Решение № 165 от 05.02.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./05.02.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2223 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ИЩЦИТЕ 1/Г.К.Г., ЕГН **********,***; 2/ Е.К.Г., ЕГН **********,***; 3/ Л.В.П., ЕГН **********,*** и 4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***; срещу ОТВЕТНИКА Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор *** с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, представляваща незаконен строеж, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се на административен адрес: гр.

Варна, бул. „****“ “ 31, придобит, на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ от ищците, като съсобственици, с която незаконна постройка ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, в което е изградена сградата.

В исковата молба ИЩЦИТЕ твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „****“ “ 31, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***. Твърдят, че Г.К.Г. бил собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Е.К.Г. бил собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Л.В.П. била собственик на 246/600 идеални части от поземления имот; П.Н.Г. бил собственик на 50/600 идеални части от поземления имот. Твърдят, че в имота били построени две сгради - Масивна триетажна сграда, която била изградена в имота още преди отчуждаването и била възстановена на ищците по силата на реституционния закон, както и едноетажна сграда с площ от 30 кв. м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна. Уточняват, че последната сграда била отразена в кадастралната карта по следния начин: на жилищната част бил присвоен идентификатор ***, а на тоалетната, която също била част от сградата, по неизвестни причини бил присвоен отделен идентификатор ***. В последствие била извършена промяна в кадастралната карта, както следвало: жилищната част с присвоен идентификатор ***, и тоалетната с присвоен идентификатор *** били обединени в една сграда с нов идентификатор ***. Твърдят, че били собственици на дворното място по силата на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от

ЗВСОНИ, в качеството им на наследници на бившите акционери на прекратеното АД „К.

Г.". Твърдят, че с договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 140, том V, рег. № 4190, дело № 945/1933г., АД „К. Г.“ било придобило дворното място, ведно с построената в него къща. С решение от 22.07.1948г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС по преписка № 2245/1948г. и допълнително решение към него от 20.06.1950г., дворното място, заедно с построената в него масивна триетажна къща били отчуждени в полза на държавата, за което бил съставен АДС № 1119/17.01.1951г.

Към датата на прекратяване на АД „К. Г.“, извършено чрез ликвидация на Варненски областен съд през 1948г., акционерите, притежаващи акции в дружеството, съгласно протокол от 26.03.1948г. за проверка на операциите в него, назначена с определение от 14.02.1948г. са били: К. Г. Б., притежаващ 80 акции; Г. К.Г.– 146 акции, Г. Н. Т.– 30 акции, нейният съпруг Н. П. Т. – 20 акции, Д. С. Н./по баща Г./ - 20 акции, С.

Г. и В. В. М., всеки по 2 акции. Твърдят, че ищците били наследници по закон на следните акционери, а именно: Г. К. Г., /който приживе придобива и всичките 80 акции на баща си К. Г. Б./, Г. Н. Т. и Н. П. Т., Д. С.

Н./по баща Г./ и В. В. М.. Наследници на

Г. К. Г. /който приживе придобил и всичките

80 акции на баща си К. Г. Б./ били ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П.. Излагат, че Г.

К.Г. имал двама наследници: син К. Г. Г. и дъщеря А. Г.П.. Наследници на К. Г. Г. били синовете му Г.К.Г. и Е.К.Г., а наследник на А. Г.П. е дъщеря й Л.В.П..

Наследници на съпрузите Г. Н. Т. и Н. П. Т. са И.Н.Г. - П. и ищецът П.Н.Г.. Поясняват, че Г.

Н. Т. и Н. П. Т. имали единствен наследник - дъщеря А. Н.Г., която оставила двама наследници: син П.Н.Г. и дъщеря И.Н.Г. - П..

Наследници на Д. С.

Н./по баща К. Г./ били ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П., П.Н.Г. и лицето И.Н.Г. - П.. Поясняват, че Д. С. Н./по баща К. Г./ нямала деца. Нейни наследници оставали: брат Г. К.Г., сестра Г. К. Т.и сестра Р. К. Ц.. За наследниците на Г. К.Г. и Г. К. Т.били посочени по-горе подробни данни, а Р. К. Ц. имала наследници, които умрели без да оставят низходящи - дъщеря В. А. З., която била починала 2003г. като вдовица, без деца; дъщеря А. А. Ц., която била починала през 1990г., като разведена без деца и син К. А. Ц., който бил починал 1939г., като разведен без данни за низходящи. Съпругът на Р. Ц.бил починал още през 1944г.

Поддържа се, че ищците, явяващи се законни наследници на акционерите към датата на прекратяване на АД „К. Г.“ се снабдили с констативен нотариален акт № 130, том I, вх. Рег. № 2638, нот. дело 114/2013г.

Ищците са предявили претенции спрямо ответниците за изградената в процесното дворно място сграда с идентификатор *** с правно основание чл. 108 от ЗС. Производството по образуваното гр.д. 176 / 2014 по описа на ВРС, 24 състав приключило с влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените от Г.К.Г., Е.К.Г.,

Л.В.П., П.Н.Г., И.Н.Г. – П. и Л.А.П. искове срещу Г.А.Д. и С.С.Д., за предаване владението върху жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор *** с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, по приращение, на осн. чл. 92 ЗС, изградена в ПИ с идентификатор ***, придобит, на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ, на осн. чл. 108 ЗС.

В настоящото производство твърдят, че сградата с идентификатор *** била изградена без необходимите строителни книжа, а именно: без разрешение за строеж, без одобрен архитектурен проект или каквото и да било друго разрешение. Сградата представлявала незаконен строеж и като такъв препятствала спокойното ползване на поземления имот от страна на ищците, в качеството им на собственици на имота. Претендират незаконният строеж да бъде премахнат от имота им, като твърдят, че именно ответникът я е построил и я държи. Допълнително уточняват, че ответникът ползва лично постройката и я предоставя и на трети лица. Освен това, при ползването на постройката и при осъществяване на достъпа до нея ответникът, включително и чрез лицата, които я държат: преминават през и стоят в дворното място – собственост на ищците, ползват техния вход, поставят свои вещи в двора им на места, където им е удобно в близост до постройката. С тези си действия ответникът пречи на ищците да осъществяват правото си на собственост върху дворното място в пълен обем. Уточнява, че процесната сграда е съществувала още когато е бил отнет имотът към 1950г., като към него момент е съществувала като стопанска постройка.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Г.А.Д. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди, че искът е неоснователен. Твърди, че ищците не били собственици на посоченото дворно място, че процесната сграда не била незаконен строеж, както и че същата не пречела на ищците да упражняват своите права.

Сграда с идентификатор *** по КК на гр.Варна не съществувала понастоящем и не била съществувала към момента на предявяване на иска, предмет на настоящото дело. Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Димитричка Йорданова, прието по гр. дело №176/2014 г. на PC Варна, XXIV състав, в одобрената през 2008 г. кадастрална карта на гр.Варна в имот с идентификатор *** били отразени четириетажна жилищна сграда с идентификатор ***, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** с площ от 30,03 кв.м. и стопанска сграда №*** с площ от 4,30 кв.м.

През 2013 г. било направено изменение в кадастралната карта, като двата обекта *** и *** били попълнени като един обект - жилищна сграда с №***. с площ от 34,35 кв.м. Ето защо сградата, обект на предявения иск не съществувала към настоящия момент.

Ищците не били собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна. С влязло в сила решение №1952/27.04.2015 г. на Варненски Районен съд, XXIV състав, постановено по гр. дело №176/2014 г., бил отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.Г., Е.Г., Л.П., П.Г., И.Г. -П. и Л.П. срещу Г.Д. и С.Д. иск за предаване на владението върху жилищна сграда с идентификатор *** по КП на гр.Варна, със стар идентификатор №*** и №***, с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре, и тоалетна, находяща се в гр.Варна на ул."****“ " 31А по приращение, на основание чл.92 ЗС, изградена в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.

Посоченото решение било потвърдено от Окръжен съд Варна, гражданско отделение, с решение №338 от 14.03.2016 год., постановено по в. гр. дело №2103/2015 год.

За да достигнат до този диспозитив и двата съдебни състава били приели, че ищците/въззивници не се легитимират като възстановени собственици на процесното дворно място. Този извод на съдебните състави бил главен извод, обуславящ решаваща дейност на съда. Тъй като съдът бил отрекъл правото на собственост на ищците върху процесната сграда по приращение, той имплицитно бил отрекъл и правото им на собственост върху дворното място. Ето защо в отношенията между страните по настоящото дело било установено със сила на присъдено нещо, че ищците не били собственици на жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Варна и това било така, защото не били собственици на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна. Поради изложеното следвало да се приеме, че в отношенията между страните било вече установено, че ищците не били собственици на посоченото дворно място.

Отделно оспорва, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, като твърди че не са придобили същият по наследствено правоприемство и реституция, тъй като спрямо тях не са били налице предпоставките на чл.3 ал.2 ЗВСВОНИ. Съответно ищците не били законни наследници на бивши акционери на АД"К. Г.", били такива към момента на прекратяването на това дружество.

Съгласно чл.З ал.2

ЗВСВОНИ се възстановявала собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, а когато юридическите лица не съществуват при влизането на закона в сила, правото на собственост се възстановявало в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. От посочената законова норма следвало, че трябва да бъде установен персонален състав на ЮЛ към момента на прекратяването му.

Оспорва, че ищците се явяват наследници на бивши акционери в АД"К. Г.", били такива към момента на прекратяване на това дружество. От представените от ищците доказателства, нито се установява кога е било прекратено това АД, нито кои са били акционери при неговото прекратяване.

Ищците се позовавали на протокол от 26.03.1948 год. за резултатите от извършена експертиза от вещи лица на операциите на АД „К. Г.". От съдържанието на този документ не можело да се направи извод, че акционерното дружество било прекратено, липсвал такъв текст в документа. От събраните по гр. дело №176/2014 г. на ВРС писмени доказателства: протокол от извънредно общо събрание на акционерите на АД"К.

Г.", състояло се на 22.05.1950 г., определение на Сталински областен съд от 18.03.1950 г. по фир. Дело №1656/1930 г. и определение на Сталински окръжен съд от 03.05.1952 година се установявало, че към 1950 г. дружеството не било прекратено и едва на посоченото общо събрание на акционерите се вземало решение за неговата ликвидация, като същата продължавала и през 1952 г. Ето защо не било ясно, кога е прекратено АД"К. Г.". Следвало да се има предвид, че нормата на чл.3 ал.2 ЗВСВОНИ изисквала установяване на персоналния състав на юридическото лице към момента на прекратяването му, а не към момента на одържавяването.