Определение № 358 от 28.06.2024, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Разград, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500237 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1 и следващите от ГПК, образувано по повод депозирана частна жалба от Ф. Х. Ш. от с.Севар,чрез пълномощник адв.Г. И., с която се обжалва Определение №204/15.05.2024г. по гр.д.№442/2023г. по описа на РС-Кубрат, с което производството по делото е прекратено, тъй като ищецът след като се е запознал с отговорите на ответниците е подал изцяло нова искова молба, с която е изменил както основанието, така и петитума на исковете си, в разрез с процесуалните права. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата си ищцата сочи,че може да допълни,уточни и измени депозираната искова претенция до приключване на първото съдебно заседание, като се позовава на разпоредбата на чл.214 ГПК. Като не е предоставил такава възможност на страната,съдът е нарушил ГПК.

След като се запозна с делото,съдът установи следните факти:На 04.07.2023г. ищцата Ф.

Ш. е депозирала искова молба против М.К.К., С.С.Д., Е. Г. С., с която моли съда да признае за установеуно по отношение на ответниците,че са собственици по наследство на земедилските имоти №№ 32505,342022,242011,242012,останали в наследство от Х. Али К., както и да прогласи нищожността на договорите за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове №№199/19.10.2012г. и №66/14.11.2019г., поради противоречието им със закона и заобикалянето на закона. Ищцата твърди,че зем.земя от 58.856дка. е възстановена на Х. К., който е оставил наследници по закон ищцата,негова дъщеря и децата на покойния му син К., а именно: М.,Н. и Е..Ищцата твърди,че живяла в България до 1993г., а след това в Турция. През 2013г. помолила племенникът си да уредят наследството,но той отказал. През 2020г- ищцата след поредния отказ сама предприела действия по уреждане на наследството.

Тогава установила,че през 2012г. М. се е снабдил с нотариален акт за собственост на общо 58.856дка. Установила,че част от нивите са продадени от М. и съпругата му Х. на трети 1 лица. През 2019г. са продадени два имота с идентификатори *** и *** на С.С.Д.. През 2012т. на Е. Г. С. е продаден имот №342038,образуван от 342022. Твърди,че нито тя,нито останалите сънаследници са упълномощавали М. да се разпорежда с наследствените имоти.Правата им са:1/2ид.ч. на нея и ½ ид.ч.,разпределена поравно между трите деца на покойният й брат К. или по 1/6 ид.ч. за М. К., за Н. К. и за Е. К.ова. Като особено искане е заявена претенция по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за собственост.

Исковата молба е оставена без движение с указание за заплащане на държавни такси по трите иска. Последвала е уточнителна молба от ищцата, с която твърди,че е установила наличието на още един продаден имот №342039, образуван от №342022 от М. К. и Х. К. на Е. К.ова,поради което привлича като ответници Н. К.ов и Х. К.. Допълва петитума като иска прогласяване нищожността на още два договора:един за покупко-продажба №8 от 02.08.2013г. и за дарение №13/19.10.12г,поради противоречието им със закона и неговото заобикаляне.В края на молбата е вписано,че не се поддържа установителният иск.

След това уточнение исковата молба е оставена отново без движение за предоставяне на поправена уточнителна молба за всички страни. Депозирана е нова искова молба /л.63 от делото/, в която наред с първоначалните ответници са посочени още двама нови ответници:

Х. К. и Н. К. Ш. В исковата молба се сочат отново същите факти,които се сочат в първоначалната искова молба,като са посочени допълнително двата новоустановени договора /за покупко-продажба и за дарение/. Заявеният петитум е за прогласяване нищожността на четирите договори,поради противоречието им със закона и неговото заобикаляне, както и съда да отмени констативния нотариален акт за собственост. Тази оскава молба съдът е приел за редовна и е изпратил на ответниците за отговор. Всички ответници са отговорили по идентичен начин, а именно:че исковете по чл.26 ЗЗД са недопустими,поради липса на интерес и неоснователни,тъй като липсата на права у продавача не прави сделката нищожна.С определение по чл.140 ГПК съдът е очертал предмета на делото и е разпределил доказателствената тежест. Служебно е конституирал като ответник Е. К.ова, след което с ново определение е отменил определението за конституиране на Е. К.ова Х..

Преди делото да влезе в с.з. на 18.03.24г. в 9.57ч. ищцата е депозирала поредна уточнителна молба/л.218 от делото/, в която твърди,че недействителността на договорите за покупкопродажба и за дарение е по чл.76 ЗН, а не на общото основание по чл.26 ал.1 ЗЗД, с оглед което твърди,че изменя основанието и петитума на иска си. Заявеният петитум е за прогласяване договорите за относително недействителни спрямо нея. Три минути след това ищцата е депозирала по ел.поща нова уточнителна молба /л.222 от делото/, с която заявява,че поддържа първоначално предявените искови претенции по чл.26 ЗЗД,като конкретизира че противоречието съ закона е това по чл.76ЗН. Уточнява,че тъй като претенцията по чл.537 ал.2 ГПК няма самостоятелен характер предявява установителен иск за собственик спрямо племенниците си М. К., Н. К.ов и Е. К.ова. Последвало е ново разпореждане на съда с указания за конкретизиране на исковете и срещу кои ответници са 2 предявени те.

В Последната искова молба на л.230 от делото като ответници са посочени М. К.,неговата съпруга Х. К., С.С.Д., Е. Г. С., Н. К. Ш.и Е. К.ова Х.. Предявени са искове по чл.76 ЗН и по чл.124 ГПК. Сочат се същите факти. Установителният иск за собственост е предявен спрямо М.,Н.,Е. и Х., а този по чл.76 ЗН против М. К., Х. К., Сали Дедев, Е. С., Н. Ш.и Е. К.ова.

Така уточнената искова молба съдът е приел за редовна и е изпратил на ответниците за отговори. Всички ответници са отговорили по идентичен начин, а именно,че исковете са недопустими, тъй като е предявена изцяло нова претенция, добавен е нов ответник.

Въз основа на установените факти, съдът направи следните правни изводи: Частната жалба е подадена в срок. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл.

260 и чл. 261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима.

Разгледана по същество същата е и основателна. Както съда,така и страните се позовават на разпоредбата на чл.214 ГПК относно възможността на изменение на иска, цитирайки закона.

Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното и него материално субективно право. С петитума се сочи вида на търсената с иска защита. При изменението на иска по основание ищецът добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочените факти, а при изменението на петитума той посочва право с различно съдържание. Единствено едновременното изменение на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото. Съдът е приел, че ищцата впоследствие е заявила различни правопораждащи факти, от тези посочени с първоначалната искова молба, както и нов вид търсена защита. Счел е направената конкретизация за изменение на иска,както по основание,така и по размер и е прекратил производството,което въззивната инстанция не споделя. Сочените от ищцата правопораждащи факти са били винаги едни и същи. Ищцата търси да установи спрямо всички лица,че е собственик по наследство от своя баща Х. Али К. на реституираната му зем.земя в размер на 58.856дка., представляваща няколко поземлени имоти. Същата твърди, че нейният племенник неоснователно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и се е разпоредил на няколко пъти с част от нивите без да уведоми другите наследници и без да има право на това. При тези факти, които са неизменни за ищцата, същата се изпитва затруднение да определи вида на търсената защита, като заявява различни петитуми. Задължение на съда е да констатира на първо място редовността на исковете /исковата молба/ установявайки съответствието между изложените факти /основанието/ и заявените права /петитума/. Едва след като очертае спорния предмет съдът следва да обсъжда налице ли е искане по чл.214 ГПК и допустимо ли е то.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд-Кубрат за продължаване на съдобпроизводствените действия с точното установяване на правопораждащите факти, очертаване на вида на търсената и съответствието между твърдените факти и претендираните права.

Воден от гореизложеното,съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №204/15.05.2024 г. по гр. д. № 442/2023 г. на Районен съд –Кубрат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4