Решение № 718 от 31.12.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2798/2024
- Вид
- Решение № 718
- Подписан
- 31.12.2024
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 718 гр. К., 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102798 по описа за 2024 година
Гражданско дело № 2798/2024 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от М. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. С.З., гр.****************** чрез пълномощника си от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, с адрес на упражняване на дейността: бул. "**************, представлявано от Д. М. М. - Управител, срещу „*************” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена на иска 169,21 лв.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ********. сключила потребителски договор за кредит № ********* с „*************” ООД за сумата от 700,00 лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата Бързо разглеждане, за което се дължи сума в размер на 245,08 лева или 35 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № *********.
М. С. З. заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 10 ал. 1.
Сочи, че образували гр.дело № ***/2023 год. по описа на Районен съд К., по което било постановено Решение № ***/********* год., с което съдебният състав прогласил нищожността на клаузата на чл.10, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *********/********., сключен между М. С. З., ЕГН:
********** и „*************” ООД, с ЕИК: *********, като противоречаща на закона и добрите нрави.
Моли съда да постанови решение, с което: Да осъди на основание чл.
55, aл. 1 от ЗЗД ответника „*************” ООД, ЕИК: *********, със 1 седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от Б.К.Б., да заплати на М. С. З., ЕГН: **********, сумата в размер: 169,21лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса за „Бързо разглеждане ” в полза на ответника по договор за заем № *********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира за съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество.
Заявява, че факт, който не оспорва, е че за допълнителното действие „Бързо разглеждане“ /чл. 10, ал. 1, от Договор за кредит max_*********/ е заплатена сума в размер на 169,21 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното Решение № ***/22.10.2023 год. по гр.д. ***/2023 г. по описа на РС-К., влязло в сила на ******** г., е прогласена по предявения от М. С. З., ЕГН **********, с адрес: с адрес град К., улица „**************** чрез пълномощника си от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, срещу „*************“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните договор за потребителски кредит № MAX_ *********/******** г.
По делото е приложен и сключен на ******** г. договор за потребителски кредит № ********* между „*************" ООД като кредитор и М. С. З. като кредитополучател. Страните са договорили следните параметри на потребителския кредит - отпускане на кредит в размер на 700,00 лв., срок на кредита - 11 месеца; размер на вноската – 74,45 лв.; общо задължение по договора – 818,95 лева, годишен процент на разходите (ГПР %) – 38,22 %; годишен лихвен процент – 32,55 %
Предвид установените факти, съдът намира от правна страна следното.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 169,21 лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
2
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника процесната сума – 169,21 лв.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответното дружество или разместването на имуществени блага е без основание.
В случая с влязлото в сила Решение № ***/22.10.2023 год. по гр.д.
***/2023 г. по описа на РС-К., е обявена за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл.11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, клаузата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит № ********* от ********г. Решението е влязло в сила на ******** г.
В отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество изрично признава, че сумата е заплатена.
Поради това иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер на 1850,00 лева състоящи се от 50,00 лева държавна такса и 1800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. да заплати на М. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. С.З., гр.******************, представлявана от пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, с адрес на упражняване на дейността: бул. "**************, представлявано от Д. М. М. - Управител, сумата в размер на 169,21 лева (сто шестдесет и девет лева и 21 ст.), представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса за „Експресно обслужване” в полза на ответника по договор за заем № ********* от ********г, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 30.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1850,00 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева) за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. двуседмичен срок от връчването му на страните. в
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3