липса на данни за сключване на договор с него, каквото би било откриване на партида за имота на негово име от ищеца след подадена молба и др. При това положение в качеството им на съсобственици на имота двамата ответници се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ), което е направено.
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на неоспорената СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 07.01.2002г., видно от представения протокол от същата дата, за който няма данни да е оспорен по предвидения в закона ред и срок, както и по силата на възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., както и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнала до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците за процесния период е начислявана ТЕ, отделена от сградната инсталация въз основан на инсталираната мощност, което е съответствие с действащите към процесния период технически нормативи, както и ТЕ за битово горещо водоснабдяване – служебно на „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител (според ФДР потребителите са били 1 брой). ТЕ за отопление на имота не е начислявана, тъй като за процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани, обстоятелство което се установява и от представените от ответника З. писмени доказателства за премахване на отоплителните тела много преди исковия период. Вещото лице по изслушаната СТЕ посочва, че не е ясно нормативното основание, на което за исковия период е начислена служебно ТЕ за БГВ, тъй като от ФДР не са представили на вещото лице нито главни отчети, нито протоколи за липса на достъп (такива не са представени и по делото), като в изравнителните сметки на ФДР е посочено, че абонатът е без водомер, но липсва документ, който да доказва тази констатация, която се опровергава и от приетото писмено доказателство – талон за пломбиране на водомери № . от 30.01.2023г., касаещ процесния имот, от съдържанието на който се установява, че към посочената дата в имота е имало 2 броя водомера. Не са представени доказателства и за наличие на някое от останалите основания, предвидени в чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16334 за топлоснабдяването, отм., но действаща за част от исковия период, както и в аналогичната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, даващи право на ищеца да начислява топлинна енергия за БГВ при посочената разходна норма. При това положение съдът намира, че ищецът не е доказал 3 реално да е доставил ТЕ за БГВ до имота на ответниците на претендираната стойност, нито наличие на законово основание за служебно начисляване на топлинна енергия по посочения компонент, поради което такава сума не се дължи от ответниците. Дължима остава сумата за ТЕ, отделена от сградната инсталация, която съгласно заключението на вещото лице се равнява за исковия период от м.05.2018г. до м.04.2020г. на сумата от 244,39 лв. след приспадане на резултата от изравнителните сметки за всеки от периодите, включени в исковия – сума за връщане.